Нито едно от сведенията им не се оказа вярно. Дори Стен някога да е бил на някое от тези места, било е за кратко и ги бе напуснал много отдавна.

И как тези тъпаци от Вътрешна сигурност не разбираха, че най-вероятно става въпрос за подвеждаща информация, след като всяка посетена от него система беше или мъртва, или изоставена, или невероятно затънтена. Също като тази. Тя дори си нямаше име — единствените й координати бяха от радиопулсарът NP0406Y32.

Може би той трябва да даде название на проклетото място. Например Пойндекс.

Точно така. И после, когато се върне на Първичен свят, да го изправят пред етичната комисия. Макар че оттук изглеждаше, сякаш едва ли някога ще попадне отново в цивилизация. Той, моряците му и пехотинците щяха да скиторят из пустеещи системи години наред, докато един ден някой открие, че този Стен е умрял от старост и могат да се приберат у дома. А може би дори ще разиграят фишовете със стратегическите данни за тактическата група на покер, а флотът ще продължава да се скита, докато се превърне в „Летящия холандец“, или каквато беше там легендата.

Дявол го взел.

Мадоера се надигна и излезе ядосано от каютата си, отправяйки се към мостика. Той погледна към екраните, показващи различни места от системата — разпръснати, обгорели от пулсара светове. Пресегна се през рамото на дежурния офицер и натисна три копчета.

Блесна нов екран, на който се виждаше неговата тактическа група. Тежковъоръжен боен отряд — един тактносач/флагман на име „Геомус Роял“, модерният кръстосвач „Парма“, две крайцерски флотилии, едната с три, другата с два леки крайцера и седем разрушителя. В ариергард се носеха четири леки крайцера и три разрушителя. Поддръжката се осъществяваше от два транспортни кораба и един влекач, ескортирани от два разрушителя.

Сила, която не можеш да не зачиташ. Ако някога въобще успееше да накара бунтовниците да се бият с него — което му се струваше малко вероятно, — сражението щеше да бъде кратко. Но кърваво, в това бе сигурен. Стен може да беше объркан младеж, но не беше глупак и сигурно си даваше сметка, че ако се предаде, ще удължи живота си само докато бъде изправен пред трибунала и осъден на бързо екзекутиране.

Ето защо Мадоера бе дал нареждане, в случай че бъдат забелязани кораби на бунтовници, да се процедира с крайна предпазливост — те сигурно щяха да се опитат да избягат или, ако не могат, да се бият до последния човек. На тяхно място навярно Мадоера би постъпил по същия начин.

Загледан в екрана, Мадоера се зачуди дали да не обяви поредното учение, или да имитира фалшива тревога само за да държи моряците си нащрек.

По-добре не, рече си той. Нека моряците не си мислят, че командирът им е стар досадник.

— Навлязохме в системата — докладва вахтеният.

— Благодаря ви. Разпоредете „двойна диамантена формация“.

Това поне щеше да е малък тест как се справят навигаторите в условия на постоянни радиосмущения от пулсара. Единственото, от което се опасяваше, бе да не стане случайно сблъскване.

Мадоера слушаше с половин ухо заповедите, докато навигаторът на пулта контролираше как останалите заемат местата си във формацията.

Бунтовниците атакуваха.

Нямаше предупреждение — двата разрушителя на фланга просто престанаха да съществуват. Някой подаде тревога и на екрана на „Геомус Роял“ запримигваха кораби, идващи зад имперските сили.

Вероятно са знаели, осъзна Мадоера, точно каква орбита ще избере тактическата група при приближаването си към NP0406Y32 и са ги проследили.

Макар и вдигнати под тревога, имперските кораби все още не бяха напълно готови за бой, някои ракети дори не бяха заредени в силозите. Нямаше никакъв смисъл да се поврежда скъпо оръжие за поредния полет нахалост.

Настъпи кратък миг на паника, овладян от Мадоера и останалите офицери. Скоро последва очаквателна тишина — с дълги месеци упражнения Мадоера бе превърнал хората си в опитни войници.

На екрана започнаха да се появяват числа, показвайки приближаващите се нападатели.

— Сър — докладва вахтеният. — Шест крайцера, вероятно тежки, и десет разрушителя.

— Благодаря ви, офицер. Мога и сам да видя. От какъв клас? Произход?

— Сър… На „Джейн“ няма данни… — отвърна жената. — Неизвестни. Освен… че са последни модели. Компютърът на „Джейн“ предполага, че са с нова конструкция.

Появи се нова вълна атакуващи — този път „изпод“ тактическата група.

— Сър, приближават три кръстосвача, седем крайцера, двайсет разрушителя. Без опознавателни сигнали. По предварителна преценка на „Джейн“ конструкцията напомня кал’гатейската. Отпреди Таанската война. В регистъра на „Джейн“ са въведени като консервирани и готови за продан. Пет от разрушителите са хонджойски и единият дори е разпознат. „Аойфи“.

Стен. Без съмнение.

Къде беше „Виктори“, по дяволите? Онзи копелдак вероятно дърпа конците от мостика си. Ако Мадоера успее да открие флагмана на Стен, може би един самоубийствен рейд с няколко разрушителя ще позволи да се справи с кукловода. Но на екрана нямаше и следа от него. И кой знае защо това му се стори далеч по-лошо. То означаваше, че бунтовниците са достигнали етап, при който вече не се налага водачът им да участва в битката.

— До всички станции — говореше с монотонен глас противоракетният оператор. — Засичаме изстрелване на множество ракети от клас „Кали“… опит за отклонение…

— Станции „Фокс“ преминете на локален контрол. Стреляйте по собствен избор.

Мадоера дъвчеше замислено долната си устна.

— Пратете първо крайцерско подразделение в директна атака срещу бомбардировачите — нареди той. — И установете връзка с „Неошо“. Наредете му да избягва стълкновения, да се отдалечи в открития космос и да докладва. Капитане, прехвърлете такткорабите си тук.

— Да, сър.

— Сър… „Неошо“ не отговаря. Не го виждаме на екраните.

Дори не бе забелязал кога са унищожили разрушителя.

Мадоера разтърси глава.

— Добре тогава. Поддържащата група да се изнесе далече встрани. И предайте на „Парма“…

— Сър, сигнал от „Парма“. Четири попадения. Контролният център е повреден. Всички оръдейни станции са на ръчно управление. Изглежда, има повреда и в машинното.

Друг глас, далеч по-изплашен:

— Откъде се взеха…

Отривиста команда:

— Тишина на всички станции! Докладвайте, както са ви обучавали.

Мадоера запази спокойствие.

— Имате ли връзка с втора крайцерска група?

— Тъй вярно. Но е силно нарушена от радиосмущения.

— Наредете им да избягват битката. Да се отдръпнат зад „Парма“, зад „Геомус Роял“ и да летят на зигзаг без привидна цел. Да не влизат в бой с бунтовниците и да не се опитват да запазят връзка с тактическата група.

— Съобщението е изпратено, сър. Имаме потвърждение.

— Добре, капитане. А сега да завъртим каруците в кръг…

Мадоера нареди на останките от тактическата група — повреден кръстосвач, неговият флагман и останалите — да заемат кълбовидна формация с честа промяна на позициите, за да не стават лесни мишени. Не прати нови заповеди на двата тежки крайцера, които бе заделил за атака по фланга.

Вероятно щеше да ги загуби, но все пак биха могли да всеят смут сред бунтовниците, достатъчно, за да успее да осъществи някакъв пробив.

— Сър — обърна се към него вахтеният. — Повикване от „Алексиев“. Докладват, че…

„Геомус Роял“ се разтърси от внезапен удар. Писък на метал и хора. Мигащи светлини, превключване на аварийно захранване. Мадоера усети, че му се повдига, когато маклийновите генератори внезапно се изключиха и той литна в безтегловност, а после — след броени секунди — светът отново се ориентира на „горе“ и „долу“.

— До всички станции, докладвайте за повреди…

„Аойфи“ приближаваше на пълна мощност „центъра“ на бойното поле. Берхал Уолдман стоеше зад дежурния офицер, стиснал толкова силно стоманената облегалка, че пръстите му бяха станали безчувствени.