Стен бе направил проучване в рамките на общата работа по разследването дейността на Съвета. Беше открил, че расата на Кайс е симбиотична и че действителният разум се осигурява от един паразит. С течение на времето паразитът консумираше своя гостоприемник, превръщайки го в немощен инвалид. Кайс, който бе в доста напреднала възраст, вероятно една сутрин е бил намерен да се взира бездушно в слънчевата светлина на прозореца, мърморейки „колко е ярко“, след което тихомълком е бил откаран на родния свят.

— Култът към Вечния император — заговори Синд — вярва, че Императорът е бил отведен, за да общува директно със Свещените сфери, каквото и да представляват те. Но да се съсредоточим върху това, с което разполагаме. Кайс, компютърен гений и неговият помощник, също специалист в тази област. И двамата се интересуват от АМ2. А, и още нещо. С изчезването на Кайс изчезва и цялата събрана от Съвета информация за АМ2.

— Хм — рече Стен, усещайки как в главата му се надигат тревожни сигнали. — Според мен докладът е бил обработван. Най-вероятно след завръщането си Императорът е наредил да се изтрие цялата налична информация и на нейно място е пуснал дезинформиращи сведения.

— Не е изключено — съгласи се тя. — Въпреки това смятам да отлетя за родния свят на Лагут само за да задам няколко глупави въпроса. Освен ако нямаш по-добра идея?

Стен имаше — но тя едва ли би помогнала за разрешаването на този проблем.

— И ти отиваш с нея? — Той погледна въпросително Алекс.

— Имам си други болежки, тъй че отговорът ми е едно голямо „неее“. Щот ми хрумна друга идея. Помниш ли, кат’ бяхме на Алтай и ти се изплаши, че не ти отвръщаше Императорът? След като Искра изтреби студентите?

Стен си спомняше. Много добре. Тогава се опитваше да се свърже отново и отново по специалната връзка с имперския дворец на Първичен свят. Отговаряха му, че Императорът е неразположен.

— Винаги съм си мислел — рече Стен, — че просто ме е избягвал. По някаква причина не се опитвах да открия какво всъщност е станало.

— Мда, ама може Императорът да не е искал да разговаря с теб, момко. Но знаеш ли, аз взех и проверих. На Първичен свят още имаме стари дружки, дето се пенсионираха по времето на „Богомолка“. И после се захванаха с частна охранителна дейност. Та открих край това нещо много интересно. Горе-долу по същото време, макар никой да не го е сверявал. Императорът е посещавал Земята. Без фанфари и прочее.

— Защо?

— Няма как да знам, ама са съмнявам да е ходил за риба. А, и още нещо за тоз същия период. По времето, когато Императорът е ходил, или не е ходил, за риба, някакви момци от един спецотдел са били пратени в имперското имение. Момците от звеното за обезвреждане на експлозиви.

Звеното за обезвреждане на експлозиви бе сапьорски отдел за противодействие. Защо ли Императорът ги е искал на Земята? Стен помисли малко, сетне кимна. Време беше да пратят някой на Земята, за да разбере какво е станало там.

Стен си припомни, че беше ръководил специален отряд за премахване на противници, чиято задача бе да атакува Тайния съвет на Земята по времето на една тяхна среща в дворец на брега на река Умква.

От десетте членове на групата Стен бе единственият оцелял. А те всички бяха дългогодишни служители на „Богомолка“, приятели и колеги.

Още едно място, подобно на Вулкан, със спомени за тежки загуби.

— Добре, ти отиваш — рече Стен. — Но ще търсиш ли нещо конкретно?

— Нямам идея. Първо ще се позавъртя да видя накъде ще ме насочи носът. Ще помоля сър Уайлд да ми отпусне кораб и пилот. Фали се, че има един много опитен, женка на име Хотско. Уайлд каза, че тя била доброволка. Което значи, че сигур в главата й нещо щрака. Та аз си поговорих с нея. Хубавка, ако си падаш по стройни сладурани с талийка, дет’ можеш я обхвана с една ръка. Винаги съм се опасявал да не стана твърде романтичен и да си хвана някоя такава. Само че как да повярваш, че женка кат’ тая Хотско, с нейната дълга коса и святкащи очички, ще се заинтригува от такъв кат’ мен?

Алекс беше назначил Марл, един от обучаваните лично от него агенти и борския полицейски специалист по разузнаване констабъл Паин като действащи офицери в неговия личен проект, програмата за залавяне на чужди агенти, която се осъществяваше с помощта на съгласилия се на двойна игра Хохни. Имперският агент бе видял светлината точно както Алекс бе предсказал пред Марл, след само няколко етапа в подземията на един от най-страховитите борски затвори.

— И тъй, надявам се всичко да мине по плана. Тръгвам. Ще ми пожелаеш ли успех, ще има ли целувка на раздяла?

Но вместо това Стен му наля прощално питие. Синд също се присъедини към тях.

Стен сподели с двамата опасенията си, че откакто е заел поста главнокомандващ, не смее да прекалява със стрега. Синд го потупа успокоително по бузата.

— Нали знаеш старата песен? — попита тя. — На бара замислен стоя, по всичко, що мърда, готов да гърмя.

Само ще си стоя на бара, помисли си Стен.

Как ли пък не.

От своя страна Айда също нарушаваше Правилото за водачество номер три, подпараграф Д: гледай да пръхтиш достатъчно дълго, докато куршумът попадне в целта. Стен бе решил да държи ромите в резерва колкото се може по-дълго и да ги използва за тайни разузнавателни операции и транспорт при нападенията с малки сили. Рано или късно те щяха да бъдат разкрити, но Стен се надяваше да получи от тях максималното, преди да станат известни като имперски врагове.

Това, разбира се, означаваше, че Айда дори не трябва да си помисля да участва в операции.

Но Айда бе измислила Великия план и Стен го бе одобрил с цялата си душа. Не му досади с подробности като това кой от агентите ще заложи тази „бомба“.

Всъщност Айда бе намислила тя самата да заложи адската машина. Романтиците биха сметнали идеята й за проява на стаен героизъм, за желание да увлече с примера си останалите, може би дори на тъга по отминалите славни дни на „Богомолка“.

Но в действителност Айда бе прозряла огромните възможности за благородна печалба от страна на главния изпълнител. Ето защо възпълната жена, придружавана от нейния боязлив съпруг, пристигна лично на търговския свят Джиро. И тъй като двамата се появиха придружавани от няколко милиона в твърда валута, И-прехвърлени един ден преди пристигането им, никой не се интересуваше от личните им мотиви.

Цивилизацията, човешка или друга, е склонна да прощава подобни дреболии. Като например, че големи финансови средства неизменно са обвързани с действителния просперитет на правителства или корпорации. Борсата, Уолстрийт, Ал-Манамах, системата Дркс’л, всичките оперират на подобни принципи от векове насам.

Айда отдавна се придържаше към две основни правила в своята бизнес дейност: избягвай очевидно разумните действия и стоката не е компанията. Тъкмо благодарение на този подход към различните пазарни системи тя бе натрупала няколко есквилиона кредита.

Джиро, както тя добре знаеше, бе един от големите финансови центрове, където се намираха компютри, отговарящи за цялата система. В действителност обаче истинската причина да пристигнат на Джиро — вместо да използват една от нейните собствени брокерски къщи — бе, че Айда обичаше да е в самия център на събитията. Което също едва ли интересуваше когото и да било.

Двамата с Уайлд се появиха тържествено една сутрин, тъкмо когато търговска фирма „Чинмил, Боски, Траут & Гросфренд“ отваряше врати. Айда бе подбрала фирмата внимателно, не заради мащабните й размери и разхвърляните надалече филиали, а защото „ЧБТ&Г“ бяха известни с техните „либерални“ тълкувания на имперските закони за сигурност. Айда знаеше, че мошеникът с бяла якичка е един от най-лесните за баламосване. Той не само беше убеден, че е първият, използващ едни или други хитрини, но бе и сигурен, че всички останали са кръгли глупаци.

Айда и Уайлд обявиха намерението си да увеличат финансовото си присъствие и авоарите си извън пределите на своята родна система и споменаха мимоходом една огромна сума, с която са готови да играят на борсата и която накара младши рецепциониста да повика незабавно един от старшите партньори, а именно сър Броски.