— Майната им на прогнозите — ядоса се Императорът. — Нюхът ми казва друго. Той твърди, че тази история вече е преминала всякакви граници. Кървавата баня пред парламента е само един пример. Преди никой не би посмял да надигне глава. И как, по дяволите, са се озовали на територията на двореца?

Пойндекс се намръщи.

— Скоро ще се оправим с тази бъркотия, Ваше Величество. И ще изправим предводителите пред съда.

— Аз ще съм съдът — заяви гневно Императорът. — И съдебните заседатели.

Той млъкна, потънал в мисли. После вдигна глава и изгледа Пойндекс. Когато заговори отново, беше толкова тихо, че Пойндекс едва го чуваше.

— Защо се опитват да ме разгневят? Аз мога да съм добър, щедър. Попитай приятелите ми. — Императорът огледа празното помещение, сякаш ги търсеше. Неволно протегна ръка към комуникационния пулт, но се спря. Пойндекс го гледаше очаквателно. За миг на лицето на Императора се смени цяла гама от чувства. Сетне то отново стана като издялано от камък.

— Трябва да ги смажем веднъж завинаги — заяви той. — Ще им покажа кой тук е богът.

— Да, Ваше Величество — кимна Пойндекс, готов да приема заповеди.

— Нека ги сполети това, което се случи с манабийците — продължи Императорът. — Нека родните им светове бъдат унищожени. И когато корабите им се върнат там, нека открият само прах.

— Да, Ваше Величество. — Пойндекс вече мислеше как да изпълни заповедите. Подбираше кораби, екипажи, офицери, на които можеше да се довери.

— Не е необходимо взривовете да стават едновременно — говореше Императорът. — Нека да има известно забавяне — най-много няколко часа — между унищожаването на всяка от планетите. За да имат време да осъзнаят какво ги е сполетяло. — И кълна се, когато приключа, ще знаят какво е истински ужас. Ще познаят силата на моя гняв. Искат по-добър живот? Чудесно. Нека го потърсят в отвъдното. — Той погледна към Пойндекс. — Защо си още тук? Чу какво искам. Направи го.

— Незабавно, Ваше Величество — рече Пойндекс и се изправи рязко. Отдаде чест и тръгна към вратата.

— И още нещо, Пойндекс — спря го Вечният император.

— Да, Ваше Величество?

— Следващия път, когато избухне бунт… забрави за сълзотворния газ. Използвай оръжие. Нали ме чу?

— Абсолютно, Ваше Величество — потвърди Пойндекс.

Императорът погледна към вратата, докато се плъзгаше със свистене зад Пойндекс. Може би бе дал на този човек твърде голяма власт? Напоследък забелязваше все по-често хора от Вътрешна сигурност около себе си. Доверени хора на Пойндекс.

Той си даде сметка, че неусетно е бил изолиран. Отрязан от всички, които познава. Заобикаляха го само нови лица. Това криеше опасности.

Защо позволи да се случи? Отговорът дойде неохотно. Страх. Страх от смъртта. Какво, че ще дойде нов негов двойник. Няма да е той самият, нали? Беше обречен на проклятието да е смъртен.

Затова се нуждаеше от Пойндекс, за да го опази жив. И от неговия пръстен от войници, през който не би трябвало никой да премине.

Да, но ако Пойндекс се обърне срещу теб? Той е амбициозен. Невероятно амбициозен. Но пък не е от хората, които обичат славата. Предпочита да управлява в сянка. Иззад трона.

И все пак… целта му е да управлява, нали? Да превърне Императора в безвластна марионетка.

В този момент Императорът реши съдбата на Пойндекс. Щеше да почака още малко, преди да го осъществи.

Имаше още много кръв да се пролива. И когато приключи с това, ще му трябва изкупителна жертва.

За Вечния император Пойндекс изглеждаше идеалната кандидатура за тази роля.

— Всеки път, когато се натъквам на нещо — говореше Синд, — си мисля — това е. Най-сетне спипах този кучи син. — Тя взе шепа пясък и го пусна между пръстите си. — Но после стигам задънена улица и мръсникът печели отново. Почти го чувам как се смее.

— Не си единствена — заяви Хайнис. — Прегледах внимателно документите на Махони и открих някои интересни неща. Но задълбоча ли се в тях, не излиза нищичко. Чувствам се толкова глупаво.

— Все още смятам, че това е най-правилният път — настоя Стен. — Убеден съм, че така ще дадем най-малко жертви и ще си осигурим победата. Научим ли откъде Императорът се снабдява с АМ2, хванали сме го за гърлото.

— Никой не е успявал да го направи досега — посочи Синд. — Историята е пълна с примери за провали. Виж какво стана с Кайс.

Мълчание обгърна малката група. Бяха се изтегнали на един от красивите брегове на Небта. Денят бе невероятен. Вълните шляпаха едва чуто. Над водата се носеха дребни създания, огласяйки околността с крясъците си.

Но конспираторите не забелязваха красотата на деня.

С изключение на един от тях. Нежният гигант, който сега бе съпруг на Хайнис — Сам’л. Той слушаше разговора им с интерес, ала част от ума му се рееше. Следваше полета на летящите създания.

— Откритието е нещо невероятно — произнесе той почти замечтано. — Има безброй вълнуващи разкази за същества, които са понасяли какви ли не мъки и изпитания, за да осъществят своите търсения. Чел съм ги, когато бях момче. Вероятно те ме подтикнаха да стана археолог. За да имам свои приключения.

Стен се усмихна. Харесваше този едър, тромав мъж. И се беше научил да го изслушва търпеливо. Защото Сам’л винаги имаше какво да каже.

— И имаше ли приключения? — попита Стен.

— О, да. Много. Някоя вечер ще ти ги разкажа, стига да не бъда досаден. Защото те само за това стават… за приятни разговори. В интерес на истината, някои от най-великите открития са били правени в подземията на музеи. Невероятни неща. Изумителни мисли. Забравени, потънали в прах векове наред, докато някой студент се натъкне на тях.

— Искаш да кажеш, че отговорът може би е пред очите ни? — попита Стен.

— Нещо подобно — отвърна Сам’л. — Може би трябва да прегледаме отново нещата, които знаем. Да ги обърнем от друга страна. Докато открием подходящата светлина, на която да ги изучаваме.

— И откъде да започнем? — попита Синд.

— Защо не със самия елемент? — попита Сам’л. — Антиматерия Две.

— Ако беше злато, желязо или дори Империум X — рече Синд, — щяхме да имаме доста добра представа къде да търсим. Ще можем да се опрем на законите на планетарната геология и на поне три века научни открития в тази област.

— Това е интересна идея — размърда се Хайнис. — Искаш да кажеш, че Антиматерия Две няма двойник в природата?

— Първа възможност — рече Синд, — АМ2 идва от някоя част на вселената, която все още не е била открита и изучена. От друг, освен от Императора, искам да кажа. Но вече мислех над тези неща и не стигнах доникъде.

— А какво ще кажеш за друга вселена? — предложи все така замечтано Сам’л. — Някоя паралелна вселена? Това би обяснило защо в природата няма сходни по свойства и структура на АМ2 вещества.

— Не искам да прозвучи консервативно — обади се Стен, — но съвременната наука не отрича ли съществуването на паралелни вселени?

Хайнис се размърда.

— Махони имаше нещо по въпроса в записките си — рече тя. — Но не му обърнах особено внимание.

— Какво е имал да каже? — попита Стен.

— Нищо конкретно — отвърна Хайнис. — Освен че Императорът незнайно защо е полагал усилия да смазва всякакви опити за разработване теорията за паралелните вселени. Според Махони крилата на няколко доста известни учени са били подрязани заради навлизане в тази област.

— Може би е време да се събудя — рече Стен — и да започна да обръщам внимание на причудливите идеи на Йън.

— Като безсмъртието, например? — разсмя се Хайнис.

— Аха. Именно. Може пък едното да има нещо общо с другото?

— Това ми харесва — понадигна се Сам’л. — Един отговор на два въпроса. Винаги съм го смятал за елегантно решение.

— Тъкмо това търсеше и Кайс — припомни си Синд. — И стигна доста близо.

— Не зная от коя шапка вади заека си Императорът — заговори Стен. — Той умира. После се завръща. Ще игнорирам предположението на Хайнис, че може би този път си имаме работа с друга личност. Нека го оставим засега настрана и да се придържаме към това, което знаем. Първо… всеки път, когато изчезва — според Махони, — той се връща след три години. Последния път са били шест, но мисля, че това подлежи на по-щателна проверка. Както и да е, три години никой нито го чува, нито го вижда. Което означава, че трябва да има някъде скривалище. Толкова сигурно скривалище, че никой не го е намерил вече няколко хиляди години. Второ… Антиматерия Две идва от също толкова потайно място. Временният съвет се опита да открие откъде и трябваше да плати горчива цена за любопитството си.