— Би било глупаво да използваш две различни места, за да постигнеш почти едно и също нещо — рече Синд.

— А ако знаем нещо със сигурност за Императора потвърди Хайнис, — то е, че никак не е глупав.

— Така че, ако открием едното — заключи Стен, — то би трябвало да ни издаде и другото.

— Все още ли обсъждаме идеята за паралелна вселена? — попита Сам’л.

Стен сви рамене.

— Не е по-лоша от която и да било друга.

— Всъщност дори е много по-добра за нашите цели — посочи Сам’л. — Императорът се нуждае от вход и изход. Нещо като врата. Портал между вселените.

— Така ли? — извърна очи към него Стен.

— Ако си спомням добре какво са ни учили по физика в прогимназията — продължи Сам’л, — подобен портал би предизвикал сериозни смущения в околното пространство. Мисля, че се нарича непоследователност.

— Най-сетне говорим за нещо, което може да се измери — ободри се Стен. — А не за разни призрачни и тайни места. Ако има смущения в пространството, трябва да има и начин да ги засечем.

— Само дето не знаем къде да търсим — поклати глава Хайнис. — Светът над нас е безкраен. Няма да ни стигне цял живот, за да го проучим.

— Не съм сигурна в последното — рече Синд.

Всички обърнаха лица към нея.

— Има няколко места, към които Кайс е проявявал интерес — продължи тя. — И които все още не съм проверила. Райони, в които той е смятал, че Императорът има скривалища. Места, където отива и откъдето се завръща. И всички програми потвърждават съмненията му. Съвпадат с така очертания профил.

— Мисля, че трябва да сравним проучванията ти с тези на Махони — обърна се Хайнис към Синд. — Йън работеше доста по тези теми.

— Чудесна идея. — Синд се усмихна на Хайнис. Доста я харесваше. Като бивша любовница на Стен, Хайнис напълно съвпадаше с вкусовете на Синд.

— Ако разследвахме убийство — продължи Хайнис, — което донякъде е така, макар и по странен начин, разберем ли веднъж къде е било замислено престъплението, ще можем да свържем фактите. Да накараме врага да се подаде от скривалището си и да го почакаме, докато сам се издаде. А когато предприеме нещо, да го проследим.

— Ако се придържаме към аналогията ти, моя любов — заговори Сам’л, като галеше жена си по ръката, — предполагам, че няма да се наложи да чакаме дълго. Императорът сигурно поддържа връзка със своето скривалище и… скъпа, видя ли какво стана? Накара ме да говоря като някое ченге от филмите. Освен това не трябва ли да има постоянна връзка с някакъв тип предавателна станция? Може би дори няколко станции, съмнявам се Императорът да рискува с нещо толкова важно.

Стен се опита да запази спокойствие. Усещаше, че са на прав път, и не искаше точно сега да прибързват.

— Заслужава си да проверим — подхвърли той.

— Ако питате мен — намеси се Синд, — всички мои инстинкти крещят, че това е единственият начин да го спипаме.

— Ами ще ги следваме тогава — съгласи се Хайнис. — Инстинктът е това, което отличава ветерана от новобранеца.

— Непрестанно се чудя — поде отново Сам’л с познатия замечтан вид, — какъв ли щеше да е животът ни, ако АМ2 можеше да се добива или произвежда — както много други обикновени елементи. Ако можехме да го изработваме, както нашите домакини, борите, правят своя стрег. — Устните му се извиха в иронична усмивка. — Съмнявам се обаче, че подобно нещо е възможно. Говоря за синтезирането на АМ2. Според малкото статии на тази тема производството му щеше да е по-скъпо от печалбата, която носи.

— Махони не е смятал така — посочи Хайнис.

— Какво? — подскочи Стен.

— Казах, че Махони не е смятал така. Във файловете му има доста изследвания за възможно синтезиране на АМ2. Под графата „Дезинформация“. Тъкмо бях стигнала до тях. — Тя се чукна по челото, сякаш за да пробуди спомените си. — В един от файловете имаше нещо интересно. Нещо, което Махони е искал да ти покаже.

Стен кимна. Хайнис му беше казала, че Махони е маркирал със „С“ нещата, на които би искал той да обърне внимание.

— Ах, да — припомни си Хайнис. — Ставаше дума за проект „Браво“. — Тя погледна към Стен. — Знаеш ли какво означава това?

Изведнъж Стен се отдръпна назад, лицето му беше пребледняло. Но какво ли означава това? Тя се пресегна и го докосна по ръката. Беше леденостудена.

— Да — кимна Стен с мрачно изражение. — Зная какво е проект „Браво“.

Той видя тревога на лицата на Синд и на Хайнис. Дори нехайният Сам’л беше смръщил вежди.

— Но ще трябва да си събера мислите — продължи той. — И да обсъдя някои неща… с Рюкор.

Да, този път разговорът с Рюкор щеше да е сериозен.

Ставаше въпрос за един кошмар.

Стен беше на Вулкан.

Карл Стен. Изплашено хлапе, на което остават броени часове, преди екстерминаторите на Торесен да го докопат.

Бет беше с него. Толкова красива. Толкова млада. И Орон. Този странен, могъщ гений, който познаваше само настоящето.

Над него се извисяваше Махони. Един много по-млад Махони. Силен и уверен. Но младият Стен не знаеше дали може да му вярва.

— Трябва да получа потвърждение за плана на Торесен — заяви Махони. — Проверих всички компютри, но не открих нищо за проект „Браво“, освен заложени капани за ключови думи.

Проект „Браво“! Ето го пак. Стен усети стягане в гърдите. От устните му се изтръгна мъчителен стон.

Спокойно, Стен, дочу гласа на Рюкор… това вече е минало. Свършило се е. Отмина дори скръбта… Той усети леко убождане. Сетне го завладя спокойствие, докато лекарството постепенно започваше да действа. Дочу тихо дращене. Рюкор работеше с клавиатурата, нагласяваше изображенията. Голямото радостно лице на Махони изчезна…

На негово място се появи един от охранителите на Торесен. Стен протегна ръка и обгърна шията му. Ножът му се стрелна напред. Той дочу стон и усети как животът напуска жертвата му. Не изпитваше угризения, само странен проблясък на радост.

… И друг път бе убивал… за миг в него се надигна чувството за вина… после успокояващият глас на Рюкор продължи да нашепва: „Забрави, приятелю. Забрави го.“

Но не можеше. Този човек бе мъртъв. Премахнат, сякаш е бил досадно насекомо. Стен изстена… Боже, прости ми… и усети ново убождане… транквилантът отново изпълни вените му. Изображението трепна…

Намираха се в Окото. Пред тайния сейф на Торесен. Стен напръска ключалката с течност, която кристализираше, създавайки космически ниска температура. Металът се пропука. Вратата се отвори. Бяха вътре! Стен усети отдавна забравена възбуда. Погледна към Бет и Орон. Хилеха се като побъркани, задето бяха надиграли Торесен в собствената му игра.

… И отново убождането на иглата. Стен се опитваше да се пребори с ужаса, който се задаваше. Да прогони надалече тъмните криле на страшните спомени. Сърцето му започна да успокоява лудия си бяг. Усещаше електродите, закрепени за главата и ръцете му. Чу плясък на течност. Рюкор се наместваше във ваната си. Няма от какво да се страхува. Нали вярва на Рюкор. Ако тя провежда мозъчното сканиране, всичко ще бъде наред. Стен остави образите да се менят…

Щрак. Щрак.

Стен бръкна в сейфа на Торесен. Сред купчината документи и имперски кредити напипа една папка. Дебела, с червена подвързия. И название: проект „Браво“.

Образите се забавиха. Щрак. Щрак. Щрак. Орон взе папката. Щрак! Документи се разпиляха по пода. Щрак! Стен се наведе да ги събере. Напъха ги обратно в папката, без да спазва реда. И тогава видя… Щрак! О, божичко, един от приятелите му падаше… с окървавени гърди… и…

Изображението застина. Стен усети, че му прилошава. Дочу шепота на Рюкор… върни назад… после убождането…

Щрак!

Обратно при документите… навежда се да ги събере… Щрак! По-бавно! На един от тях има надпис: „Зона за отдих 26: Сводка за действията…“ Щрак!

… Чакай. Трябва да спреш. Трябва да видиш. Върни се назад… Гласът на Рюкор отново го повика… Не така, Стен. Забрави това. Продължи с… Но Стен упорстваше. Отново убождането. И успокояващият глас.