По същата причина отхвърли едрокалибрения пистолет и карабината със сгъваем приклад, макар да бяха конвенционални огнестрелни оръжия. Избра — и после се пазари половин час за цената — дребнокалибрен пистолет. След като се постара да убеди доставчика, че не замисля нищо по-сериозно от уличен обир, той се прибра в квартирата. Рано на следващия ден дойде време за първото от обещаните удоволствия. Накиснатото месо бе извадено и оставено да се суши. Алекс го осоли и го наряза на тънки ленти. Постави още подправки — чеснов прах, пипер, малко ким. Когато приключи, нагласи тавичката с подправеното месо във фурната, включи я на най-ниска степен и подпря вратичката с коркова тапа, така че да остане двусантиметров отвор.

Докато месото се сушеше, той се зае с електронните компоненти и си изработи от тях истински инструменти за проникване с взлом.

После подремна, трупайки запаси от енергия за в бъдеще. Когато се събуди малко преди здрач, месото бе съвсем изсъхнало. Алекс се полюбува на работата си. Може и да не беше майстор като Мар и Сен, но си го биваше. Зави месото в непромокаем пакет, събра си багажа и напусна квартирата. Дори агентите на Вътрешна сигурност да се доберяха по-късно до нея, едва ли щяха да намерят тук нещо, което да им даде каквато и да било следа. Той събра всички остатъци от дейността си през последните няколко дни — от празната бутилка до опаковката на електронните компоненти — и ги хвърли в контейнер за промишлени отпадъци.

Дойде време за второто от двете обещани удоволствия. Намери голям ресторант, в който не би трябвало да го забележат и от който се разнасяше благоуханен аромат. Поръча си богата вечеря. Три коктейла от морски дарове. Две големи пържоли, свръхтънки. Гарнитура от гъби соте. Голяма салата с дресинг. Половин бутилка вино за подпомагане на храносмилането. Когато приключи, сервитьорката повдигна учудено вежди, но той само въздъхна доволно и обяви, че е готов за втората част от вечерята. Поиска паста — да му направят блюдо от всички видове, които предлагаха. За попълване запасите от белтъчини. И пи вода. Много вода. За да попълни водните си запаси.

По времето, когато приключи с гощавката и се измъкна навън, имаше чувството, че не върви, а се търкаля. Но какво толкова, това можеше да е последното му ядене в живота.

Сега вече бе готов за действие.

В луксозен квартал, който бе обиколил преди няколко дни, Алекс открадна гравикола, като преодоля с лекота алармата и ключалката на стартера. Постави регистрационната табела, която бе откраднал, а табелите на колата премести върху тази, паркирана отпред. Нека се объркат малко, рече си той. Ще им трябват поне няколко часа, докато започнат да разбират какво е станало, но едва ли ще схванат логиката.

Качи се на колата и се отправи към мястото за начало на последната фаза от операцията — свръхскъпа част на Фоулър, именията на богаташите, простиращи се — доколкото им е позволено — към земите на Императора. Докато летеше нататък, провери дали пистолетът в колана му е зареден и готов за действие.

Имперските територии край Аръндел бяха обкръжени със стена и съоръжени с всички възможни охранителни прибори. Алекс паркира откраднатата гравикола на най-близката улица до стената и метна на рамо раницата с екипировка. И отново си помисли със задоволство за подменената регистрационна табела. Когато обявят кражбата и полицията бъде вдигната по тревога, ще открият табелата на съвсем друга кола, което ще обърка още повече положението.

Килгър имаше нужда мощната и скъпа гравикола да стои на това място поне три дни, без да привлича нечие внимание. Той знаеше, че скъпи квартали като този, особено в близост до Аръндел, се обикалят постоянно от усилени патрули. Освен това планираше да използва колата при измъкването си от района, при това с Пойндекс на борда.

Намери подходящо място от другата страна на улицата срещу стената и задейства приборите за наблюдение. След два часа вече разполагаше с доста подробна информация за охранителната система. По улицата на всеки половин час преминаваше цивилен агент. Зад стената имаше сензор. Друг — отгоре. Вероятно бодливата тел върху стената също бе снабдена с датчик. На всеки час във въздуха се появяваше гравикола. Друг наземен патрул обикаляше по улицата.

Аматьори, подсмихна се Килгър. Стандартен тест за работа в „Богомолка“ изискваше да проникнеш в строго охранявано място и да го напуснеш в рамките на един ден. При това тестът не се смяташе за труден.

Време е, момко. Той прекоси улицата, прехвърли се през стената и се озова в горичката от другата страна за по-малко от десет минути.

Сега вече би трябвало да започне трудната част.

Имаше двайсет и седем километра гори и поляни между него и замъка Аръндел.

Разстояние, което се равняваше на утринна тренировка, му отне три дни и в четири случая едва не му коства живота. Кучета. Още сензори, от всякаква възможна конфигурация, от сеизмични до ултравиолетови и за движение. Плюс всичко останало, за което се бе сетил шефът на охраната. Разположени на най-невероятни места. Случайни патрули. Самолет.

Но можеше и да е по-лошо. Ако имаше пролуки в охраната, те вероятно се дължаха на настояването на Императора да е колкото се може по-незабележима. Това означаваше мъртви зони, обстрелвани участъци, камери за дневно и нощно наблюдение и самонасочващи се прожектори.

На всичко отгоре Алекс носеше сгъваемата, снабдена с маклийнов генератор носилка, на която възнамеряваше да сложи обезвредения Пойндекс. Още няколко килограма, които ще трябва да мъкне обратно към стената.

Изминаваше по няколко метра, спираше да се огледа дали е оставил следи и ако е нужно, ги маскираше. Не мигна изобщо, само от време на време присядаше да си поеме дъх. Ходеше по нужда в потоците и прибираше останките от яденето в раницата. Веднъж, когато го подгони глутница кучета, прекара няколко часа в леденостудено езеро.

Но най-сетне видя Аръндел, щръкнал на фона на ярко озареното небе. Амбразурите му приличаха на втренчени в него очи. А бойниците и кулите… по-добре да не дава воля на въображението си.

Алекс скри носилката в един гъст храсталак. Движеше се по плана — беше късна сутрин на първия ден от уикенда. Довечера трябва да е зад стените, инак ще бъде принуден да остане тук още цяла седмица.

Ако се наложи, ще го направи. Но предпочиташе да не стига дотам.

Нямаше нищо между него и двестаметровата подпорна стена с 50-градусов наклон, зад която вероятно бяха складовете и помещенията на обслужващия персонал.

Късно следобед се чу нарастваща глъчка и Алекс предположи, че дневната смяна бърза за пневмометрото, за да се прибере обратно във Фоулър.

Сред тях, не се съмняваше, щяха да са и щастливи охранители, получили отпуска.

В Аръндел щеше да остане само смяната за уикенда, плюс персоналът, необходим за обслужване на мястото през двата дни — от готвачи до прислужници.

Алекс помнеше време, когато в охраната работеха бивши агенти на „Богомолка“. Но Пойндекс ги бе сменил всичките. По информация, получена от Мар и Сен, новите охранители не можели да се мерят по квалификация с предишните.

Нямаше ги вече и гурките. Нито преторианците — последните така и не бяха възстановени на служба, след като техният полковник се бе опитал да ги превърне в частна армия за сваляне на Императора.

Сега охраната бе предоставена на Вътрешна сигурност. Хора на Пойндекс. Едва ли някой от „Богомолка“ или „Меркурий“ би останал впечатлен, ако се срещне с тях.

Ще разберем, като се мръкне, помисли си Килгър.

Имаше две същества, които трябваше да са в замъка.

Пойндекс. Стен беше прав, той рядко напускаше квартирата и канцеларията си в замъка.

И още един.

Вечният император.

Килгър обмисляше всичко това, докато чакаше. Дали ще успее да преодолее последните защити? Ами ако се добере достатъчно близо до Императора, за да може да го премахне? Най-вероятно не. Изглежда, започваше да се поддава на амбициите си.