— Да, Ваше Величество. Съжалявам, Ваше Величество. Ще се поправя.

— Няма значение — рече Императорът. — Прати ми списък. Аз ще свърша това. — Той поклати глава. — Напоследък имам чувството, че върша сам всичко.

— Така е, сир.

Императорът сръбна от скоча и раздразнението му понамаля.

— Сигурен съм, че и ти си зает до гуша — продължи той.

— Въпреки това нямам извинение, сир. Но ви благодаря.

— Не бързай да ми благодариш — заяви Вечният император. — Защото имам още една доста голяма порция за твоята чиния.

— Да, сир?

— Мислих за нашия проблем със Стен. Доста щети претърпяхме заради него. Но само защото инициативата е на негова страна. И докато все още набираме скорост, може да ни създаде нови неприятности. Да изгради пред масите образа на герой и прочее глупости.

— Скоро ще се провали, сир — обяви Пойндекс.

— Не бих искал да разчитам на късмет или на грешките на други — възрази Императорът. — Трябва да му отнемем инициативата колкото се може по-бързо. Да го притиснем така, че да не знае какво да предприеме.

— Сир, не ми се ще да прозвучи, сякаш изразявам несъгласие, но силите ни вече са разтеглени до своя предел. И може би повече. В този момент дори резервите са на бойна нога.

— Ами намери още резерви — заяви Императорът.

— Сир… ако се случи нещо непредвидено…

Очите на Императора блеснаха.

— Сякаш не се случва! Стен ни изненадва с всеки нов ход. Удря ни от неочаквани посоки. Моите нови станции, депата за АМ2, финансовият пазар.

Пойндекс се ококори.

— Финансовият пазар? А аз мислех, че икономиката страда заради кризата. Как Стен би могъл да…

Императорът го изгледа презрително.

— Не ставай глупак. Това са все белези на партизанската война. Няма нищо случайно. Работа на Стен — и хората му.

— Разбирам… Ваше Величество — допълни Пойндекс, но очевидно все още не разбираше напълно.

Императорът изсумтя недоволно.

— Пойндекс, искам да си го набиеш в дебелата глава. Намираме се в крайно тежко положение. И ако не изгасим скоро огъня, нещата съвсем ще се влошат. Ясно ли се изразих?

— Да, сир.

— Добре. А сега погледни тук. — Императорът побутна встрани шишето с уиски и се надвеси над картата на Империята. Когато се приближи, Пойндекс забеляза множество кръгчета, кръстчета и стрелки, надраскани от Императора.

— Това са зоните, които по мое мнение са най-уязвими — заговори Императорът, като сочеше с пръст. — Най-вероятните места за следващите му удари. Можем да ги прикрием, ако прехвърлим Пета гвардейска от Солфи… после преместим флота при Бордбъч…

Пойндекс наблюдаваше с изумление как Императорът мести ръка по картата и променя дислокацията на своите сили.

И всеки път, когато пръстът му докосваше листа, стотици кораби и хиляди войници литваха между звездите.

В преследване на един-единствен човек.

Много по-късно, когато се прибра в уютния си малък замък в Аръндел, Пойндекс се замисли за положението, в което се намираше Империята.

Той натисна едно копче на бюрото и на централния екран в кабинета му се появи електронна версия на картата, която му бе показал Императорът: ситуационното табло. На много места мигаха тревожни лампи.

Пойндекс се зае да ги проверява. Гладни бунтове. Престъпни банди. Удари на отделни групировки. Хаос на финансовия пазар. Изпълнени с паника доклади на корпорации и непрестанни запитвания за още АМ2.

Лошите новини не се ограничаваха само до цивилния сектор. Атаките на Стен бяха отбелязани на много места върху картата. Както и декларации за война и независимост от немалко бивши съюзници на Императора.

Убити агенти, провалени операции и други неудачи на имперското разузнаване.

Друг на негово място щеше да бъде завладян от отчаяние. Но Пойндекс не беше като другите. Във всеки провал той виждаше нова възможност. Във всяко бедствие — скрито съкровище.

За кратко време Пойндекс беше научил много от Императора. Успехът изисква мащабно виждане и… търпение.

В този случай мащабното виждане принадлежеше на Пойндекс — не на Императора.

Докато облечените в черни униформи помощници сновяха из помещението, Пойндекс още веднъж прецени шансовете. И за пореден път стигна до извода, че Императорът греши. Вземаше твърде сериозно заплахата от Стен.

Всъщност Пойндекс дори смяташе, че без вниманието, което му отделя Императорът, Стен почти ще престане да съществува. Достатъчно бе да го игнорират. А вместо това Императорът вдигаше шум, разместваше флотилии и правеше Стен само по-привлекателен за враговете на Империята.

Анализът на информацията сочеше недвусмислено, че шансовете не са на страната на Стен. Силите му бяха нищожни, ресурсите — крайно ограничени, особено сравнени с огромната имперска военна машина.

Стен не можеше да си позволи дори една грешка, за разлика от Императора.

По някаква причина Императорът не виждаше всичко това. Сякаш вниманието му бе приковано върху Стен.

Голямо бяло петно.

На устните на Пойндекс затрептя усмивка. Колко хитро от негова страна да подклажда вманиачеността на Императора и да заобикаля сляпото петно.

Беше предупредил монарха за това-онова, но само за да се защити — ако нещата се объркат. Междувременно бе успял да го изолира от външния свят и да постави на ключови позиции свои хора.

Гурките бяха последните представители на старата гвардия.

Сега вече Императорът зависеше изцяло от него. Тъкмо Пойндекс бе посочил наследника на Зоран. Пойндекс решаваше кои хора да бъдат допускани при Императора. Пойндекс раздухваше безумието на монарха.

В интерес на истината, бе станал толкова незаменим за Императора, че дори си позволи нарочно да допусне няколко грешки. Като например объркването с банкета в чест на раздаването на наградите.

Императорът сигурно е бил ужасно ядосан, но не беше глупак. Знаеше, също както и Пойндекс, че няма нищо по-опасно от безгрешен човек.

Затова от време на време Пойндекс щеше да се спъва. Точно толкова, колкото Императорът да не го намрази.

Той погледна към ситуационното табло. Не към лошите новини. Към просторите на Империята.

Империя, която в известна степен вече се подчиняваше на неговата воля.

Не на волята на Императора.

С всеки изминал ден влиянието на Пойндекс нарастваше.

Не би допуснал грешката да мечтае да стане император. Поне на този етап.

По времето на управлението на Тайния съвет бе ви дял с очите си какво ще се случи с Империята, ако няма единен водач.

Не. Императорът беше необходим. Поне съществуването му. Легендата за него.

Имаше само една пречка. Сериозна. Някой ден Пойндекс щеше да остарее. Да изгуби сили.

И да умре.

А Императорът беше безсмъртен.

Освен ако Пойндекс не узнаеше тайната му.

Ако може… да живее вечно?

Той натисна копчето и таблото угасна.

Толкова много възможности, за които дори не смееше да мечтае.

А бе опитен мечтател.

— Не зная как са научили местонахождението ти — рече сър Еку. Холографското му изображение бе потъмняло по края от въздействието на заглушаващото устройство. — Въпросът е, че в момента летят към Лупус. Делегация от двеста и шейсет същества. Предвождани от трима върховни водачи на загиновите.

— Казано между двама опитни дипломати — рече Стен, — не бих нарекъл ситуацията прекрасна. Ще се наложи да преместя базата на операциите. И то по-скоро.

— Мисля, че ще е грешка да не се срещнеш с тях — посочи сър Еку, чиято опашка се поклащаше бавно. — Ако загиновите се присъединят към нас, това ще е тежък удар за Императора. Помисли си само. Цял регион, състоящ се от стотици звездни купове — да премине на наша страна. Дори само пропагандната стойност се равнява на множество военни победи.

Стен затропа нервно с крак по студения под в борската комуникационна.