След което екранът угасна.

Взрив от гласове на мостика на „Виктори“. Мълчание, когато всички извърнаха лица към Стен.

Кучият му син, помисли си той.

Този път ни спипа. И няма измъкване. Никакъв начин няма.

Стен потърка уморено очи. Последните две седмици почти не беше мигвал. Малкото останало свободно време постоянно се прекъсваше от вестоносци, съобщения и делегации на пристигащи съюзници. Дори мислите му, когато оставаше насаме със Синд, блъскаха неспирно и шумно.

Преди двайсетина часа Синд прогони всички и накара Стен да си легне. Той спа дълбоко и сега се чувстваше по-добре.

Това трябваше да е последното им съвещание. Съюзниците споделиха какво искат и очакват от Прекрасния нов свят на споделена власт, голяма част от което бяха неизпълними мечти.

Съвещанието, като всичко останало напоследък, беше организирано набързо и в него участваха по-скоро хора, които от дълго време бяха около него и можеха да се назоват негова стара гвардия. Той самият. Килгър. Синд. Рюкор. Дори Ото.

Стен би искал в разискванията да се включи и сър Еку, макар и от разстояние. Но не биваше да рискуват даже с нищожната възможност Императорът да узнае, че Стен и манабийците са в съюз.

Ескортиран от пет крайцера и единайсет разрушителя, „Виктори“ обикаляше в орбита около незаселен свят на по-малко от двайсет светлинни години от Сейличи.

Не че за срещата имаше какво толкова да се каже — всичко това го бяха обсъждали многократно. Стен се зачуди защо напоследък Алекс е по-мълчалив от обичайното.

Наля си чаша протеинов разтвор и отпи. Потръпна от неприятния вкус. Защо нещата, които би трябвало да са полезни, винаги са толкова отвратителни?

— Чудя се — поде той, — колко време ще мине, преди Императорът да ни изиграе?

— Зависи — рече Рюкор — от това как ще се справим с първата криза, след като Императорът слезе неохотно от трона си, за да позволи да поемеш част от властта му. Ако решението ни съвпада с това на Императора и не се отклонява съществено от представата, че той единствен държи юздите на властта… не повече от две И-години от днес нататък. Но ако имаме различия във вижданията и се действа съобразно нашия план… три цикъла. При всички случаи до пет И-години ще има опит за контрареволюция — или планирана от Вечния император, или организирана от негови верни поддръжници. Все пак мисля, че ако имаме късмет с количество колкото един малък океан, ще преживеем поне първия опит да се свали новото правителство.

— Но поне ще спечелим повече време, отколкото ако приемем битката — заяви суховато Стен. — Време, достатъчно, за да измислим как да надхитрим Императора, преди той да надхитри нас.

Килгър поклати глава.

— Кат’ ви слушам, не мога да не си спомня за едно място на име Гленкоу, за клан на име Кембъл и за политик, дет’ се викаше Дарл’импъл.

— Което означава? — попита навъсено Ото.

— Нищо, освен че изразявам опасенията си, момко. Кат’ си имаш работа с луд, не можеш да разчиташ на логика.

— Това сме го обсъждали и преди — Заяви Стен. — Императорът едва ли ще се опита да подхване двойна игра точно в този момент. Той предложи срещата и неговата чест ще бъде опозорена. Разбира се, той е безумец и, разбира се, иска да види кожата ми опната на тъпан — но със сигурност няма да предприеме нищо, докато сме под закрилата на манабийците.

Комуникаторът изписука тихо и Алекс се наведе да прочете съобщението. Въведе отговор и го прати.

— Много добре. Прав беше, че сбирката ще е скоро.

— И защо да не се спуснем с „Виктори“? — попита Ото. — Трябва ли Стен да пристига като някой безбрад? Може би на търговски кораб?

— Близо си — съгласи се Алекс. — Той ще използва транспорт. Наех един космически лайнер от загиновите. Стен ще се спусне тъдява кат’ човек на мира, щото искаме всички да го видят такъв. Нали, Рюкор?

— Колко непохватно от моя страна — рече тя. — А винаги съм се смятала за същество, което избягва да приема нещата механично. И въпреки това си мислех, че Стен ще слезе от „Виктори“, заобиколен от съюзниците си. Но какво по-точно предлагате, сър Килгър?

— Стен пристига на Сейличи само с един придружител. Моя милост. Ще свържем лайнера и „Вик“ с кодирана връзка и ще държим кораба наблизо, но встрани от имперския флот. Ще гледаме да не приличаме на бунтари главорези, а на миролюбиви хорица. Давид и фарасейците, или как там беше оназ легенда. Обзалагам се, че всичко ще се излъчва на живо.

Рюкор затвори очи и се опита да си представи сцената. Да. Изглеждаше доста впечатляващо. Стен, един малък човек, изправен победоносно срещу Императора.

— Рюкор, а ти ще бъдеш тук, ще слушаш всичко, дет’ се случва, и ще гледаш да останеш с трезв ум.

Синд се надигна рязко.

— Стен няма да слезе долу без ескорт.

— Добре казано — кимна Алекс. — Но ще е тъй. Вашите бори и гурки не могат издържа на огъня на кръстосвач. А и не това е целта на шоуто, нъл тъй, моме?

Синд се готвеше да продължи да упорства, но Алекс завъртя леко глава и тя млъкна.

Стен също бе втренчил поглед в Килгър. Алекс стоеше неподвижно, с безизразно лице. Какво пък, помисли си Стен. Може и да се окаже прав.

— Добре, ще направим, както предлага Алекс — рече той. — Императорът носи семпли бели костюми, когато всички останали са с униформи. Ние ще изиграем друг вариант на същата карта. Някой трябва да се погрижи да върне облика ми на невинното момченце. Освен това искам да се наям и да поспя. Повече няма какво да обсъждаме.

Сър Еку се рееше в средата на огромната площадка за кацане в „кратера“ на Центъра за гости. Сетивата му бяха напълно настроени. Тази среща и последващата серия от конференции щеше да е кулминация не само на неговия живот, но и на живота на всички манабийци.

Расата му винаги бе гледала на Императора и на Империята със скептицизъм и известна доза неодобрение. Авторитарното управление на Императора осигуряваше единство и мир, както и сравнително добър стандарт на живот за много светове. Но на каква цена. На цената на тиранията. Понякога тя бе поносима, в други случай, като при ужасни конфликти като Въстанието на Мюлер или Таанската война, загинаха твърде много същества само за да се запази властта на Императора. Еку отдавна се питаше дали е възможно да се коригират крайностите в управлението на Императора и същевременно да се запазят ползите от него.

Дали това не беше тяхната възможност?

Колко романтично, укори го вътрешният му глас. И това от едно същество, прекарало целия си живот в заплетени дипломатически маневри.

Нима очакваше да се възцари Вечен мир след срещата на едно същество, за което бе сигурен, че е лишено от здрав разсъдък, и млад бунтар, който допреди няколко години беше убиецът на този луд? И който — познавайки човешката природа и присъщата й жажда за власт — няма да се бави кой знае колко, преди да започне да вижда себе си на мястото на Императора.

Но въпреки това.

Камерите на различните телевизионни компании, разположени на ключови места из залата, се бяха уморили да търсят нещо, което да покажат, и пред тях отново стояха репортери, коментиращи предстоящото събитие и неговото значение.

Изведнъж откъм небето долетя свръхзвуков гръм и корабът на Вечния император се приземи, воден от малък лоцмански катер. Еку позна „Нормандия“ — стария, тежковъоръжен, забулен в дълбока секретност транспортен кораб на Императора. Колко странно. Еку очакваше пристигането му да е по-драматично, най-вероятно на борда на новия суперкръстосвач „Дюрер“. Знаеше, че високо над главите им, на геосинхронизирана орбита, се намира цял имперски флот.

Еку изведнъж почувства прилив на надежда. Може би Императорът иска да се отърве от досегашния си войнолюбив образ.

Не, не беше това, осъзна той след секунди, веднага щом масивната рампа се спусна и по стълбата слязоха тежковъоръжени пехотинци от Вътрешна сигурност и заеха позиция около кораба.