Комуникаторът избръмча. Дежурният офицер докладва, че Синд е излязла на връзка. Било важно.

Докато се навеждаше към таблото, за да й отговори, в главата му се въртеше един въпрос: Ако това не е Вечният император… с кого, дявол го взел, се биеха?

Солон Кенна стоеше на широкия ораторски подиум — блок от чисто бял мрамор, стигащ до далечната стена на Парламентарната зала. До него, в целия си блясък, се бе изправил тайрен Уолш. Отзад бе монтиран висок два етажа портрет на Вечния император.

— С най-дълбоко уважение към всички мои колеги се изправям пред вас в този исторически ден.

Гласът на Кенна бе равен и уверен. С леко помръдване на пръста той даде знак на Уолш да сведе глава.

— Жителите на Дюсейбъл вече имаха възможност да се наслаждават на почестите, оказани ни от нашия любим Император — продължи той.

Умът на Кенна, обигран в дълги политически дискусии, отбеляза мимоходом, че никой в тълпата не се засмя. Не се чу дори шепот въпреки наскорошното унижение, на което народът му бе подложен от врага на Императора Стен.

Кенна посочи огромния портрет зад гърба си.

— По причини, които само един мъдър водач може да определи, народът на Дюсейбъл отново бе облагодетелстван.

Натренираното око на Кенна огледа тълпата. Прецени правилна посока ли е избрал. Потърси възможни противници. Може да беше унизен от Стен, но унижението не намаляваше уменията му на манипулатор.

Двамата с Аври се бяха подготвили внимателно за този момент. Когато приключи, ще представят законопроекта на Императора. Доста противоречив законопроект, чието прокарване нямаше да е лесно.

Доста пари бяха сменили притежателите си в тъмните кулоари на парламента. Доста поддръжници вече се бяха събрали под знамената на Императора. Пойндекс — по причини, които Кенна не би искал да разкрива — също бе предложил помощта си. Бяха извадени старите досиета на опозицията, в случай че се наложи да прибегнат до политически шантаж.

Въпросът трябваше да се реши час по-скоро.

— Благородни същества, тук съм, за да ви запозная с това забележително предложение. Помолиха ни да вдигнем завесата пред очите си. Да видим това, за което бяхме твърде слепи през изминалите години. И то е, че живеем в щастливо време, в което между нас крачи истинско божество. Става въпрос естествено за Вечния император. Неговото безсмъртие е най-сигурната ни защита срещу неочакваните удари на историята. Неговата слава е и наша слава. Ваша слава, приятели.

Благородни същества… сега трябва да ви попитам нещо. Нека заявим, веднъж и завинаги, че Вечният император е нашият единствен бог.

Тълпата се раздвижи. Ръкавицата бе хвърлена.

Императорът искаше да потвърдят божествения му произход с парламентарен указ.

Кенна се обърна към Говорителя, стара, но уважавана марионетка на Вечния император.

— Сър Говорител — поде той тържествено, — задайте въпроса.

Говорителят издаде напред щръкналия си нос.

— Благородни същества, какво е мнението ви по въпроса за ПБ 600323 — иначе казано, Декларация за божествения произход на Вечния император, съгласно която му се присъжда титлата „Свещен“ и всички останали форми на обръщение, необходими за оказване на съответстващата почит? Тези, които одобряват, да кажат… даааа.

Едно общо „да“ започна да се надига в залата. Прекъсвано от викове на протест. Виковете се превърнаха в рев, който заглуши всичко останало. Един глас се извиси над шумотевицата.

— Сър Говорител! Сър Говорител! Моля, призовете за ред! Призовете за ред!

Говорителят се опита да го игнорира и затропа с дървеното чукче. Беше ядосан, че гласът принадлежеше на един от неговите сънародници. Младият бивнест Николаевич.

Чукчето продължаваше да тропа ритмично. Микрофоните уловиха звука и го усилиха през говорителите, но гласът на Николаевич продължаваше да ечи над тълпата:

— Искаме ред! Искаме ред! — И други гласове се присъединиха към него.

— Оставете го да говори!

Говорителят извърна безпомощен поглед към Кенна. Нищо не можеше да се направи. Във всеки случай не и на обществено място. Кенна кимна, нека говори. После пъхна ръка в джоба, за да задейства алармата на Аръндел.

— Даваме думата на сър Николаевич, представител на великия и лоялен звезден куп Свердловск.

Говорителят натисна копчето, с което прехвърли микрофона към Николаевич.

— Сър Говорител — поде младият бивнест, — искам да изразя несъгласието си с тази процедура. Поставеният за гласуване въпрос е най-малко оскърбителен. Няма да позволим той да бъде узаконен въпреки волята на мнозинството.

— Млади момко — отвърна Говорителят, — от мястото, където стоя, изглежда, че мнозинството е на друго мнение. Далеч повече хора викаха „да“. Сега, ако ми позволите, нека да дадат гласа си тези, които искат да кажат „не“. И ще видите сам колко малко са поддръжниците ви.

— Наше право е да откажем подобно допитване — възрази Николаевич. — Да поискаме да се направи поименно гласуване. Нека преброим поддръжниците и противниците на тази идея. Щом искате Императорът да бъде обявен за бог… нека го сторят гражданите.

Говорителят отново погледна за помощ към Кенна. Кенна му даде друг знак: протакай.

— Добре. Да започнем поименно преброяване.

Николаевич изпръхтя от удоволствие. Подушваше победата.

Говорителят продължи:

— Но тъй като въпросът е деликатен — макар че не виждам как може някой да се съмнява в свещения произход на Императора, — ще поставя друг въпрос за гласуване.

— Възразявам! — провикна се Николаевич. — Председателят няма право да поставя за гласуване нов въпрос, преди да е разрешен предишният.

Бунтовникът от Свердловск познаваше добре закона, но същото важеше и за хитрия стар Говорител. Може да беше марионетка, ала опитна марионетка.

— Но събранието има право — дори задължение, ако настоявате — да реши по какъв начин да стане гласуването. Вие искате да бъде чрез преброяване, а аз настоявам да се определи по силата на овациите.

Николаевич се огледа. Последователите му брояха присъстващите, търсеха поддръжници. Отговорът дойде бързо. Околните бяха вдъхновени от дръзката му постъпка. За един кратък миг той имаше предимство.

— Поставете въпроса, Говорителю — рече той. — И мисля, че ще чуете високо „не“, с което ще се сложи край на това богохулство.

Той облегна гръб на скамейката и се озърна с доволен вид.

Говорителят пое бавно дъх.

— При тези обстоятелства — поде той — струва ми се, че въпросът не може да се реши бързо. Няма да стане само с „да“ и „не“, сър. Ще трябва да извършим преброяване.

— Това е нечувано, Говорителю — подскочи отново Николаевич. — Искате да направите преброяване, за да видите дали присъстващите ще одобрят идеята за преброяване? — Той се обърна към поддръжниците си, присвил изплашено рамене. Опита се да се разсмее, но смехът му беше пресилен.

— Да. Точно това имах предвид — потвърди Говорителят. — Радвам се, че толкова бързо схванахте идеята ми. Понякога, да ви призная, младите участници не проявяват подобна съобразителност.

Откъм поддръжниците на Императора долетя смях. Николаевич не бързаше да се предава.

— Но това е глупаво и ще ни отнеме часове, Говорителю — възрази той.

— Въпреки това — упорстваше Говорителят — така ще продължим.

Той се обърна към официалния разсилен.

— Разсилен, започнете преброяването.

Разсилният извади от бюрото дебела книга и започна да чете с монотонен глас:

— Госпожа Декстър… от районна на Когли, ако не се лъжа?

— Гласувам с да, сър говорител.

И така продължи. Представителите ставаха един по един. Вотът на всеки се внасяше грижливо в дневника.

Агентите на Кенна сновяха сред тълпата. Поддръжниците на Николаевич се опитваха отчаяно да стегнат редиците, но времето работеше срещу тях. Ала Кенна не можеше да се успокои. Да. Той щеше да спечели, но сега всички щяха да се усъмнят, че победата му е манипулирана. Освен ако не беше абсолютна.