Понякога Стен се питаше какви са мотивите им. Злато? Богове? Слава? Или, в по-редки случаи, неспособност да търпят несправедливостта, желание да видят края на тиранията в Империята. Трябваше да минат столетия, преди чукът най-сетне да изгуби своя кадифен калъф.

Индикаторните светлини в тактическата зала на „Виктори“ сега показваха флотове, вместо отделни кораби.

Но все още по-малко от една десета от Империята бе обхваната от бунта.

Стен смяташе, че дори това може да се окаже достатъчно.

Бяха разпратени заповеди. Бунтът трябваше да се пренесе в сърцето на Империята, да бъде организиран щурм на самия Първичен свят. Преди да нападнат столицата, имперските флотове несъмнено щяха да се опитат да ги спрат.

И това, надяваше се Стен, ще е последната битка.

Истинската цел не беше Първичен свят, а флотовете. Изгуби ли Империята способността да се защитава, както Първичен свят, така и останалите светове щяха да бъдат атакувани, завладени или изолирани и игнорирани.

Което — по негово мнение и по мнение на анализаторите — щеше да е съвсем близо до пълна победа във войната. Компютърните изчисления показваха 61 процента шанс за Стен да спечели. Очакваните загуби достигаха 35 процента от силите на бунтовниците.

Но, изглежда, поне засега нямаше мирна алтернатива за разрешаване на конфликта.

Така да бъде.

— Значи предателят се е раздвижил — произнесе Вечният император. Привидната усмивка напусна устните му.

— Да, сир — кимна адмирал Де Корт. — Точно както предположихте и както сочеха прогнозите. — Де Корт бе един от седмината адмирали, сочени в „Имперски времена“ като поискали ранно пенсиониране. Ала в действителност той бе назначен в таен генерален щаб, който трябваше да действа под прякото ръководство на Вечния император.

Делото им, разбира се, щеше да бъде запазено в тайна. Нито един от седмината не би бил толкова нетактичен да заяви, че унищожаването на Стен е станало не благодарение гениалната тактика на Вечния император, а на него и останалите.

Те не бяха нито нетактични… нито склонни към самоубийствени действия.

Ала, изглежда, адмирал Де Корт не беше доволен от развитието на събитията.

— Какво сочат данните? — попита Вечният император.

— Петдесет и един процента шанс за победа на Империята.

— И това е всичко? — попита изумено Императорът.

— Да, сир. Твърде голяма част от бойните ни сили нямат нужния опит или са събрани сравнително скоро.

— Наредих тайна мобилизация преди месеци.

Де Корт мълчеше. Дори самият Император не би могъл да строи кораби с подобна бързина.

— Очаквани загуби?

— Доста над седемдесет процента.

Дълго мълчание.

— Приемливо.

Де Корт облиза устни. Като най-дипломатичен, беше избран от останалите адмирали, за да контактува с Императора.

— И още нещо, сир. Според едно от другите прогнозни изчисления шансът Стен да загине по време на битка наближава осемдесет и два процента. Както и вашият…

Императорът мълчеше.

— Сир?

Все още нищо. После:

— Благодаря ви. Свободен сте.

Патрулни катери, после разрушители, после леки крайцери се срещаха между галактиките в жестоки стълкновения. Кораби изстрелваха ракети, понасяха удари, избухваха и преставаха да съществуват.

Сблъсъците бяха далеч по-кървави, защото бяха неочаквани.

— Значи онзи копелдак ни е заложил капан — просъска Стен.

— Не бих го определил точно така — отвърна Фрестън — Но Императорът не стои на едно място, за да ни чака.

Килгър бе пламнал от гняв.

— Шефе — рече той. — Не знам к’во става с туй наше разузнаване. Но ако продължава така, скоро ще си поръчам нечии гонади за закуска. Императорът вече е мобилизирал флотовете, тъй ли? Значи смята, че положението е наистина сериозно.

— Слушам те — погледна го с нарастващо внимание Стен.

— Ами да ги ударим яко. Осемдесет процента от имперските сили нивга няма да се върнат у дома. Ние ще понесем седемдесет и пет процента загуби. Такава е войната, млади момко. Но в таз кървава баня най-вероятно ще си иде и Императорът. И не по-малък е шансът да си идеш ти.

Стен кимна.

Знаеше, че е така, виждаше го по прогнозните резултати. Вероятно щеше да загине в някоя от битките из галактическите простори. Какво пък. Дори се изненада, че така спокойно приема подобна възможност.

Но поне Вечният император също да напусне сцената.

А имперските сили ще бъдат разгромени.

Но флотът може да бъде построен отново.

Особено ако — приемайки невероятната теория на Махони — Императорът се завърне и получи обратно трона в замяна на снабдяването с АМ2.

Императорът ще отсъства най-малко три, вероятно шест И-години. А през това време „цивилизованата“ част на вселената ще потъва в хаос. А сетне безумецът ще се появи отново, готов да си върне изгубеното временно кралство. Петият конник на Апокалипсиса.

Колко време ще мине, преди да избухне ново въстание? Бунт, чиято цел не е само замяната на стария вожд с нов? Който да не е като Таанската война или Мюлеровото въстание?

Не.

Стен издаде заповеди, сетне се прибра в каютата на „Виктори“. Засега бунтовниците трябваше да поддържат отбранителни позиции. Не искаше да подклажда тази оргия на взаимно унищожение. Не и докато не опита по друг начин да изреже раковото образувание, наричащо се Вечният император.

Не. Ако е необходимо, дори ще отстъпи. Ще се прегрупира. Ще преосмисли тактиката. Или — в най-лошия възможен сценарии — ще зарови оръжието и ще се притаи.

По дяволите, мислеше си Стен. Ако всичко свърши така, мога отново да потъна в гората. Да си сменя лицето, името, да започна всичко отначало.

Следващият път с бомба или таен убиец.

Важното е да не се предавам. Но колко дълго още същества ще ме следват и загиват?

Не предприемай нищо, съветваше го гласът на разума. Отстъпи. Изчакай.

Засега не му идваха на ум други възможности.

Помисли си да пийне стрег, но нямаше желание. Отпусна се в креслото, загледан в калейдоскопа на хиперкосмоса.

Секунди… минути… часове… векове по-късно комуникаторът избръмча.

Стен се пресегна със стенание и натисна копчето. На екрана се появи Алекс, с безизразно лице.

— Имаме сигнал откъм имперските сили — поде той без встъпление. — Кодиран. На честота, дет’ Фрестън каза, че била само за Императора. И „Виктори“ е един от малкото кораби, дет’ може да я улавя. Сигур Императорът е построил тоз кораб за свои нужди.

— Засякохте ли точката на излъчване?

— Не знам, Стен. Не е от някой от познатите светове. От кораб, предполагам. Нейде из имперските сили. Фитеопослание. Има и придружаваща бележка, че е само за теб.

Стен понечи да нареди да прехвърлят посланието на неговия комуникатор, но се отказа. Не. Дори в този момент, в затишието преди бурята, не беше изключено Вечният император да прати нещо без особен смисъл и после да разпространи слуха, че това са били тайни инструкции за негов двоен агент.

— Почакай — рече Стен. — Слизам долу. Приготви се да пуснеш съобщението на екрана на мостика.

— Шефе, сигурен ли си?

— Да, по дяволите. Твърде стар съм, за да играя тези игри. Чакай ме.

На екрана се виждаше Вечният император. Стоеше сам, насред впечатляващ с размерите си мостик на боен кораб „Дюрер“. Носеше черна униформа със златен герб на гърдите и знаците АМ2 над схема на атомната структура на елемента.

— Това съобщение е лично и само за Стен. Приветствам те. Някога ти беше мой верен служител. Сега си се обявил за най-смъртния ми враг. Не зная защо. Смятам, че ми служи добре, и затова ти дадох голяма власт и мислех, че това ти доставя радост. Изглежда, не е било така. За мое съжаление забелязвам, че някои други мои поданици също смятат, че са били игнорирани, въпреки усилията ми да помагам на всички в тези тежки времена. Мога да споря, да възразявам, да се опитам да говоря повече за хаоса, който назрява отвъд пределите на Империята. Но няма да го сторя. Може би някои от моите сатрапи са налагали свой начин на управление под прикритието на моята власт, макар винаги да съм се стремил да бъда максимално справедлив с поданиците си, хора и други, да опазвам мира и законите. Всяко управление изисква и води до неизброими жертви, дори на верни служители. Историята непрестанно поражда сблъсъци и никога не поставя епилог. Едва ли ще бъда запомнен като управника, дал решение на този проблем, защото никой не би могъл да го разреши. Ти, Стен, заявяваш, че управлението ми е автократско. Дори диктаторско. Добре. Каня те да го споделим. Не като мой съратник, защото тогава ти и хората около теб ще сметнете, че се опитвам да те подкупя. Да поделя с теб автокрацията. Не. Предлагам ти пълно и действително разделяне на властта между мен, моя парламент и теб и хората, които решиш да посочиш за свои представители в каквато пожелаеш форма. Освен това ще ти предложа да сключим незабавно примирие и да сложим край на тези кръвопролития. Кратко примирие, за да не бъде изтъкнато, че е използвано от някоя от двете страни, за да се търсят възможности за унищожаването на противника. Готов съм да се споразумеем за период от две И-седмици. В края на този период с теб ще се срещнем. Ще бъдем заобиколени от нашите най-добри съратници и съветници, за да подготвим основите за един нов, обещаващ период от съществуването на Империята. Предлагам също така мястото на тази среща да е Сейличи, родната планета на най-уважаваните, най-неутрални и най-миролюбиви същества във вселената — манабийците. Ще помоля техния изтъкнат гражданин, сър Еку, да посредничи при преговорите. Стен, моля те като благоразумно същество да приемеш великодушното ми предложение. Сега е само в твои ръце да спреш кръвопролитията.