— Разполагате с бързи кораби — бе им казал. — Но това не ви дава право да се пъхате в устата на лъва. Все още имаме само четири бойни единици — Бор не са приключили с формирането на флота си. Бийте се здраво, но се върнете!

Преди Уолдман да намери сили да каже нещо, на екрана се появи скритата досега част от ескорта.

Четири леки имперски крайцера и единайсет тежки разрушителя.

От говорителите на кораба долетя тревожен сигнал.

Нямаше нито време, нито нужда Флуи да дава заповеди. Двата бунтовнически разрушителя преминаха в авариен режим и подхванаха поредица от лъкатушещи маневри, задавани от компютрите им, насочвайки се към предварително уговорената зона за изтегляне.

Оръжейните офицери изстреляха няколко „Кали“ за да прикрият отстъплението.

А хонджойските моряци се молеха.

Един вражески разрушител се превърна в огнена топка, уцелен директно от летяща насреща „Кали“.

Ала молбите, изглежда, не помагаха — боговете, които властваха над този участък от хиперпространството, трябва да бяха особено кръвожадни.

Имперските кораби контраатакуваха.

Двата разрушителя изстреляха залп от противоракети „Фокс“, но имаше твърде много цели.

Пред погледа на Уолдман се редяха забързани кадри: на първи екран — имперска „Кали“ приближава „Айслинг“… Лицето на Флуи на екрана, с разширени очи… вой на дистанционни детектори…

А сетне екранът, следящ „Айслинг“, внезапно угасна с прекратяването на кодирания сигнал.

— Сър, удариха „Айслинг“ — докладва с безизразен глас комуникационният офицер. — Очакваме връзка… очакваме връзка…

Уолдман го игнорира.

— Навигационно! Промяна на орбитата. Искам пресечен курс с последната позиция на „Айслинг“!

— Сър!

— Очакваме… очакваме… — продължаваше да повтаря с монотонен глас свързочникът. — Няма сигнал от „Айслинг“, сър.

— Благодаря ти. Машинно, ще съм ви особено задължен, ако изстискате поне още малко мощност от двигателите.

— Приближаваща се ракета — докладваха от звеното за противодействие. — Попадение след седем секунди… противоракетите не успяха да засекат целта… четири секунди…

И в този момент „Аойфи“ профуча през почти абсолютния вакуум, където доскоро се намираше „Айслинг“. Почти абсолютен, но достатъчно богат на отломки, за да обърка насочващата система на калито, което изгуби връзка с оператора си и се взриви на известно разстояние от разрушителя.

Пропуск. Имперският офицер от звеното за проследяване на целите докладва безизразно, че „Аойфи“ все още е невредим. Все още под тяга. Беше изстреляна втора ракета.

Но твърде късно. „Аойфи“, взел поука, успя да надбяга не само преследващите го ракети, но и разрушителите. Имперските крайцери бяха „далече“ зад него.

Седем корабни минути бойно време.

Имперски загуби: унищожени два леки ескортиращи изтребителя. Неутрализиран напълно един тежък разрушител. Поразени четири транспортни кораба. Един лек крайцер с щети, изискващи незабавно прибиране на док. Един транспортен кораб изоставен, с евакуиран екипаж и войници. Втори транспортен кораб закачен на буксир. Другите два щяха да се нуждаят от няколко месеца на ремонт, преди да се върнат на служба.

Около хиляда и петстотин имперски моряци като загуби.

Седем хиляди имперски войници бяха превърнати в студени трупове.

Срещу:

Унищожен един бунтовнически разрушител.

Загинали — двеста деветдесет и трима хонджойски бунтовници.

Смазваща победа за Империята.

Стен си тръгна с мрачно настроение от мемориалната служба за загубата на „Айслинг“. Всъщност донякъде се радваше, че берхал Флуи бе неузнаваем труп, летящ някъде на безконечна орбита. Защото, ако бе оцелял, щеше да нареди да го застрелят.

Изкушаваше се да постъпи по същия начин и с Уолдман и щеше да го стори, ако не се опасяваше да не изгуби подкрепата на хонджойските светове.

Вместо това обяви мъртвите хонджойци за герои и мъченици на революцията, прокламира построяването на нов боен кораб, носещ името „Флуи“, и обеща възнаграждения за оцелелите моряци и семействата на загиналите.

Но на четири очи заяви пред офицерите от „Аойфи“, „Виктори“ и „Бенингтън“, както и пред обучаващите се бори, че ако още някой мечтае да се представи за генерал Карибаяши, по-добре да го обяви още сега, за да си спести труда сам да си разпори корема при следващия подобен провал. Защото Стен с радост би извършил същото вместо него.

Речта му бе изцяло насочена към Бор. Макар че както всички раси и те притежаваха силно развито чувство за самосъхранение, при тях то нерядко се конкурираше с изблици на берсеркерски гняв, а Стен не желаеше повече мемориални служби.

След което приключи с този въпрос.

Беше време да преразгледат стратегията си. Дали можеше да се направи още нещо, освен плановете, които вече се изпълняваха? Стен не смяташе. Скоро наемници от кал’гатейската система трябваше да проникват тайно във Вълчите светове и Стен се бе подготвил за гневни протести, когато започне да снема ветерани от борските ескортиращи кораби и собствените си разрушители за обучение на командни кадри.

Все още се нуждаеше от някой, който да проучи и анализира файловете на Махони. В началото си помисли да го предложи на Алекс, но шотландецът бе твърде важен и полезен като глава на разузнавателния отдел.

Най-лошото, когато подхващаш революция, помисли си той, е да не разполагаш с достатъчно квалифициран персонал.

Така че малкото неща, за които се бе сетил, вече бяха част от задействани и изпълняващи се планове. Пред погледа му изникна странна картина: огромна топка от угаснала материя от сърцето на пулсар. Увиснала от желязно въже. А Стен беше джудже, опитващо се да отбие удара на топката с перце в ръка.

Много добре, рече си той. Ще има ли и други подобни картини, които да го ободрят?

Имаше още една. Да е някъде далече, със Синд и достатъчни запаси от стрег. Да заминат за месец и повече.

Виж, тази последната наистина го ободри и той отиде да потърси другарите си.

Когато ги откри, установи, че си събират багажа.

Синд побърза да обясни. Вярно, че тя трябваше да говори от името на борите, но в действителност те бяха огромна бойна машина, която в голяма степен се командваше сама. А що се отнася до функцията й на телохранител, тя се припокриваше от гурките.

Освен това внезапно бе съзряла нови хоризонти и същевременно бе започнала да усеща ограниченията от това да се занимаваш с изтребване на други същества, пък дори и ако си водач на такива, които се занимават с това.

Синд продължи с обясненията — заинтересувала се от Антиматерия Две и смятала, че това е подходяща насока за нови изследвания. Тайният съвет бе положил доста усилия в издирването на това вещество, но не бе открил нищо. Тя смяташе да започне отначало, без да пътува до Първичен свят, за да не оставя следи.

— Кат’ чух в началото за туй — прекъсна коментара й Алекс, — зачудих се защо й е да се захваща, след като Тайния съвет не успя да се справи. Разбира се, Синд ми напомни, че няма по-добър начин да успееш в нещо, освен като се уповаваш на опита на предците си.

Синд взе думата.

Първоначалното разследване не бе довело до обнадеждаващи резултати, но тя се питаше дали само не са си губили времето. Беше се натъкнала на доклад за последните месеци от управлението на Тайния съвет, време, когато те бяха назначили специален енергиен цар — с титлата АМ2 секретар. Някой си сър Лагут, който изчезнал внезапно след поредната сбирка на съвета — среща, на която според слуховете се обсъждала кризата с недостига на АМ2.

— Е, нищо чудно да е станал, да е казал каквото мисли и да са го изгонили — подметна Стен.

— Може и така да е — съгласи се Синд. — Но преди това е бил отведен в крилото на Кайс.

Кайс. Извънземният специалист по изкуствен интелект, който също бе изчезнал малко след като Съветът бе повишил Пойндекс от неговия пост като шеф на „Меркюри“ до член на самия Таен съвет. За изчезването на втория също нямаше никакви обяснения.