Айда се престори, че се вслушва в съветите му, осигури си връзка с централния терминал и незабавно се зае до купува и продава.

Тя нареждаше с равномерен и вреслив глас:

— Сър Броски, ако направя, както ме съветвате, и реша да играя с „ТронсМиг“, да запазя каквото имам от „Сибиний“, да обърна внимание на „Трулоуни“… Джонатан, престани да се мотаеш, знаем с какво сме се захванали… ах, ето, „Соуард“ бележат покачване с пет процента… Погледнете тази квота… бих могла да им покажа на тях… добър съвет, сър Броски, та както ви казах, все още обмислям как да постъпя с „Трулоуни“… макар че перспективата там не е ясна…

Само за половин И-ден тя бе успяла напълно да заблуди Броски.

Айда се подхилкваше вътрешно, но продължаваше да залага там, където я съветваха от фирмата. В началото Броски не изглеждаше особено заинтригуван от поведението й, но след два дни не можеше да не забележи, че Айда е удвоила инвестициите си.

И тогава се заслуша в брътвежите й. Направо ги попиваше. Започна да харчи свои пари, дори от парите на фирмата, копирайки инвестициите на Айда. Разбира се, това, което Айда правеше с капитала си, бе съвсем различно от представите на Броски, но щеше да отнеме поне един цикъл, за да се уталожи объркването му и Броски да осъзнае колко много мегакредита е изгубил.

Освен това той пропусна да забележи, че докато бъбренето на Айда продължаваше. Уайлд незабелязано бе въвел своя програма в главния компютър на фирмата. Първи етап. Трябваше да измине една седмица, за да може програмата да се реализира напълно.

Същата нощ бе даден ход на Втори етап от плана. Късно след полунощ Айда и Уайлд се измъкнаха незабелязано от апартамента си в хотела и се качиха на една анонимна гравикола, която Уайлд бе успял да отмъкне.

На следващия ден Айда получи очакваното страшно съобщение от дома. Евтин номер, заради който навремето в шпионската академия щяха да я изгонят от заниманията по тактика на измъкването. Но хората на бизнеса, въпреки хвалбите им, че са изучавали история, военно и шпионско дело, в действителност се бяха старали единствено да зазубрят някои по-важни уроци, колкото да убедят в способностите си своите другари и конкуренцията.

Айда обеща на Броски, че скоро ще се върнат.

След което двамата отпътуваха на борда на огромен, луксозен лайнер, който напуснаха още на следващата спирка, за да се прехвърлят на оставения предвидливо там кораб на Уайлд. Скоро следите им се изгубиха напълно. Дори корабът, на който летяха, не съществуваше в нито един от регистрите.

Но точно преди да слязат от борда на лайнера, бе даден старт на Трети етап от операцията — напълно автоматизирана програма, предварително въведена през един от филиалите на „ЧБТ&Г“ почти на половин галактика от тях, се активира.

Всички инвестиции на Айда бяха превърнати на момента в твърда валута, а кредитите прехвърлени по И-линии. По-късно разследващите успяха да проследят парите през три „перални“, преди да ги изгубят напълно.

Айда и Уайлд, вече достатъчно богати, за да наемат Крез за прислужник, увеличиха още повече личните си финанси. Бяха спечелили толкова много, че Айда изпитваше угризения и си позволи да открие специална сметка, където да задели известни средства за Стен и Килгър, колкото да покрива разходите им, ако решат да си почиват някъде.

— Колко е приятно да можеш да се справиш с работата и същевременно да вършиш добрини — отбеляза тя.

Втори етап се задейства на следващия търговски „ден“, при отварянето на пазарите.

Буквално.

Двайсет и шест малки, но изключително мръсни ядрени заряда взривиха автоматизирания компютърен център на Джиро — който играеше ролята и на главния имперски център за безопасност в района. Зарядите бяха проектирани и изработени от Килгър, този безумен бомбаджия, преди да поеме на своята собствена мисия.

Общи загуби: един пазач, който по погрешка се бе озовал в помещението, вместо да следва обичайната обиколка по коридора и няколко заблудени чистачи.

Наносекунди по-късно се разрази истинско бедствие. Паника, вой на сирени. Кой… защо… какво е станало… как е могъл… анархия… зверство… срещу всички общоприети правила и прочее…

Пазарът отбеляза срив с няколкостотин пункта и после почти мигновено се възстанови.

Ужасът не беше чак толкова ужасен. Съществуваха, разбира се, резервни компютри. А чудовището, опитало се да посегне на този страж на цивилизацията, нямаше как да знае това.

Включиха главния резервен компютър.

Програмата на Уайлд се задейства.

Първи го забеляза един младши борсов посредник, докато активираше своята работна станция. Екранът, вместо да покаже пазарната схема, блесна с образа на Вечния император. Намръщен. С парадна униформа. Посочил с пръст чиновника. Синтетичен глас избумтя: „ТВОЯТА ИМПЕРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ ТЕБ“. Образът продължаваше да стои на екрана въпреки всички усилия и посредникът започна да ругае тихомълком политиците, но сетне млъкна и се озърна гузно. Малко след това опита да рестартира компютъра.

Рестартирането задейства вируса на Айда и изведнъж Империята искаше всички и всички започнаха да ругаят, сетне се озърнаха, рестартираха компютрите си…

… и вирусът продължи да се разпространява. Разпространяваше се и растеше, разпространяваше се и набираше сила…

… после резервната компютърна система гръмна и в същия миг прати вируса към друга резервна система.

Цялата обезопасителна търговска система на Империята отиде по дяволите.

Измина един почти пълен цикъл, преди търговията да се върне към нормалното си състояние. Първите панически реакции на добрия капиталист са да посегне към златото. Да превърне всички ликвидни средства в нещо сигурно.

Бяха разпратени нареждания — но не можеха да бъдат изпълнени. Няколко обменни компании преустановиха продажбите. Банки обявиха, че са във ваканция. Някои много богати корпорации бяха принудени да банкрутират, тъй като акционерите изтеглиха дяловете си. Други пък използваха това не само за да удължат живота си, но и да заемат опразнените позиции. Наложи се борсовите посредници да си водят писмени бележки. И да общуват вербално.

Стен бе много доволен. Особено след като грандиозният план на Айда доведе до желаните резултати — всички инвеститори прекратяваха дейността на ликвидните обмени и купуваха на сигурно, а най-сигурното естествено бе имперският АМ2 кредит, който не само повиши главоломно цената си, но и стана дефицитен. И за известно време, независимо какви количества кредити изсипваха на борсата имперските банкери, сривът изглеждаше неспасяем. Но постепенно мощното финансиране започна да оказва ефект и махалото спря своя ход. Ала джуджето бе замахнало с перцето — и топката се беше преместила. Още едно начало на друг фронт от всеобщата война на Стен.

Стен си приготвяше в усамотение самотна вечеря, опитвайки се да се успокои с мисълта, че най-доброто отмъщение е да живееш разумно. Още един съвет, който, изглежда, неусетно бе получил от Вечния император.

Вечерята всъщност представляваше най-обикновен земен сандвич. Пълнежът трябваше да е флейка от млад вол.

Но със същия успех можеше да се нарече „Най-добрият сандвич с флейка“.

По-рано този ден, преди обширната документация да погълне напълно съзнанието му, той бе нарязал на дълги ленти месото, сетне го бе поставил в марината — състояща се от зехтин и „Гинес“, невероятната тъмна бира, за която бе научил точно преди последната му среща очи в очи с Императора. Освен това естествено имаше чесън, сол и пипер.

Сега, разбира се, беше дошъл моментът за скарата. Стен взе размекнато от топлината масло, малко настърган на ситно, изсушен магданоз, мащерка и добави към всичко това чаена лъжичка риган. Намаза маслото върху прясно изпеченото хлебче, зави го в станиол и го остави да се топли.

После дойде ред на резенчетата лук. Много лук. Запържи ги с масло и чушка. Веднага щом започнаха да цвърчат апетитно, ги извади и остави, за да са готови да ги прибави към сандвича. Дойде време и за флейката, която вече ухаеше невероятно примамливо. Разопакова хлебчетата, постави върху тях месото, посипа отгоре лук и се зае с холестероцида.