Дявол го взел, помисли си Стен!

— Но грешката е по вина на Първия организъм — отново заговори корабът. — И той също трябва да бъде унищожен.

Стен забеляза, че Императорът едва не подскочи от изненада. Пистолетът се насочи надолу.

Това бе шансът, който Стен чакаше.

Той се хвърли към Императора.

Стен се хвърли ниско, опря рамо на пода, преметна се и в този момент Императорът стреля. Облицованият с АМ2 куршум остави неравна дупка в металния под. Стен изрита Вечния император и го отхвърли назад. Императорът омекоти падането си с ръка, като продължаваше да търси целта. Стен кръстоса крака в ножица и пистолетът отхвърча настрани. Императорът се претърколи два пъти и скочи, кръстосвайки инстинктивно ръцете си, за да отбие удара с нож. Блокът улови ръката на Стен, той изгуби равновесие и отскочи назад.

Стен се хвърли отново… и Императорът се метна по гръб през масата. Преобърна се във въздуха и падна на крака.

Финт… замахване…

Ножът на Стен облиза рамото на Императора и… първата кръв беше пролята.

Императорът се дръпна, стиснал в ръка отломък от строшената маса. Беше назъбен и дълъг поне четирийсет сантиметра. Държеше го ниско, до десния си хълбок. Стен отклони за миг поглед от лицето на Императора и машинално отбеляза, че хватката му говори за опит в боя с ножове.

Двамата кръжаха един около друг с почти безшумни стъпки. Стен постепенно осъзна, че го направляват в определена посока, и почти веднага разкри целта на Императора. Пистолетът. Императорът замахна към него с нож и Стен се дръпна назад… встрани от удара… успя да отвърне, не уцели и възстанови равновесие.

Очите на Императора светнаха, издавайки намерение за следваща атака, и ръката на Стен не беше там, където се намираше допреди миг. Бавен си, помисли си Стен. Отдавна не ти се е налагало да се биеш.

Но същото важеше и за него самия.

Стен рискува с дързък прийом — прехвърли ножа от едната ръка в другата и в този момент Императорът премина в атака. Стен едва не изпусна ножа, наклони се назад и изруга тихо под нос, проклинайки се, задето си бе позволил да подцени противника. Замахна, направи финт към китката на Императора, завъртя се, замахна отново, острието му се заби в тъканта на дрехата, другата му ръка се стрелна към мястото, където трябваше да е пистолетът, напипа го, вдигна го и в този момент Императорът се хвърли напред и ножът му се забоде в рамото на Стен. Мускулите се свиха спазматично при удара, пистолетът изхвърча от ръката му и се изтърколи встрани.

После мрак.

И нечий спокоен глас:

— Определих, че организмът нашественик е по-опасен за изпълнение на моите функции, отколкото създаденият на място. Премахването му ще бъде приоритетно.

Божичко, как болеше само! Стен стисна кристалното острие на своя нож със зъби и измъкна ножа на Императора от рамото си. Вълни от болка. Кръв по пръстите му. Опипа раната. Кървеше ли? Слабо. Опасна ли е. И да е, сега не бе моментът да мисли за това. Болката?

Стен зашепна мантрата, която бе запаметил преди много години, още във времето, когато се обучаваше за гвардията и тялото му забрави болката. Просна се на пода. Затършува бавно с пръсти наоколо, търсейки пистолета. Не можеше да е далече.

Тропот в другия край на помещението.

Пукот от лазерен изстрел. Попадението беше високо. Горе и вляво.

Пръстите на Стен напипаха нещо.

Дръжката на пистолета.

По дяволите! Значи императорът имаше резервен пистолет.

— Стойте на място — обяви гласът. — Локализирах организма нашественик. Пригответе се за огън.

Блеснаха ярки светлини и Стен стреля два пъти. Експлозия, мрак, ответна стрелба на Императора и куршумът му се заби там, където Стен бе лежал допреди миг.

Стен се съсредоточи върху мястото, откъдето идваше светлината, и прати пет бързи изстрела в района. Претърколи се, завъртя се и отново стреля.

Не разбра дали Императорът е отвърнал на огъня, тъй като в този момент помещението се разтърси от оглушителен трясък и завиха всички аларми. Стори му се, че чува някакъв вик. Странният глас, за който смяташе, че е на кораба? Императорът? Не знаеше. Отнякъде бълваше дим, чуваше се пукот на разгарящи се пламъци. Наблизо се плъзна врата и Стен стреля нататък, после се хвърли в отвора.

Хукна след Императора, опитвайки се да го спре, преди да се добере до поредната лоша изненада, която му бе подготвил. Спря, прокле се какъв е глупак и се върна за скафандъра. Нахлузи го, но остави шлема и ръкавиците на колана. Преди да го закопчае, активира аптечката отпред. Машинката изписука, затрака тихо и инжектира в тялото му обезболяващи и противовъзпалителни за раната. За всеки случай я напръска с дезинфектант, сетне се закопча.

Не бързай, рече си. По-добре беше да му отпусне малко преднина, отколкото да се спъне в него.

— Кораб — рече той задъхано, чувствайки се като пълен глупак.

Гласът не отговори.

Стен пусна още два изстрела към най-близкия кратер в стената. Още аларми, трепкащи пламъци и съскане на пожарогасители.

— Кораб! Няма да ти причиня вреда — излъга Стен. — Можеш да продължиш с мисията си.

Равен глас:

— Не се приема. Всички организми, освен създаденият тук, са враждебни и трябва да бъдат унищожени. Заповед на основната програма.

Добре, опитай се да ме убиеш, помисли си Стен. Ако можеш.

Изстрел и в рамката на вратата до него се заби подсилен с АМ2 куршум.

Той прати два бързи изстрела надолу по коридора, колкото да подсили суматохата, и продължи нататък. Тъкмо се готвеше да ускори крачка, когато го споходи нова мисъл.

Спря, върна се обратно при полуразрушеното помещение и изстреля пет внимателно прицелени изстрела в дупката в стената. Блеснаха искри от метал, огънят се разгоря наново, алармите зазвучаха още по-истерично АУУУАУУУУУАУУУУУ…

Този нов звук му беше добре познат. Стандартна аларма за пробойна в стената и загуба на вътрешна атмосфера.

Тъпанчетата му изпукаха от промяната в налягането. Протегна ръка към шлема. Нахлузи го и тъкмо се приготви да спусне лицевото стъкло, когато налягането се върна към нормалното. Корабът беше затворил пробойната. След като му намери по такъв начин занимание поне за известно време, Стен се втурна по коридора след Императора.

Нямаше представа какво е предназначението на помещенията, в които надникваше. Някои бяха съвсем тесни, натъпкани с апаратура и инструменти. Други бяха просторни и сравнително празни.

Още в първото от тях корабът се опита да го убие. Маклийновите генератори внезапно се изключиха и Стен литна към тавана, а после гравитацията го смъкна главоломно надолу. Но той не дочака сблъсъка, претърколи се с пъргавината на котка и се изправи. Пусна два куршума право в пода. Не се безпокоеше, че ще му свършат амунициите — зарядната тръба съдържаше петстотин подсилени с тънък слой АМ2 патрона в тяхната облицовка от Империум X.

Ог изстрелите на пода зейна дупка и Стен надзърна през нея на долното ниво. Припомни си бързо тримерния модел на кораба. Императорът навярно бе някъде по-нататък на тази палуба. Така че, ако се спусне долу и заобиколи отзад… Шмугна се през дупката.

— Организмът нашественик е на палуба Голф — обяви гласът. — Продължава към медицинската станция.

По дяволите! Огледа се, сякаш се надяваше да зърне някоя камера, която да простреля. Нищо.

Лоша идея. Най-добре да се върне обратно. Хрумна му нещо. Застана точно под отвора и подведен от движението му, корабът внезапно промени посоката на гравитацията, пращайки го „нагоре“. Стен продължи да се издига, носейки се към следващата палуба, и пътьом метна една граната. Чу металическо изщракване, после гръм. Малко след това гравитацията се върна към нормалната и Стен се приземи на пода.

Зачака, но гласът не каза нищо за завръщането му. Дали гранатата го бе объркала? Малко вероятно.

Сега какво? Императорът можеше да е навсякъде на този огромен кораб-полигон. Навярно държеше тук и свой космически кораб, с който да пътува обратно.