Алекс помисли малко.

— Не — рече той. — Туй беше само първо хрумване. Втора възможност. Ще се спуснем до пристанището и или ще отмъкнем лодка, или ще плуваме до острова с големите птички.

— Да плуваме? Аз не мога да плувам.

— Няма проблем, моме. Стига ти само една ръка — да плашиш акулите. С другата ще се държиш за мен. Нали знайш, че съм шотландец. Едва ли ще са повече от два километра до тъдява. Нямам търпение да се върна обратно в играта. Отиваме ли?

Той се поклони официално, подаде й ръка и я поведе на юг, към рибарското селце.

Флотски адмирал Андърс, имперски главнокомандващ на тактическите операции, следеше прогностичните действия на петте стенни екрана и на шестнайсетте монитора, подредени на бюрото му. Лицето му беше безстрастно, точно каквото според него трябваше да е лицето на опитен командващ в мигове на важни решения.

Не знаеше какво да мисли, след като от разузнавателния отдел го информираха, че той е първият, на когото представят тези сведения. В края на краищата все още съществуваше възможността Императорът да не се е шегувал, когато преди известно време заяви, че веднага щом проблемът със Стен бъде решен, Андърс ще бъде понижен да командващ на две гребни лодки в езеро на някоя забравена от бога планета. Наистина не би искал да допуска втора грешка.

Реши в началото да подходи със скептицизъм. Тъй като бе подреден човек, това бе начинът да изрази съмненията си.

— Дайте ми — рече той — три причини, за да повярвам, че тази система — Истрн — ще е отправна точка за следващия рейд на предателя Стен. И защо, според вас, следващата му цел ще е Ал-Суфи?

Шефрис, заместничката на Андърс и шеф на Отдела за разузнаване, се зачуди дали трябва да предостави три или шест причини, имайки предвид, че той бе задал два отделни въпроса. И в двата случая бе ужасно разочарована от началника си. Имаше три пъти по три причини.

— Първо: Ал-Суфи е един от трите най-големи центрове за разпределение на АМ2 в Империята. Второ: Стен вече нанесе удар на едно подобно депо. Трето: революционери с ограничени възможности като Стен…

— Не пропускай да казваш предателя Стен — прекъсна я Андърс.

— Моля за извинение. Предатели като Стен, които нямат кой знае колко кораби и жива сила, предпочитат да се съсредоточават върху подобни цели. Особено ако чрез тях могат да нанесат максимален ущърб на врага — моля, отново да бъда извинена. Терминът е „цел-панацея“. С други думи…

— С други думи — продължи вместо нея Андърс, — след като постигна някакъв жалък успех при Дюсейбъл, смята да го повтори при Ал-Суфи.

— Благодаря ви, сър. Не бих могла да го резюмирам толкова добре. Четвърто: Битката при Ал-Суфи\Дюрер, известна само като Дюрер сред масите, е една от най-големите победи на Императора по време на Таанската война. Ето защо ми се струва напълно логично, че Стен ще се опита да опетни този успех. Пето: Тъй като Стен, изглежда, не е бил на служба при Императора по време на Битката при Ал-Суфи\Дюрер…

— Добре — прекъсна я отново Андърс. — Убеди ме. За операцията ще са нужни три флота. Предупредете началник-щабовете. Ще ги запозная с плана веднага щом бъде подготвен.

— Три флота, сър?

— Именно. Искам с един удар да унищожа напълно бунтовниците. Нека всички моряци станат участници в този величав момент.

— Сър. Прогностичните стойности за успех са едва осемдесет процента, а и не съм правила анализ на това дали Стен — искам да кажа предателят Стен — ще ръководи лично рейда.

— Разбира се, че ще е там — отвърна нетърпеливо Андърс. — Аз щях да съм там. Ти също. — Той се усмихна. — Вечният император ще е много доволен от новината. Шефрис, когато приключим с предателя Стен, лично ще те повиша в чин.

Шефрис успя да прикрие задоволството си, козирува и излезе. Чудесно, мислеше си мрачно тя. А ако нещо се обърка, командир Шефрис, пригответе се да понесете цялата вина…

Стен подготвяше „рейда над Ал-Суфи“ и тъкмо определяше мястото за среща в системата Истрн, когато му предадоха на ръка съобщението от сър Еку с гриф „строго секретно“.

Той изруга, отиде да потърси дешифриращата машина, позволи да му проверят отпечатък от палеца и ретината, въведе личен код и прочее.

Сетне прегледа съобщението и приложения апел от Мар и Сен.

По дяволите! Помнеше добре тези две същества. И Хайнис, разбира се. Веселбата, градината и черната топка на фона на луната.

Нищо чудно, че безумец като Вечния император бе готов да подложи на мозъчно сканиране всеки, който е бил някога в досег с него.

Радваше се, че поне Хайнис се е измъкнала от мрежата. Но после се зачуди дали Императорът и неговият сатрап Пойндекс не са я разпънали отново и не са я уловили. И дали не са разширили търсенето, включвайки и обекти като Мар и Сен, след изпращането на тази „рекламка“. Ала третата и най-вероятна възможност беше, че хората от Вътрешна сигурност са разкрили жалките упражнения по криптография на Мар и Сен и са заложили там капан.

Първа реакция — мяташ се на седлото и отиваш да ги спасиш.

А сега да уталожи адреналиновия прилив.

Вече е над тези неща. Сега се е изправил срещу цялата Империя. Което, погледнато иначе, само по себе си е сложен начин за самоубийство.

Но има и други, които го следват. Носи отговорност за тях. Как тогава да си рискува задника, когато мнозина за вложили в него надеждите си?

Пък и няма да е първият път, когато ще изостави приятел, за да изпълни мисия.

Разбира се. Комуникаторът избръмча. Стен натисна копчето.

— Слушам.

— Мистър Килгър — докладва дежурният офицер. — Пътува насам. Ще е на място приблизително до час. Мисията е изпълнена. В момента държа с него постоянна връзка.

Стен понечи да отвърне, че ще разговаря с Алекс, когато пристигне, после се отказа.

— Кодиран сигнал?

— Разбира се, сър.

— Прехвърли го насам.

Екранът се изчисти. После там се появи Алекс, а до рамото му стоеше усмихната млада жена. Ах, да, помисли си Стен. Това трябва да е капитанът-контрабандист, която се съгласи да придружава Килгър на мисията до Земята. Стен погледна към приятеля си.

— Добре дошъл у дома.

— Благодаря, шефе.

— Без да се обиждаш, ама изглеждаш като парцал.

— Момко, радвам се, че се прибрах жив.

— Разкриха ли ви?

— Аха. Макар че не Императорът. По-важното е, че нося разни интересни вести. Ще трябва да почакат, докато се срещнем. Нещо важно да се е случило, додето ме нямаше?

Стен му разказа накратко последвалите събития. Предаде му и за посланието от Еку, Мар и Сен. Не му каза само за взетото решение.

— Ах — кимна Алекс. — И сега се чудиш к’во решение да вземеш, а?

Стен не отговори.

— Ще накарам „Виктори“ да е готов за излитане до ден, след кат’ се прибера.

Стен премигна.

Алекс се усмихна.

— Т’ва точно си мислеше, нали? За твойта отговорност и прочее?

— Нещо от тоя род.

— Да знайш, момко, може сред тез, дет’ те следват, да има и таквиз, които се интересуват от печалбата, ама повечето ти се радват на усмихнатото лице! И са готови да жертват живота си за теб и за приятелчетата си. Знаят, че и ти ще направиш същото за тях. Затуй си смятал да ходиш сам да вадиш онез горещи кестени от огъня, нали — да измъкнеш Хайнис и двете приятелчета?

Стен бе готов да признае, че според него това щеше да е най-глупавото решение на дадения етап. Ала, от друга страна, бунтът им сигурно бе обречен. Бяха пропуснали шанса си да свалят Империята. Защо тогава да не загине в пламъците на славата?

— Една поправка, мистър Килгър. Не ми е нужен „Виктори“. Стига ми само „Аойфи“ и една от онези борски машинарии. Няма никаква причина да се правя на Дон Кихот. Ах, да, ще са ми нужни също новинарски екип и няколко актьори. Трима да играят ролята на пилоти, двама на главорези и един със стоманени зъби. Некъпан и с вид на хахо. Всичките да са човеци. И към петнайсетина изплашени дечица. Така че чакам те колкото се може по-бързо при мен. Ще ми трябват твоите умения. И някой да пази крепостта, докато отсъствам и играя на сър Гуейн. Край на връзката.