Следващият екип за набиране на войници докладва за изненадващо ниски резултати и внезапен спад на доброволците…

Стен бе предупредил Килгър да бъде максимално предпазлив на Земята. Съществуваше немалка възможност разбойниците, скиторещи около почти изоставения замък в Куз Бей, използван от Алекс и Стен за тяхна база, все още да изпълняват някаква охранителна дейност, но да служат на друг господар. Гестапо си е Гестапо, колкото и анахронично да изглежда.

Няма проблем, обеща Килгър. Възнамеряваше да се държи по-далече от провинция Орегон. Алекс се надяваше, че тайната, която търси — причината за мистериозното пътуване на Вечния император до Земята — е на съвсем друго място. В този случай „далече“ означаваше най-близкия космопорт.

Сан Франциско, най-големият град на Калифорния, наброяваше около 100 000 души. Младата двойка — Хотско най-сетне се бе уредила — взе совалка и отлетя за един от курортите в пустинята, недалеч от малката провинциална столица Санта Ана. Оттам се качиха на луксозна гравикола, която прелетя над санйоакинските тресавища и се отправи, без да бърза, на север. В действителност корабът на Хотско бе скрит на петдесет метра под повърхността на градския залив, близо до Острова на пеликаните. Един сигнал от предавателя на Хотско, и автоматичната роботизирана система щеше да вдигне кораба.

Преструвайки се на туристи, те наеха апартамент в една от новите, псевдовикториански къщи за гости, построени на билото на Туин Пийкс. Изслушаха с привидна почуда разказа за това как някога тук е имало мост и как след време местните се надяват отново да прехвърлят с път бездната. Отказаха поканата да участват в лов на човекоядец в пущинаците, които някога са били парк. Изслушаха споровете за това дали подножията на планините трябва да бъдат почистени — някои се кълняха, че ниските хълмове са всъщност останки от рухнали при голямо земетресение небостъргачи. Танцуваха в ресторанта в един от хотелите на съседния връх, копиращ местна богаташка къща, съборена от друго чудовищно земетресение в епохата преди Императора.

Отказаха любезно поканите на други две човешки семейства да си устроят заедно сексуална оргия. Наслаждаваха се на свободата. Алекс не можеше да не отбележи, че жената до него има някои доста интересни идеи за това как да прекарват заедно почивката.

И се хранеха. Раци, които ловяха недалеч от рухналия мост. Чудесни франзели от прясно изпечен хляб. Варена риба, или сурова, изящно оформена като рулца с ориз. Агнешки ребърца. Печено на тухла пилешко. Алекс не беше чревоугодник, но започваше да си мисли, че нещата вървят към промяна.

Освен това разговаряха. Говореха с всеки и за всеки. Особено в баровете и чакалните около малкия космопорт южно от града. Алекс твърдеше, че е търговец на луксозни изделия, а Хотско — неговата нова партньорка в бизнеса и живота. Какво ли, питаха те, би могло да се изнася от Земята, имайки предвид, че това е люлката на човечеството? И по-точно — какво може да се изнася напълно легално?

След шест земни дни — Алекс неволно се усмихна на това определение — той намери нужния човек. Митническа служителка с чувство за дълг, особено когато това означаваше някой високопоставен чиновник да се опитва да заобиколи закона. О, не, увери я Килгър. За него бизнесът е законосъобразна дейност, дори нещо повече, мис Чантинг, толкова по-възмутен бил, когато чувал да се говори, че хора от неговия бизнес си позволяват да търсят пролуки в законите…

Цигулката нямаше нужда от продължителна настройка.

Митническата служба естествено беше уведомена от Земния диспечерски пункт, че провинция Орегон е затворена за всякакъв въздушен и космически трафик. Чантинг знаеше, че в района се намира имението на Императора и това, което вършеха там той и хората му, нямаше никакво значение за нея. От любопитство би могла да научи, ако Императорът е там, но в момента не бил.

И как е разбрала, зачуди се Алекс?

Ами сигурно щяха да го покажат в новините, отвърна тя, макар че Императорът не одобрявал подобна публичност. Преди около две седмици един търговски кораб се приземил в Сан Фран, възнамерявайки, след като премине митническата проверка, да продължи към крайната си цел — Императорското имение на около стотина километра по-нататък. Корабът бил безупречен в документацията, екипажът изпълнявал всички разпореждания на Имперския флот. Но това, което я обезпокоило, бил товарът.

Капитанът на кораба в началото отказал да я допусне в трюма, твърдейки, че прекарва секретен товар, собственост на Императорските владения. Само че липсвал документ, който да го удостовери. Би могъл да превозва всякакви неща — от хранителни продукти до цял речен комплекс, тоест неща, за които Императорът, като всеки порядъчен гражданин, е длъжен да заплати митническа такса.

Чантинг настояла да отворят трюма — в противен случай заплашила да извика полиция и да поставят екипажа под арест. Капитанът бил принуден да се съгласи.

Оказало се, че в трюма има медицинско оборудване — сложна апаратура и консумативи, сякаш някой се готвел да устрои неголяма, но великолепно обзаведена операционна зала. Поне така й обяснил един неин колега, специалист по медицинското оборудване, когото повикала за съставянето на протокола.

Проблемът не бил в това дали товарът подлежи ни митнически такси — вероятността била малка, имайки предвид хуманитарния му характер. Въпросът, който си задавала Чантинг, е какво било неговото предназначение? Дали някой в имението не е болен? Или се нуждае от спешна хирургическа намеса? Със същия успех там можело да се заражда опасна чума.

Тя докладвала за проблема на своите началници и получила нареждане да изчака. Щели да се свържат с екипа на Императора в Орегон. Последното отнело само броени минути — никой в Орегон не бил информиран за доставка от подобен характер. Чантинг била уверена, че макар и случайно, е разкрила контрабандна схема, чиито членове са в ръцете й.

Но после пристигнало ново обаждане от север и преди още смяната й да приключи, началството я привикало и й се скарало за „абсолютно неоправданото ровичкане в дела от приоритет на самия Вечен император“. Освен това я укорили, че е прекалено педантична и най-добре да поработи над този недостатък, в противен случай я чака съвсем скорошно понижение.

В тази част от разказа жената се зачерви и Алекс беше принуден да я успокоява и да й поръча още едно питие — ужасяваща смес от сладникав ликьор, на име кампари, и бренди, плуващо отгоре. Чудовищен начин да похабиш хубав коняк, поне по мнение на Алекс, което обаче той запази за себе си.

Въпросът, който всъщност го измъчваше, бе защо му е на Императора да оборудва цяла операционна зала и имението си. Дали не е очаквал да се случи нещо непредвидимо, или се е готвел за операция?

На кого — на самия Вечен император?

Операция, която се е постарал да запази в дълбока тайна?

— Мда — промърмори Килгър. — Странно. Мно’о странно.

Може би отговорът не беше никак сложен, имайки предвид присъствието на сапьорски екип в Императорското имение. Килгър и друг път бе чувал за хирургично имплантиране на бомба в нечие тяло — фанатиците нерядко прибягваха до подобни методи. Освен това знаеше и за храбри същества, които сами поставяли бомби в телата си, а след това отивали на самоубийствена мисия, за да предпазят свои другари от залавяне, изтезания или разкриване.

Но да се извади бомба от тяло бе малко по-различно. Изглежда, бяха на прав път.

Сега вече знаеха откъде се взема взривът, когато Императорът умира. Истинската загадка бе кой поставя тази бомба. Колкото повече разсъждаваше над това, толкова повече осъзнаваше колко сериозен е недостигът на информация.

Реши засега да спре дотук. Заключения, основаващи се на недостатъчни данни, често можеха да са напълно погрешни. По-късно ще отдели време на въпроса.

Почерпиха Чантинг още няколко питиета, после обявиха, че е време да се връщат в хотела.