— Вие ни кажете, мистър Ричардс — рече водачът. — Какво искате?

Кеа им каза. За разлика от първата група, тук нямаше възражения. Нито преговори.

Сделката бе сключена незабавно.

Това беше един сравнително полегат хълм, покрит с гъсторастящо, подобно на лишей растение. Виолетовите му пъпки изпускаха омаен аромат в здрача. Кеа вдъхна от него, докато се изкачваше нагоре по хълма — сам, с изключение на неизменната охрана, разпръсната около него. Той спря да си почине в подножието на върха, като дишаше на пресекулки.

Обърна се, за да огледа лагера. Циничният хлапак в него се разсмя. Лагерът се състоеше от неговата лична шатра — висок два етажа павилион от златист плат — и повече от шейсет малки палатки на обслужващия персонал, охраната и антуража. Кеа изпръхтя. Бяха представили пред обществеността това пътуване като обикновен излет. Заслужена почивка за президента на Федерацията. Един новооткрит свят, наречен на него, в системата Тау Сети. Сега се бе озовал в светлината на прожекторите.

— Не е ли съвсем естествено — говореше коментаторът, — че този обикновен човек, човек като всеки един от нас, президентът Кеа Ричардс… търси отдих сред звездите.

— Повечето анализатори намират нещо символично в това пътуване — посочи друг. — Благодарение на Кеа Ричардс нашата цивилизация разшири границите си към далечните светове. Сега президентът Ричардс ни напомня, че има още светове за завладяване. Бъдещето ни е една несвършваща граница.

Пътешествието до Тау Сети бе поредният камък в легендата, която Кеа изграждаше от десет години. Легендата за обикновения човек. За човека, чийто успех е дело на собствените му ръце. За грижовния водач, който винаги търси начини да създаде по-добър живот за всички.

Част от това дори бе истина.

За десет години той бе създал търговска империя, по-голяма от всички досегашни. Нови идеи и финанси пробудиха промишлеността и тя започна да бълва стоки, които бяха достъпни за всички. Огромни земеделски комбинати осигуряваха разнообразие и изобилие от храни. Науката и изобретенията процъфтяваха. Звездни сонди достигаха в далечни краища на вселената. Тераформиращи инженери работеха на множество планети като Порт Ричардс — добавяйки обитаеми земи за Федерацията. Дори изкуството бележеше неспирен възход в тази атмосфера на подем. Никой не би дръзнал да отрече, че зад всичко това стоеше Кеа Ричардс. И горивото за тази огромна машина, разбира се, беше АМ2. Ричардс бе организирал роботизирана доставка на жизненоважната субстанция. Без каквато и да било възможност някой да научи откъде се взема.

Естествено имаше и врагове. Много врагове. Кеа забеляза, че един от пазачите пред него се навежда и търси мини и капани в района отпред. Беше разделил противниците си на три групи: идеалисти, жадни за печалба и безумци. Идеалистите Кеа отхранваше. Особено слабите. Свободните спорове и смелите изявления създаваха привидност за демокрация. С алчните си сътрудничеше или ги мачкаше. Що се отнася до безумците… Кеа забеляза, че двама от пазачите вляво оглеждат района с вдигнати за стрелба оръжия. Е, за тях не можеше да се направи много. Освен да бъдат лекувани.

Интелектуалната страна на Кеа настояваше, че за десет години е постигнал чудо. Фалзур се оказа песимист с прокламацията си, че АМ2 ще преобърне познатия свят. Под контрола на Кеа Ричардс АМ2 бе преобърнала света наопаки. Но той си даваше сметка, че ако спре сега, ще бъде обречен. Баргета и другите като тях отново ще уловят юздите и всичко ще потъне в следващата стагнация. Някои от старите фамилии все още се крепяха на Земята. Това бяха алчните, които Кеа хранеше. Беше им оставил технически изостаналите фабрики и заводи. Нека продължават да замърсяват планетата. Всеки ден стотици нови емигранти се отправяха към космопортовете, за да се качат на кораби, подхранвани от антиматерията на Ричардс. Да избягат от хаоса и мизерията към новите светове и възможностите, които предоставяха.

Всичко се развива толкова бързо, помисли си той. Само за десет години, какъв невероятен път! Какво ли ще бъде след още петдесет? Жалко, че няма да съм жив, за да го видя. Нещо се сви в него при тази мисъл. Божичко, как му се искаше наистина да е жив тогава.

От далечния край на хълма долетя тътен и Кеа забърза към върха. Един официален кораб на Федерацията се спускаше на площадката. Това трябваше да е делегацията от Изборния колеж на Федерацията. Пристигнали са, за да му кажат, че хората искат да остане техен президент. Не само за третия срок. Не и за пет години.

Кеа Ричардс трябваше да бъде избран за доживотен президент.

Изненада.

Момчето от задната уличка бе успяло.

Преди десет години — на Ганимед — онзи от профсъюза бе зяпнал.

— Какво искате да кажете с това — до живот?

— Докато е жив, глупако — изсъска бизнес дамата. — Или докато не поиска да се откаже. Така ли е? — Тя погледна Кеа.

— Такава е сделката — потвърди Кеа. — Ако очаквате от мен да застана най-отгоре, ще управлявам, сякаш става въпрос за моя компания. Избори на всеки пет години само ще ми вържат ръцете. Те скъсяват хоризонта.

— Какво казаха онези от другата страна? — попита Големите пари.

— Не бяха особено доволни — потвърди Кеа.

— Защото не могат да го осигурят?

— Да. Защото не могат да ми го осигурят.

— Не виждам проблем — заяви дамата. — Не и за нас, във всеки случай.

— Но няма да стане изведнъж — рече премиерът. — Ще трябва да действаме внимателно… и постепенно. Да подготвим почвата.

— Вероятно ще е най-удачно да го уредим в края на втория мандат — посочи лидерът. — Тогава ще е на върха на популярността си.

— Ако се съгласим… — поде замислено Големите пари. — Като ваши верни поддръжници… и най-скъпи приятели…

Кеа се поклони.

— … както и доверени съветници — добави той.

Големите пари се усмихна.

— Да… като ваши доверени съветници. Но ще се вслушвате ли в съветите ни за политиката… и АМ2?

— Абсолютно — потвърди Кеа. — В интерес на истината, редовно обсъждам дългосрочните си планове с моите мениджъри. Време е да се сложи край на монопола. В момента подготвяме план за лицензирани продажби на АМ2, Империум X и модифициран звезден двигател. — Той ги изгледа многозначително. — С радост ще изслушам предложенията ви по този въпрос.

Обстановката осезаемо се разведри. Като след обещание за нови печалби.

— Тогава нека бъда първият, който ще ви нарече „мистър президент“ — рече профсъюзният лидер и протегна ръка. Кеа я стисна.

Това беше. Президентство, осигурено с ръкостискане. Подробностите щяха да бъдат уточнени от правните съветници. За първи път Кеа използва примамката с АМ2 и улови риба. С течение на времето ставаше все по-добър с тази уловка.

Кеа наблюдаваше слизащата от кораба делегация. Един гравилихтер очакваше да ги откара до неговия лагер, на света, носещ името му. Тази нощ щеше да има празненства, а утре Кеа щеше да събира лаврите.

Приличаше на старомоден брак. Някогашните монарси са разбирали добре тези работи. Кралството е източникът на най-голямото щастие и мъка. Женен си за него. Кеа вече беше император, във всичко, освен по титла. Не изпитваше вина, че го бе купил, задържайки за себе си едно от най-великите открития в историята на човечеството. Китайските императори бяха държали в тайна не едно откритие векове наред. Какво ще направят хората с тях? — питали те. Нямат нито умението да ги използват, нито са готови да поемат отговорността. Нека ние решаваме. Нека те са наше бреме.

Кеа си спомни една поговорка от детството: „Какво е времето за нещастния глиган?“

Никога нямаше да забрави онази алчна надпревара на борда на „Дестини I“. Рут, която уби Фалзур и озирианката. Тя самата загина от ръцете на Мърф. Опитът на Мърф да се разправи с него. След онзи период Кеа бе променил представите си за злото. Беше израсъл, беше се изправил пред цяла една цивилизация. Не трябва ли решението на подобни въпроси да се оставя на някоя висша сила? На бог, например? Но Кеа бе посетил и друга вселена и не откри там бог. Може би наистина имаше Нещо. Някое божество, седнало на трона, далеч отвъд звездите. Ала докато го открие, светът ще трябва да се задоволи с Кеа Ричардс.