— Мисля, че постъпваш твърде романтично, щом смяташ, че може да е толкова лесно — укори го Синд. — Ти ще бъдеш човекът на деня. Техният спасител. Нещо повече — да не забравяме за АМ2. Независимо дали естествена, или синтетична. От някоя паралелна вселена, или от завода. Ключовете ще са у теб. Ключовете за царството на Императора.

— Тази мисъл не ме блазни особено — произнесе безизразно Стен.

Синд положи ръка върху неговата.

— Зная — рече. — И затова те обичам. Но по същата причина бих искала да помислиш над този въпрос. Защото, когато настъпи моментът, няма да имаш много време за решение.

— Забелязах, че ти не споделяш мнението си какво да правим.

— Аз съм последният човек, който ще ти каже — отвърна Синд. — Дали смятам, че би станал добър управник? Да, за Бога. Дали бих искала да останеш при мен? Два пъти да. — Тя го стисна за ръката. — Но аз съм предубедена, нали знаеш?

Стен поруменя засрамен. Синд се изкиска.

— Колко сладко — рече. — Ти се изчервяваш. Ето че знам нещо за теб. Великият водач се черви като юноша.

— Клевета — рече Стен.

— Абсолютно — отвърна Синд.

Тя се премести в скута му. Стен я прегърна, притисна я към себе си и я целуна по врата.

— Какво ще ми дадеш, ако обещая да не казвам? — прошепна тя примамливо.

Ръцете на Стен бяха заети да следват формите й под комбинезона, да изучават вдлъбнатините.

— След малко ще ти кажа — рече. — Но първо ти ми кажи нещо. Как, по дяволите, се сваля това?

Тя го улови за ръката… и му показа.

Сетне зашепна в ухото му:

— Ето там… натисни лекичко… точно така!

Ботушите на охранителите топуркаха все по-близо. Алекс висеше като паяк в мрежа над високите хидравлични врати, водещи към просторния двор на замъка Аръндел. Чакаше търпеливо, втренчил поглед в часовника, опитвайки се да не обръща внимание на мравучканията по кожата.

Ставаше все по-зле с приближаването към Императора. Не че имаше конкретна причина за този неприятен тик. Дотук Килгър не бе срещал особени трудности.

Поне засега.

Взе влака от Ашли за най-близкия средно голям град. После провери дали има някакви изменения в изискванията за лични документи на Първичен свят и дали фалшивата му карта ще върви. От магазин за употребявани коли в по-западналата част на града купи гравикола с редовна регистрация. Там никой не му задаваше въпроси, като последен адрес, месторабота и прочее.

Гравиколата може да беше регистрирана, но двигателят й бе в отчайващо състояние. Маклийновият генератор можеше да я вдигне на не повече от три метра и с мъка поддържаше страничен наклон от петнайсет градуса. Максималната й скорост не надхвърляше петдесет и пет километра.

Алекс отброи още сто кредита на брата на продавача, за да може бракмата да потегли. Той знаеше, че „братчето“ ще използва части втора ръка и ще напълни системата с течност, близка до меласа, но и без това гравиколата бе предназначена за еднопосочно пътуване.

На двайсет километра отвъд Фоулър, най-близкия град до имперското имение, Алекс се приземи насред поле, използвано за изхвърляне на отпадъци. Разби с удар таблото, демонтира някои важни части от двигателя, смъкна регистрационната табела и я зарови. После напусна мястото.

Спусна се към градчето и се изгуби сред високите блокове.

Първа, втора и трета стъпка можеха да се сметнат за изпълнени — достигане до Първичен свят, осигуряване на база за действие и проникване във Фоулър. Сега идваше време за кратка пауза. Съществуваше възможност да са го проследили след пристигането му и агентите на Императора да го държат под наблюдение, като същевременно му осигуряват известна свобода. Може и да не беше така, но защо да рискува?

Нае квартира, като избра такава с два изхода, вторият към ръждясала стълба от задната част на сградата. Имаше и малка, добре обзаведена кухня. След седмица, през която „лежеше на дъното“, той реши, че засега няма признаци за „опашка“. Време е за следващата стъпка.

Алекс купи бутилка скъпо бренди, като си отбеляза, че ще трябва да хвърли шишето някъде другаде, тъй като хората в неговия квартал не бяха привикнали към луксозни покупки и се наливаха с филтриран индустриален алкохол и домашен спирт. Същата вечер седна на масата и постави шишето и чаша пред себе си. Беше време за поредното планиране.

Четвърта стъпка бе да се приближи колкото се може повече до Аръндел. Пета — да проникне в замъка на Императора. Шеста — да се измъкне и да потегли за вкъщи, без да бъде преследван.

В компанията на партньор.

Пойндекс. Алекс знаеше, че избраникът ще има известни възражения по въпроса за неговото отвеждане и би могъл да прибегне до насилие, или най-малкото да вдигне шум.

Последното не биваше да се случва по никакъв начин, ако не за друго, то защото би могло да доведе до физическото премахване на целта. За да успее напълно планът му, Пойндекс трябваше да изчезне безшумно и без следа.

Алекс се надяваше, че ще успее да го отведе право на мостика на „Виктори“. Там щеше да му бъде предложен избор, какъвто предложиха на неговия агент на Ви — да стане двоен агент или да бъде подложен на мозъчно сканиране.

Алекс предполагаше, че като истински професионалист и човек, който веднъж вече бе преминавал на другата страна, Пойндекс няма да упорства особено. Според информаторите им на Първичен свят сега Пойндекс бе любимецът на Императора. Което означаваше, че знае всички негови тайни от първа ръка.

Ето защо след вербуването му Алекс възнамеряваше да обяви за него пред обществото. Това щеше да е поредният ужасяващ удар за Императора.

Докато отпиваше от брендито, той си напяваше тихо, за да се разсее. И въпреки това го глождеха съмнения. Може би този път ще го убият. Може би това е последната му операция — но какво от това? Никога не бе хранил илюзията, че е безсмъртен, нито бе мечтал да издъхне от старост в легло с балдахин. Ала той бе твърдо решен, че ако не друго, покушението срещу Пойндекс ще успее, преди да се наложи да поеме на пътешествие към Острова на благословените.

След като прекара една нощ в общуване с бутилката и със себе си и спа до късно, Алекс премина към осъществяване на замисъла си. Първо обра една линейка, паркирана в двора на близкия спешен център. Навремето бе преминал обучение за парамедик към секция „Богомолка“ и знаеше точно какво му е нужно. Когато си тръгна, не пропусна да заключи вратата на линейката.

Прибра плячката в квартирата си и същата вечер премина към следващия етап. Насочи се към друга част на Фоулър, където се покатери по тухлена стена и демонтира метална решетка на прозорец. От другата страна имаше гараж с луксозни гравиколи. Килгър се промъкна в него и открадна шест регистрационни табели — пет от тях постави обратно, но на различни коли. Шестата прибра, прехвърли се през прозореца, нагласи отново решетката и се отправи към квартирата. Дотук всичко бе лесно. Награди се с няколко бири в местната кръчма. Почерпи и посетителите и си спечели неколцина приятели.

На следващия ден се разтъпка наоколо, след като направи няколко упражнения в квартирата. От близкия магазин купи храна за три дни, маскировъчен костюм и туристически обувки. Жалко, че не предлагаха фототропичния костюм на „Богомолка“. Не можеше да го носи със себе си, тъй като подобна екипировка би породила много въпроси. Костюмът за орнитолог трябваше да свърши работа. Последната му покупка бе масивен „туристически“ нож. След това се прехвърли в един център за електроника, откъдето се сдоби с някои хитроумни машинки и прибори.

На този етап си позволи първото от двете малки удоволствия, които си бе обещал за времето на операцията. От близката месарница купи три кила пушен бут и колекция сухи подправки. Прибра се в квартирата, наряза месото и го остави да кисне в марината, като добави чесън, пипер и горски плодове. Месото щеше да кисне цял ден.

Някъде посред нощ излезе на уговорената среща с един от новите си приятели. Човекът бе донесъл това, към което Килгър бе проявил интерес. Нещо повече — беше подсигурил една малка колекция. Килгър се подсмихна на миниуилигъна, въпреки че това бе оръжието, което би предпочел. Ала тъй като не искаше доставчикът да си помисли, че планира малка война, и да изтича при кварталния констабъл, се въздържа от този избор.