Разрушителят му бе в челото на формацията. Другите четири кораба също бяха хонджойски — офицери и войници, вдигнали се на бунт, за да превземат корабите си и да се присъединят към бунтовниците. Всички се бяха заклели да отмъстят за „Айслинг“.

— До всички подразделения, до всички подразделения — говореше Уолдман. — Прехвърлете контрола на оръжейните системи на моя кораб… по моя команда… сега!

Корабите се подчиниха. После:

— До всички станции, готови за изстрелване… Много добре… Прицел… вражеският кръстосвач… гоблини, на половин тяга… Запуск!

От силозите на корабите излетяха противокорабни ракети от среден клас и се стрелнаха към „Парма“.

— Цел… вражеският кръстосвал — повтори берхал Уолдман. Той игнорира своя оръдеен офицер — тя дори не беше на борда на „Аойфи“ при разрушаването на неговия кораб-близнак. Това беше негова забава.

— Запуск на „Кали“. По един силоз на кораб… оператори на „Кали“, поддържайте постоянен контакт с ракетите си… атака!

Имперският кръстосвач избълва огън, докато противоракетните му батареи и лазери откриваха стрелба по приближаващите се ракети от хонджойските разрушители. Във всеобщата суматоха целеуказващите системи объркаха чудовищните корабоубийци „Кали“ с по-малките „Гоблин“ и не подредиха правилно приоритетите си.

Един „Гоблин“ проби защитата и унищожи две оръдейни станции — и четирийсет мъже — на „Парма“. А след това удариха и две калита. „Парма“ се разцепи по средата, после още веднъж и още веднъж, превръщайки се в лавина от отломки.

Хонджойските кораби се насочиха към „Геомус Роял“.

На главния екран пред Мадоера имперските единици загасваха една по една. Други излъчваха непрестанни автоматични сигнали за тежки повреди.

Повече не можеше да търпи. Флотски адмирал Мадоера взе микрофона и се обърна на обща честота:

— До всички имперски единици… до всички имперски единици. Говори адмирал Мадоера. Незабавно прекратете боя. Повтарям, прекратете боя. Задайте индивидуални орбити на авариен режим в посока базата. Това е заповед.

Той пусна микрофона.

— Капитане, свържете се с ескадроните на такткорабите. Искам да удържат бунтовниците до последно. Започва пълно изтегляне. Ние трябва…

— Приближаваща се ракета… навлиза в обхват… неуспешно отклоняване… неуспешно засичане… попадение!

„Гоблинът“ попадна на около двеста метра зад мостика на „Геомус Роял“. Точно зад него летеше „Кали“. Операторът на калито забеляза удачната възможност и прати птичката си право в огнената топка, преброи до едно и я взриви ръчно.

Блясък като от свръхнова… и пуст космос на мястото, където доскоро се намираха „Геомус Роял“ и флотски адмирал Мадоера.

Оцелелите от Имперската тактическа група — един тежък крайцер, един лек крайцер, три разрушителя и влекачът — летяха на аварийни двигатели. Орбитата им щеше да ги отведе близо до радиопулсара, дълбоко в пустотата между звездите.

В сектора, от който бяха атакували бунтовниците.

И където ги очакваше Стен, на борда на „Виктори“.

— До всички такткораби — предаде капитан Фрестън, — в сектора навлязоха шест имперски кораба. Всички единици, приемете информация от централния компютър. Подгответе се за атака по ескадрили. Повтарям: подгответе се за атака.

Ханелора Ла Сиотат и другарките й с копринени шалчета се хвърлиха да убиват.

Стен наблюдаваше от мостика на „Виктори“, докато и последният имперски индикатор на екрана угасна. Лицето му бе безизразна маска. Точно както се случи с „Калигула“ — същества, носещи униформата, която носеше и той, и които биха могли да служат с него, или да пият заедно с него в някой бар, сега умираха.

Лицето на Килгър бе също тъй неподвижно.

— Сър — обърна се към Стен Фрестън, — всички вражески единици са унищожени.

— Много добре. Втори етап.

Четирийсет транспортни кораба, осигурени от загиновите и кал’гатейците, навлязоха в системата. Придружаваха ги десет борски бронирани търговски съда. Те се заеха да улавят и прибират всеки къс и отломък от имперски кораб, който засичаха на екрана. Или ги унищожаваха специални подривни звена, или изстрелваха по тях гоблини и лазерни откоси.

Поне не се налагаше да убиват всеки оцелял, когото откриваха. Не че имаше много. Космическата война не е по-милостива от морската, далече от сушата.

Пленените имперски войници получаваха медицинско лечение и после бяха транспортирани до една планета в покрайнините на звездния куп Лупус. На този забравен от всички, почти райски свят сега се доставяха редовно храна и медикаменти.

Но нищо повече, докато не приключи войната, който и да я спечели. Никаква поща, нито връзка със семейства и приятели.

Защото целта на това дълго преследване към пуста зона близо до NP0406Y32 бе един цял имперски флот да изчезне безследно.

Стен нарочно бе избрал района близо до NP0406Y32 за своята малка разплата. Всякакви първоначални съобщения за неговата атака щяха да са заглушени от пулсара и тактиката му даде отлични резултати.

Двайсет и шест бойни кораба, техният адмирал и екипажите — изчезнали.

Без никаква следа.

Това щеше да накара и най-храбрия войник да трепне.

И точно както Истрн бе организирал сцената на битката, така и NP0406Y32 щеше да е началото на една далеч по-обширна арена.

Статията се оказа реч, произнесена от Вечния император по време на тържествената церемония, посветена на завършващите една от най-престижните флотски академии и препечатана от „Флотско дело“. В речта си Императорът казваше, че в тези опасни времена новопроизведените офицери трябва да са готови както за големи изпитания, така и за още по-велики победи. И както винаги, тези от тях, които са в челните редици, ще бъдат наградени и повишени.

Втората новина обаче беше полузаровена близо до края на „Имперски времена“ — фиш, който нито един човек със здрав разсъдък не би преглеждал за развлечение, а само за да провери кого са повишили, наградили или преместили на нова служба.

Седем адмирали бяха решили да се пенсионират по-рано. И седемте, според анализаторите, бяха уважавани, но вярващи в принципа на командване чрез внимателен анализ на бойната ситуация и дистанционно управление, вместо чрез благородно позиране от разкъсан от ракети мостик на кръстосвач.

В следващата статия се разказваше за пускането на новия свръхкръстосвач „Дюрер“. Бе му оказана специалната чест да бъде избран за команден кораб на Вечния император. Команден кораб — отбелязваха анализаторите. Не яхта или личен транспорт.

Всички тези малки статии бяха публикувани в специализирани фишове.

По-голяма бе водещата статия в „Имперски времена“. Говореше се за спешно събиране на всички имперски бойни флотове. Бяха определени само шест И-месеца за подготовка на единиците.

Последното съобщение също привличаше вниманието. С фанфари и шум се обявяваше, че Вечният император бил помолен от флотски адмирал Андърс и останалите генерали от Имперския щаб да им помогне с безкрайната си мъдрост и опит за окончателната разправа с бандита Стен.

Бунтовниците бяха принудили Императора да напусне своя бункер.

Сега той бе уязвим.

Следващата стъпка на Стен бе да удари в самото сърце на Империята и на Вечния император.

Нарасналите флотове на бунтовниците се събраха в междузвездната пустош, близо до една чудовищна по размери завихряща се галактика. Пустош — но пустош твърде близо до Първичен свят и сърцето на Империята.

Имаше хиляди кораби. Загинови. Кал’гатейци. Хонджо. Бори. Кораби на други същества, култури и светове, дори на звездни купове, за които Стен не беше чувал. Цели неизвестни народи се бяха присъединили към силите на бунтовниците. Ескадрили дезертираха вкупом. Отделни кораби, в някои случаи отделни същества, бяха намерили свой начин да се доберат дотук.