Пойндекс не посмя дори да се поколебае.

— Абсолютно, Ваше Величество. Стен е луд. Това е единственото разумно обяснение.

Императорът кимна отсъстващо.

— Но действията му са съвсем рационални — продължи той. — Малко същества притежават подобна способност да осъществяват злите си намерения… Той сигурно си мисли, че аз съм луд. — Очите му се стрелнаха към Аври. Тя побърза да потвърди.

— Ако го мисли, сир, значи е безумец.

Отново замислено кимване.

— Разбира се, възгледите му намират известна подкрепа сред обществото. Макар и ограничена.

— Много ограничена… ако въобще я има — вметна припряно Пойндекс.

— Какво пък — въздъхна Императорът, — във време на икономическа криза враговете на монарха винаги надигат глава.

Хладен смях.

— Така е било и така ще си остане. В трудни времена опозицията се засилва. Техните водачи започват да си въобразяват разни неща. Но в края на краищата неизменно се провалят. — Императорът надари Аври с мъртвешката си усмивка. — Но ще е проява на лоша политика, ако изтъкнем пред тях грешките им.

— Съгласен съм, сир — рече тя. — Винаги е по-добре да обещаеш на хората нещо, отколкото да се бръкнеш дълбоко, за да го изпълниш, с риск да объркаш сметките.

Императорът й даде знак да се приближи. Тя го послуша. Той се пресегна, улови я и я дръпна още по-близо. Започна бавно да я гали. Аври се изчерви, но никой не посмя да коментира. Всички стояха със сведени очи.

— И все пак — прошепна тя — сигурно е ужасно трудно за един владетел да направи това, което е противно на природата му.

Императорът се разсмя горчиво.

— Защото — рече той, — ако се провали, цялата вина ще се стовари върху него. И поданиците му ще го изоставят. — Императорът поклати опечалено глава. — Макар че по-добре монархът да не се захваща с подобни неща. Инак… — Той млъкна. Очите му внезапно се оживиха. После извика: — Божичко, жалко, че поданиците ми не са с едно-единствено гърло. Щях да го прережа, без да ми мигне окото.

Сърцата на присъстващите подскочиха. Пойндекс осъзна, че е втренчил поглед в Императора и не смее да го отмести. Но после си даде сметка, че Императорът не го вижда. Лицето му бе безизразно, отдадено на скритите мисли. Той се завъртя с леко поскърцване на креслото и погледна към Аври.

Внезапно я притегли в скута си и тя инстинктивно се дръпна.

Пойндекс трескаво даде знак на присъстващите и помещението се опразни доста бързо. Той излезе последен.

Но точно преди да се озове отвън…

— Пойндекс?

Той се обърна. Аври бе просната гола върху скута на Императора.

— Да, сир.

— Това желание не произхожда от мен — рече Императорът. Той плъзгаше замислено пръст по кожата на Аври.

— Така ли, сир?

— То е от един от моите колеги… отпреди много време. — Пръстите му спряха на едно място. Сетне се събраха като щипци. — Името му е Калигула.

— Да, сир.

— Един доста зъл управник, по мое мнение. Не го е бивало много с финансите, разбира се, но е бил надарен в други области. За съжаление историците се съсредоточават предимно върху личните му навици.

Пръстите му се забодоха дълбоко в плътта на Аври. От устните й се откъсна тихо стенание.

— Доста несправедливо — рече Вечният император.

— Да, сир.

— Прекрасно — добави Императорът.

Пойндекс излезе навън и затвори вратата. Миг преди да го стори, чу писъка на Аври.

Кал’гатеецът сър Танджъри подсвирна пискливо, нарушавайки продължителната тишина, възцарила се и помещението, докато обмисляше думите на сър Еку. Подсвиркването означаваше лек интерес и учудване.

— Сега разбирам — продължи съществото — защо подбирахте думите си толкова внимателно. Щеше да е доста лесно да се разбере неправилно изказването ви, а думите ви да бъдат интерпретирани като прикрит въпрос дали кал’гатейците хранят недоволство от Императора, откакто той се завърна.

— За щастие — отвърна Еку — аз си давах сметка, че разговарям с човек, чийто интелект най-малкото е равен на моя, и не се боях, че по какъвто и да било начин ще бъда разбран неправилно.

Танджъри подсвирна отново, а Еку позволи на пипалата си да трепнат, показвайки колко е доволен от този невидим двубой, продължаващ вече повече от два И-часа. Жалко, помисли си Еку, че от всички забавления, които той намира за стимулиращи интелекта, като исторически анализи или човешката игра го, козината на Танджъри само настръхва от скука, докато увлеченията на Танджъри, от типа на четиримерни уравнения по топология или картографиране на определен участък от вселената в допълнителни, въображаеми пето, шесто, седмо и осмо измерения, за Еку бяха интелектуална мастурбация.

Единствената обща земя, на която се срещаха, бе дипломацията. Но всеки от тях си даваше сметка, че докато се шегува със своя събеседник, в една истинска надпревара въобще няма да се стигне до състезание.

Причината да предпочитат манабийци вместо сънародници на Танджъри за имперски дипломати бе в техния вроден пацифизъм и неутралитет. Кал’гатейците не изпитваха скрупули да се изцапат с кръв, стига да видят някоя възможност да подпомогнат расата си.

— Ако правилно съм разбрал една ваша мимолетна забележка — продължи Танджъри, — вие споменахте името на онзи човек, Стен. И добавихте, струва ми се, че неговият доста причудлив жест да показва интимните си части пред Императора е имал съвсем сериозно съдържание.

— Заключенията ви не са много далече от това, което казвах — потвърди Еку. — Ако обичате, продължете.

— Много романтично. Едно-единствено същество срещу цялата Империя. Или поне така изглежда. Знаете ли, напоследък направих някои анализи, основавайки се на информацията, която ми пратихте. Става въпрос за онзи странен момент, за ситуацията, при която Империята ще се самоунищожи. Имате рядката възможност да пишете достоверна проза.

И двамата знаеха, че възможността Империята да направи самоубийствен скок съвсем не беше проза.

— Та от вашите данни си позволих да направя някои продължения. Напълно в стила на умствените упражнения, които сам сте подхванал. Ако желаете, мога да ви запозная накратко. И така, при настоящата обстановка изглежда напълно възможно едно същество — такова, като поставения извън закона Стен — да разтърси Империята. Ако Империята не съумее да реагира правилно на този на пръв поглед дребен дразнител, не е изключено да последват множество непредсказуеми действия, които да увеличават честотата и силата си за определен период, с което да предизвикат застой в цялата система и в края на краищата — ако възникнат нужните предпоставки — нейното разрушаване.

— Много интересно.

Танджъри замълча, докато галеше унесено удължените си лицеви пипалца, отпусна се на навитата опашка и се подпря на черно-белите си крайници. Би могъл да остане в тази поза съвсем неподвижно часове наред, дори дни, ако го желае.

— Наистина е интересно — съгласи се Еку. — Ще ми се да погледна вашите изчисления. Разбира се, единствено и само за забавление. Но вие споменахте нещо, което може би не разбрах.

— Искрени извинения. Забелязах, че колкото повече остарявам, толкова по-склонен съм да използвам заобикалки и дори неточности.

— Не — възрази Еку. — Вие бяхте съвсем ясен. Това, което ме интересува, е какво разбирате под „нужните предпоставки“. Ще може ли да бъдете по-конкретен?

— Постулирам няколко такива — отвърна спокойно Танджъри. — Може би най-пленителната е, ако този Стен сключи тайно споразумение с друга раса, такава, която по принцип поддържа, или се опитва да поддържа, неутралитет, когато става въпрос за общоимперска политика.

— Аха! — Еку се зачуди дали Танджъри не се опитва да посочи манабийците като същества, заемащи страната на Стен. Но едва ли. Не би се гордял с нещо, което е почти очевидно за кал’гатейците — Еку бе сторил почти всичко за това, освен може би да развее знаме с герба на Стен на него.

— Да. Имах предвид някоя голяма раса. Вероятно войнолюбива.