Кенна изкрещя истерично на оператора да изключи изображението, но нямаше полза. Не само в тази корабостроителница хората виждаха и чуваха Стен. Предаването се излъчваше по всички канали, на всички честоти на планетата.

— Имайки предвид важността на Дюсейбъл за Империята на злото, нямам друг избор, освен да премахна тази заплаха за мен и всички обичащи свободата същества. Първата атака вече започна. Ние разрушихме депото за АМ2, с което се хвалеше предателят солон Кенна. Освен това унищожихме и пратката с АМ2, която бе и цената, уговорена от вашите юдейски водачи.

Тълпата мълчеше, сякаш хипнотизирана от това лице и от гласа. Кенна се озърна за скривалище.

— Моите сили започват серия атаки срещу вашия свят — продължи Стен.

Хората в тълпата се заозъртаха обезумели, сякаш всеки момент щяха да започнат да се сипят ракети.

— Но искам да подчертая — говореше Стен, — че ние нямаме намерение да причиняваме жертви сред цивилното население. Ето защо сега ще ви съобщя кои военни цели ще бъдат подложени на удари. Съветвам ви да напуснете незабавно тези райони. — Стен вдигна списъка с обречените обекти и започна да чете на висок глас: — В Трети протекторат, оръжеен завод… В Петдесет и пети протекторат, фабрика за инструменти… В Осемдесет и пети протекторат, корабостроителница…

Кенна и сподвижниците му нямаха никакво намерение да изслушват докрай списъка. Стен току-що бе прочел името на корабостроителницата, в която се намираха.

С викове и писъци, призоваващи забравените богове за милост, тълпата напусна двора и се понесе надалече, към лелеяната безопасност.

Кенна бе твърде изплашен, за да се срамува, че бяга заедно с другите.

Ракетата се изви лениво в небето, снижи се на двайсетина стъпки над широкия булевард и бавно се понесе по протежението му, върху набързо монтирания маклийнов двигател. Пътьом оповестяваше:

— Внимание. Аз съм ракета „Кали“. Нося нискообогатено ядрено устройство. Моля, не препречвайте движението. Не бих желала да пострадат невинни граждани.

Минувачите по тротоарите са разбягаха. Прозорци се хлопваха, когато ракетата подминаваше вторите етажи.

В един апартамент момченце се протегна с пръчка да докосне ракетата. Майка му го сграбчи и го дръпна назад.

В Трети протекторат работниците от оръжейната фабрика тичаха към покрайнините на комплекса. Едни пешком, други с гравиколи, а имаше и такива, които се бяха покатерили на гърбовете на другарите си.

Калито се приближаваше бавно, плъзгайки се над главите им.

„Внимание. Внимание. Аз съм ракета «Кали». Моята цел е тази оръжейна фабрика. Моля, незабавно очистете района. Не изпадайте в паника. Взривът е насрочен за след петнайсет минути.“

Без да спира съобщението, ракетата се промуши през една отворена врата в управлението. Някакъв изплашен бригадир я наблюдаваше с ужас как приближава централната работна зона. Там ракетата легна на пода.

„Имате петнайсет минути за евакуация. Моля, напуснете незабавно. Не бих искала да пострадат цивилни граждани… Остават ви четиринайсет минути и петдесет секунди за евакуация. Моля, напуснете незабавно…“

Бригадирът и хората му не се нуждаеха от повече подканяне. Те побягнаха.

В завода за лагери в Четирийсет и пети протекторат ракетата бе заровила нос в кратер.

„… моля, незабавно напуснете района. Заредена съм с двайсет и четири експлозивни устройства. Първото ще се взриви след час. Моля, не се връщайте в района след първия взрив. Останалите експлозиви са програмирани да се детонират на всеки кръгъл час. Предупреждение. Аз съм ракета «Кали». Моля…“

Към кратера се приближи намръщен бригадир, ядосан, че му прекъсват добре платената работа. Той замахна с дълъг два метра стоманен прът.

Ударът попадна в целта. И бригадирът изчезна от лицето на Дюсейбъл, тъй като ракетата избухна.

Две от сградите на завода рухнаха при взрива. Но само бригадирът и четирима от помощниците му пострадаха. Останалите хиляда и триста работници се бяха евакуирали навреме.

Най-голямата корабостроителница на Дюсейбъл беше опустяла. Нямаше ги политиците, нито работниците и журналистите. Бяха се пръснали сред хилядите изоставени персонални и товарни транспортни средства.

От небето се сипеха калита. Падаха без предупреждение.

След две ужасяващи минути корабостроителницата се превърна в димяща дупка, заобиколена от изкривен и разтопен до неузнаваемост метал.

Всички останали площадки за изстрелване също бяха превърнати в димящи кратери. Космопортът нямаше да може да се използва десетилетия.

Стен изучаваше нанесените щети на монитора. Там се редяха картина след картина на разрушение.

Рухнали фабрики и заводи.

Дим и пламъци, бълващи от други поразени места.

Не само една, а трийсет унищожени напълно корабостроителници.

Щеше да мине много време, преди Дюсейбъл да може да представлява някаква заплаха — или да поддържа когото и да било.

Докато погледът му се плъзгаше по сцените на разруха, внезапно го завладя странно чувство. Сякаш главата му се въртеше. Изпълни го усещането за могъщество.

Почти… като бог?

За един кратък миг той осъзна какво е да си като Вечния император.

Потрепери и се отдръпна, отвратен от себе си.

Капитан Фрестън го спря тъкмо когато щеше да напусне мостика. Лицето му изглеждаше озадачено.

— Сър, случи се нещо странно.

— Слушам те.

— Става въпрос за кервана с АМ2. Според един от нашите офицери точно преди да го ударят ракетите, е излъчил необясним сигнал.

— Сигурен ли си, че идва от кораба?

— Да, сър. Проверих го лично — два пъти. Сигналът е кодиран. Естествено.

— И къде е бил пратен? — попита Стен.

— Това е най-странното, сър — отвърна Фрестън. — Проверих сам координатите и стигнах до същия извод.

— Който е?

— Никъде, сър. Бил е изпратен към нищото.

Съкрушителният удар на Стен върху Дюсейбъл завари Вечния император напълно неподготвен. Както Стен се надяваше, той бе все още в агресивно настроение, организиращ мащабно преследване на разпокъсани и немощни бунтовници.

Ала когато вестта за атаката бе предадена на Аръндел, Императорът бе завладян от нова трескава активност. Привикани бяха всички военни и политически съветници. Бяха изпратени цели флотилии да охраняват другите депа за АМ2. Дипломати бяха прогонени от топлите си кресла и пратени навсякъде из Империята да търсят нови съюзници.

Ловът на Стен удвои интензитета си, сетне го учетвори.

Ала преди да се разпореди за всички тези неща, Императорът организира най-мощната кампания за заглушаване на новините в цялата история на неговото управление. Заповедта бе разпратена до всички краища на света: не трябваше да се споменава и думичка за Дюсейбъл, нито дори за Кайренес, до второ разпореждане.

Императорските емисари дори не си направиха труда да припомнят какво ще бъде наказанието, ако тази заповед бъде нарушена.

Оставиха това на въображението на своите подчинени.

Но между тази заповед и нейното пълно прилагане имаше един съвсем кратък промеждутък.

Журналистическа ничия земя…

— Тук Ранет, предавам на живо от Дюсейбъл. Днес на Вечния император бе нанесен ужасен удар, когато бунтовническият водач Стен проведе изненадваща атака срещу най-важния имперски съюзник. С едно светкавично действие силите на Стен унищожиха стратегическо депо за АМ2 заедно с доставка, равняваща се на двугодишно потребление. Атаката бе последвана от съкрушителна поредица хирургични удари срещу ключови военни и транспортни обекти. Според висши служители от Дюсейбъл ще бъдат необходими десетилетия, за да се възстановят щетите. Очевидци на нападението разказват, че силите на Стен са направили всичко възможно, за да избегнат невинни жертви в гъсто заселените райони. Загубите сред цивилното население са почти минимални. Високоточните удари са продължили само няколко часа, но през това време, пак според запознати източници от Дюсейбъл, тази някога процъфтяваща планета е била неутрализирана като потенциален транспортен възел и склад за съхраняване на енергоемки материали.