Пойндекс се втурна навън. Докато излизаше, беше готов да се закълне, че чува ниско ръмжене, сякаш зад него се бе притаила огромна хрътка.

— Добър вечер, благородни същества. Добре дошли на тазседмичното издание на „Нощен преглед“. Новинарската емисия, която се занимава с жизненоважни теми от нашето ежедневие. Тази вечер ще посветим отредения ни час на едно събитие, което разтърси Империята. В сърцевината на предаването ни лежи съвсем простичък въпрос… „Стен: предател или неразбран гений?“ Вдясно от мен е професор Новак. Прочут имперски историк и експерт по парламентарни боричкания.

Вляво е сър Уикър. Бивш автор на речите на Вечния император, понастоящем посланик на Таанските светове. Професоре, ще започнем с вас. Какво е мнението ви по въпроса?

— О, той е предател. Няма съмнение в това.

— Ами вие, сър Уикър?

— Не бих могъл да се изразя по-добре, Пит’р. Стен със сигурност е предател.

— Ах! Имаме съгласие! И то… толкова скоро. Какво пък, да огледаме и другата страна на монетата тогава. Професоре?

— Преди малко аз бях пръв.

— Ха-ха. Вярно. Е, сър Уикър, щом така е по-справедливо. Кажете ни какво мислите по въпроса дали Стен е неразбран гений?

— Това е интересен въпрос. Пит’р. Готов съм да го обсъждаме цяла нощ… ако се наложи.

— Добре. Добре.

— Но преди да го направя, мисля, че трябва да поговорим за личността на този човек.

— Така ли? Познавате ли Стен? Персонално?

— Боже мили, не! Искам да кажа… чувал съм за него. И за хората като него.

— Ако обичате, споделете възгледите си с нашите зрители.

— Ами като начало, той се е радвал на благоволението на Императора през целия си живот. Вярно е, че е изпълнявал определена служба. Вършел е полезна работа, ако може така да се каже.

— Но вие бихте ли го казали така?

— Аз мисля… хм, това подлежи на обсъждане. По-важното е, че е бил обсипван с почести. Бил е възнаграден за това, което е вършел. Освен споменатите почести е получил и огромно богатство. Благодарение на приятелството си с Вечния император.

— Професор Новак, вие какво ще кажете за това?

— Мисля, че… този… предател се е сближил с нашия Император в един от редките му моменти на слабост. След онзи ужасен случай с консула. И нашият любим Император е сбъркал амбицията му с обич и вярност. А след това… е отгледал в пазвата си змия.

— Много добре, професоре. Репутацията ви да ковете запомнящи се фрази се потвърди за пореден път. Някакви коментари дотук, сър Уикър?

— Струва ми се, че забравяме онези нещастни същества, които станаха жертва на предателството и подлите действия на Стен. Особено адмирал Мейсън. Помислете си за семейството му! За това каква мъка изпитват сега.

— Много добре казано. Струва ми се, сега е моментът да аплодираме. Или по-добре да отдадем дължимото с минута мълчание. От уважение към адмирал Мейсън, семейството му и екипажа на „Калигула“…

Докато камерите се извъртаха към тях, тримата мъже в студиото бавно склониха глави.

Гласът на режисьора зашепна в ухото на Джинингс:

— За бога, Пит’р! Не започвай пак с тия минути на мълчание!

— Затваряй си устата, Бади — отвърна медийната звезда в ларингофона, без да помръдва устни. — Не ти си този, който трябва да занимава аудиторията цял час с подобни кретени.

— Размърдай се, човече. Остават ти още петдесет минути.

— Ами пусни рекламите.

— Майтапиш ли се? — отвърна Бади. — Кой ще рекламира покрай подобни глупости?

— Тогава защо не опиташ с призива „Дарете кръв“, или нещо подобно?

— Уф, човече. Пак ли семейни реклами? Добре. Щом трябва… на три… едно… две…

И в този момент вратите на студиото се разтърсиха от удара на железен таран.

— На пода! — изрева Стен.

— Размърдайте се, момци — добави гръмогласно Алекс.

Джинингс, гостите му, Бади и останалите членове на екипа се блещиха в продължение на две секунди. Стен и Алекс прекрачиха разбитата двойна врата, стиснали в ръце уилигъни. Зад тях Синд водеше контингент от бори и гурки.

— Това е Стен! — провикна се изумено Джинингс. — И Килгър!

Стен му махна с оръжието.

— Казах на пода! — Той пусна един изстрел в таблото над главата му.

Докато Джинингс се свличаше, единствено режисьорът на продукцията запази достатъчно самообладание да прошепне в микрофона:

— Боже мили… ето го нашият час! Продължавайте предаването, глупаци! Да не сте спрели!

Стен бавно се приближаваше, все още извън обсега на камерата. Вдясно от него изскърца вратата на аварийния изход. Стен мярна святкащи копчета на униформи. Охраната. Сетне въздухът се разтърси. Синд бе пуснала един откос към вратата. Чуха се болезнени викове и униформите изчезнаха.

От сенките изскочи едър мъж, размахващ метален абажур.

— Леко, момко — рече Алекс, хвана дръжката на абажура и я дръпна. — Май нещо си се объркал. — Алекс пусна внезапно абажура, наведе се и преметна мъжа през рамо. Едрият мъжага се стовари на пода с трясък. — Имаш късмет, че не съм злоблив. — Той се обърна към Стен. — Ето че им приковахме вниманието, момко.

Стен пристъпи пред камерата и поде:

— Благородни същества, поданици на Империята. Името ми е Стен. Аз бях темата на това предаване. Гледате ни на живо от студиото на Кей Би Ен Си О…

Андърс преглъщаше като риба, докато гледаше как Стен се обръща към цялата империя. Човекът, когото търсеха, говореше от телекомуникационния център, намиращ се в орбита на час полет от Първичен свят. Склонният му да открива предимствата на умелата пропаганда ум веднага осъзна въздействието, което ще окаже появата на Стен. Този човек бе изникнал практически в центъра на имперската твърдина, размахвайки подигравателно пръст към най-могъщата военна машина в историята.

— … Императорът обяви мен и другарите ми за предатели — говореше Стен. — Историята ще отсъди дали е бил прав. Също както историята ще оцени самия Император. И ви обещавам, че ще го съди сурово. Моята съдба е без значение. Дошъл е моментът да помислите за своята. И за тази на децата ви.

Обвинявам Императора, че предаде вас… Своя народ. Живеете в нищета, докато той и любимите му сподвижници се наслаждават на разкош. Бъхтите се на студено, горещо и в мрак, а Императорът се къпе в изобилие от светлина и разполага с огромни запаси от АМ2.

Императорът ви предаде. Но това е само едно от многобройните му престъпления. Ще спомена тези от последните дни: Процесът в звездната камера. Арестът, изтезанията и екзекуцията на същества, чийто единствен грях е, че са повярвали на своя император…

Андърс най-сетне се съвзе и погледна адютанта си капитан Лоурънс. Изглеждаше напълно объркан.

— Съберете флота — излая той. — Искам да видя дупка в небето. И то колкото се може по-скоро.

— Но… на станцията има цивилни…

— По дяволите цивилните! Този човек трябва да умре. Действайте!

Тя се втурна да изпълнява нареждането, а Андърс погледна към екрана. Стен продължаваше да говори.

„Добре. Ще те пратя право в пъкъла, кучи сине.“

Алекс даде знак на Стен — прекара пръст през гърлото си — време беше да изчезват.

— … списъкът с престъпленията на Императора е твърде дълъг, а предполагам, че флотът му вече лети насам. Така че трябва да тръгвам. Ще добавя само това: аз, Стен, обявявам война на Вечния император и ви каня да се присъедините към кръстоносния ми поход. Той не ви е оставил нищо за губене. Затова пък само така можете да си върнете свободата. Благодаря ви. И лека нощ.

Стен вдигна оръжието и превърна камерата в разтопен метал и пластмаса. Станцията се разтърсваше отново и отново, докато хората му взривяваха предварително разположените експлозиви. Нито един невинен нямаше да пострада, но щяха да минат доста месеци преди Кей Би Ен Си О да може да излъчва отново. Стен сръчка Джинингс с крак и новинарят изхленчи уплашено. Беше сигурен, че гледа в очите на безумец.