— Божичко, ще ми отнеме повече време да стигна дотам с гравиколата!

— Това си е твой проблем. Два земни часа. Инак ще се обърна към конкуренцията.

Усмихна се. Интересно какви ли бяха шансовете Нанси да се появи навреме? 79%. Минимум.

Нареди да подготвят един кораб за полет до Ню Йорк, но му трябваха още два. Разпореди се Мастерсън и един от пилотите да са в постоянна готовност. Вторият кораб щеше да е неговият личен, същият, който бе пратил толкова отдавна на орбита около Марс. Корабът, пръв получил АМ2 двигател. Какво от това — сега не е моментът за сантименталности.

След като го докараха, поиска да поставят една малка приставка. Дребна промяна в контролните прибори. Обикновено звездолетите не се оборудваха с таймери. След това го вдигна собственоръчно над повърхността и го откара в свръхсекретната зона със складовете за АМ2. Един дистанционно управляван, облицован с Империум X кран прехвърли голям къс АМ2 в хангара. Кеа беше готов за действие.

Двата кораба напуснаха пределите на Ганимед и избраха курс, пресичащ орбитата на Скитника. Там ги очакваше третият кораб. И както Ричардс бе предположил, на борда бе мърморещият Нанси. Беше навъсен, докато Ричардс не му съобщи какво е намислил. След това гневът му се изпари.

Кеа бе наредил да поставят дистанционни контролни табла в неговия кораб и този на Мастерсън. Трите кораба летяха право срещу Скитника. Ричардс имаше усещането, че чувства физически приближаването на носещата се из вакуума скала, като полъха на летящ по релсите влак. Не им оставаше много време.

Корабът на Нанси увисна на петдесетина километра от другите два. Ричардс смяташе, че е прекадено близо, но Нанси бе на свое мнение. Искаше да получи възможно най-добра картина. Кеа сви рамене и се замисли за това, че всички журналисти навярно са луди. Корабът на Мастерсън бе на по-малко от петдесет метра от този на Ричардс. Кеа облече скафандъра, изпусна корабната атмосфера и остави двата люка отворени. Между корабите имаше постоянна връзка.

Нанси започна да предава на живо. Намираме се в близка орбита до Марс, поде той. Предстои да станем свидетели на най-великия подвиг в цялата история на човечеството. Кеа Ричардс възнамерява да унищожи Скитника, използвайки нов и непознат метод, включващ неговия таен двигател. Нанси не пропусна да вметне, че докато Кеа действа, Федерацията все още не е предприела нищо, освен да предъвкват стари предложения.

Кеа заяви, че е готов. Дистанционната камера показа неясна фигура в скафандър. Това, което не се виждаше, бе, че хангарът е отворен и манипулаторната ръка се протяга навън, прихванала в клещите си масивния къс АМ2.

За допълнителен драматичен ефект Ричардс каза на Нанси да започне обратно броене по негов сигнал. Нямаше какво толкова да се прави — траекторията бе зададена, пултът за управление бе свързан с таймера. Настроен на три минути и трийсет секунди. Кеа се насочи към люка. Плъзна се по въжето, прекъсна връзката с обречения кораб и затвори люка. Действията му се следяха от втората дистанционна камера. Той изключи камерата — Мастерсън се страхуваше фанатично от публичност — и се прехвърли в контролната зала на втория кораб.

Една минута, чу се гласът на Нанси. Двайсет и седем секунди… Десет…

При нула таймерът се задейства и корабът в другия край на прекъснатото въже изчезна. Премина на пълна тяга на своя звезден двигател. След по-малко от секунда той се сблъска със Скитника.

Шлемът-камера на главата на Нанси и втората камера на борда на неговия кораб прегряха от мощния светлинен изблик и изгоряха. Кеа го беше предупредил за това. Но микрофоните продължаваха да работят и Нанси не спираше да предава в ефир, право до централата в Ню Йорк и оттам до всички човешки светове.

Кеа дори не забеляза вълнението на журналиста. Беше твърде зает. Беше пратил кораба, под тягата на двигателите „Юкава“, право към метеора. Всъщност кой метеор? Сега там имаше само облак отломъци. От кораба на Кеа, естествено, не бе останало нищо.

Кеа се заслуша в гласа на Нанси. Не знаеше, че думата герой може да има толкова много синоними. Усмихна се. Този път наистина бе поне малко герой. Галактически герой, помисли си натъжено. Сега вече си имаше прозвище. Скитника му бе осигурил прожекторите и сцената за неговата грандиозна поява. Оставаха му само фанфарите. Почти знаеше какво ще бъдат те, макар да не беше сигурен още кой ще се появи, за да ги надуе.

Единият беше министър-председател на общността. Вторият — бизнес дама, член на управителния съвет на две хиляди фирми за производство на биочипове. Третият представляваше Големите пари. Той контролираше лихвата върху електронното прехвърляне на финансови средства. Последният беше профсъюзен водач на три континента.

— По-голямата част от военните са на наша страна — поде водачът на профсъюзите. — Останалите ще ни подкрепят, ако сключим сделка.

— Невероятно е колко са предвидими генералите — подхвърли Кеа.

— Освен когато ги е страх да не влязат в обсега на медийното внимание — посочи министър-председателят. — Колкото и да ги уверяваме, че няма да стане. Все пак благоволиха да пратят пожеланията си за успех.

— Както казах… предвидими — кимна Кеа.

— По-важното е, че са с нас — рече Големите пари. — Мистър Ричардс, знаете, че нямаше да сме тук, ако всеки от нас не си бе написал домашното.

— Проблемът е — рече бизнес дамата, — че изборите съвсем чукат на вратата. Нямаме много време. Трябва да разберем още сега дали ще бъдете нашият избраник.

— Ще бъда искрен с вас — отвърна Кеа. — Хората от другата страна също ме потърсиха.

Профсъюзният лидер се разсмя.

— Мистър Ричардс, нали не си мислите, че не го знаем? — попита той.

— Ние не сме аматьори — потвърди Големите пари. — Дойдохме с готовност да увеличим значително размера на нашето предложение.

— Мисля, че ще е най-добре да спрем дотук — рече Кеа. — Докато ви обясня моята позиция.

— Слушаме ви — рече профсъюзният лидер.

— Ще ви кажа същото, което казах и на тях. Нямам нужда от всичко това. По-богат съм, отколкото бихте могли да си представите. Аз съм на четирийсет и седем години. Напоследък започнах да мисля за оттегляне. Да си отдъхна на лаврите, ако мога така да се изразя.

Бизнес дамата изръкопляска.

— Прекрасна реч. Бихме могли да я използваме в началото на кампанията.

— Представям си заглавията в емисиите — кимна премиерът. — Герой, спасил цивилизацията, отказва предложения на благодарната общественост.

— Именно — кимна профсъюзният лидер. — Ще поиграем една-две седмици на тази струна, а после вие ще се съгласите скромно, за благото на обществото. Това ли сте намислили, мистър Ричардс?

Кеа се разсмя.

— Другите ми вярваха малко по-дълго от вас, хора — рече той.

— Затова ние сме номер едно — посочи Големите пари.

— Номер едно… но без кандидат — подсмихна се Кеа. — Което ви поставя в една лодка с конкуренцията. При тези рейтинги ще сте с равни резултати преди финала. А дори и да победите… Федерацията е в смут. Ще трябва да чистите оборите. Как ще го сторите? Какви са великите ви идеи?

Настъпи мъртвешка тишина, но Кеа не беше завършил.

— Сегашното състояние на Федерацията не е цветущо, приятели — рече той. — Икономиката ни е в разруха. Имате поне двайсет разнокалибрени войни. Глад. Суша. Индустрията е в застой. Инфлацията расте с умопомрачителни темпове. Лихвите са скочили до небето… ако намерите от кого да заемете пари. Но като подминем всичко това, дами и господа, изглеждате в отлично състояние.

— И все пак вероятно имате интерес за срещата с нас — посочи профсъюзният лидер. — Инак нямаше да си правите труда да ни приемете, ако разбирате за какво говоря.

— Разбирам — потвърди Кеа.

— Което отново ни връща при цената — намеси се Големите пари.

— Какво бих могъл да поискам? — повдигна рамене Кеа. — Имам АМ2. А това означава, че вече контролирам всичко — от звездите надолу.