— Но откъде взе нещата, електрическия пистолет, харддиска с личните номера… Кога успя да уредиш всичко?

— Имам стар приятел, който живее до „Скугсшюркогорден“…

HP сви длани около цигарата.

— Той може да изнамери почти всичко, стига човек да е готов да си плати — промърмори той с крайчеца на устата, докато се бореше със запалката. — Трябваше само да намина, да позвъня на вратата и да помоля учтиво. Нали ми казахте да измисля backup план…

Цигарата най-накрая се запали, той направи дълбока дръпка, след което изпрати дима към върховете на смърчовете.

Sweet!

— Какво ще стане с Джеф? — този път се обади Нора.

— Няма страшно, ще се оправи. Престъпни заплахи, нахлуване в частна собственост, малко агресивна съпротива в комбинация с насилие срещу служебно лице. Ако няма предишни присъди, ще се отърве с глоби. Макс два месеца затвор. На открито81… — добави той, тъй като тя изобщо не изглеждаше толкова облекчена, колкото се беше надявал.

Защо не можеше да се научи просто да си затваря устата!

— Но не разбирам защо… — изхленчи Хаселквистът. — Защо не ни хванаха много по-рано. Защо ни оставиха въобще да влезем в Крепостта?

— За бога, Кент, помисли малко — изръмжа Нора. — Какъв по-добър PR за PayTag от това да заловят група интернет терористи на местопрестъплението? Да покажат на света и на клиентите колко ефективна е системата им за сигурност и едновременно с това колко отчаяни и зли сме ние, противниците им? Ако не сте с нас, значи сте с терористите, този номер е сработвал и преди. Мамка му, как не се сетих още в началото…

Тя вдигна пръчка от земята и раздразнено направи няколко черти в чакъла.

— Директивата на ЕС за съхранение на данни сигурно ще профучи през всеки европейски парламент, също както законите за тероризма направиха след единайсети септември. После за PayTag ще остане само да осребрят печалбите. Водача създаде издирван терорист и го сдружи с още няколко удобни изкупителни жертви. Хора, чийто потенциал вече е изчерпан…

Тя нарисува напречни линии над чертите в чакъла, превръщайки ги в кръстове.

Четири на брой…

Известно време никой не проговори.

После Хаселквистът отново отвори уста, но Нора беше по-бърза.

— Трябва да е бил той, досещаш се, нали?!

HP не отговори.

— К-кой, не разбирам? — проплака Хаселквистът.

— Източника, Манге. Трябва той да ни е измамил.

— Не е сигурно — промърмори HP.

— Естествено, че е… — Хаселквистът изглежда най-накрая влезе в час:

— Всичко беше негова идея! Той ни събра — мен, Нора, Джеф…

— И теб, HP — каза Нора, продължавайки да чертае в чакъла.

— Може да има и други обяснения. Може самият той да е бил измамен, Водача може…

— Ти май отказваш да го проумееш — изсъска Нора и запрати пръчката в храстите. — Прецакани сме, здраво сме прецакани от някого, който е експерт в тоя тип mind-games. Доколкото знаем, Манге е работил директно за Водача, може би дори…

Тя се спря.

— Какво, какво мислеше да кажеш, Нора? — изръмжа ѝ HP обратно. — Може ли да чуем брилянтното ти заключение!

— Знам, че Манге ти е приятел, но може би трябва да обмислиш възможността, че той всъщност Е Водача…

— Невъзможно!

— Защо? — Хаселквистът изглежда зае страната на Нора.

— Защо съм срещал Водача, вече ви казах. Казва се Таге Самер и е на около седемдесет години…

— Откъде знаеш, че той е Водача, той ли ти каза? — отново Нора, явно вече се бяха съюзили и се редуваха.

— Даа, или нее, всъщност не точно…

Той сам чу колко колебливо звучеше.

— Ето какво: срещнах го в гората. Той ми даде мисия, напълно откачена, която в никакъв случай не можех да изпълня. Искаше да нападна кралското семейство, чат ли сте?

Никой не каза нищо, изглежда и двамата изчакваха да продължи.

— Оттогава ме преследват, опитват се да ме побъркат…

— Тогава ли реши да застреляш Блек? — попита Нора.

— Ъъхх… да или не. Значи, тогава не бях на себе си…

— Но какво би спечелила Играта, ако откачиш? Имам предвид ако искаха да изпълниш мисията…

Той нямаше отговор на този въпрос. Факт беше, че все още му липсваха голяма част от парчетата, за да нареди пъзела.

— Манге е мъртъв — отряза той. — Ако не друго, това доказва, че…

— Знаем ли го всъщност? — Хаселквистът като че ли вече влизаше в релси. — В смисъл Нора видя само как плевнята хвръква във въздуха. Ами ако Манге се е измъкнал?

— Мне, тук трябва да се съглася с HP — каза Нора. — Никой не може да е преживял онзи взрив, в това съм сигурна!

Стана тихо за няколко секунди, докато Хаселквистът размишляваше.

— Но да кажем така. Хеликоптерът е бил там, за да даде шанс на Манге да се разкара. Да създаде диверсия, така че да тръгнем без него. Това, което не са предвидили, е, че взривното вещество ще гръмне, нали трябваше да бъде в буса. Не си ли спомняте как Манге протестираше, когато Джеф каза, че трябва да прехвърлим оборудването?

Хаселквист звучеше все по-разпалено.

— Така трябва да е било. Хеликоптерът е щял да му даде шанс да се измъкне, така че ние да влезем в тунела сами. Това се връзва и с GPS предавателя, който намерих отзад във вана. Трябвало е да ни следят, след като продължим сами без Манге…

Нора сякаш искаше да каже нещо, но Хаселквистът я изпревари.

— Значи, щом сменихме автомобила, те ни изгубиха. Дебнали са като идиоти в тунела, докато ние се вмъкнахме по главния път. Всичко се връзва…

HP не отговори, вместо това се изправи и отпраши навътре в гората.

— Къде отиваш? — извика Нора след него.

— Да пикая — промърмори той главно на себе си.

Нямаше никакво желание да продължава тази дискусия. Манге беше мъртъв, Самер беше Водача. Ако Манге по някакъв начин е бил замесен, бедният очилат дребосък по всяка вероятност е бил подмамен също като него самия и двамата паляци там, при колата.

Той спря, извади джойстика и се прицели в един мравуняк. Някой ги беше предал, това поне беше пределно ясно. Но ако не е бил Манге, кой беше тогава?

Още един въпрос, на който липсваше отговор…

— И какво ще правим сега? — каза Нора, когато той се върна при буса с нова цигара в устата.

— Ще се върнем обратно в цивилизацията, ще намерим компютър с добра връзка и ще пратим съдържанието на харддиска на всяка възможна новинарска редакция, както, естествено, и на личните пощи на депутатите.

Той дръпна дълбоко.

— Това трябва да им даде материал за размисъл преди гласуването на директивата. Доста шокиращо изживяване си е — продължи той — да ти хвърлят в лицето по такъв начин всички следи, които си оставил в нета. А и вестниците ще си получат своето. Помислете само колко благини се крият вътре.

Той кимна към раницата си.

— Изневери, данъчни измами, злепоставящи контакти от всякакъв възможен характер. You name it!

Той се засмя и поклати глава.

— Може дори да се стигне до прегласуване… И в такъв случай…

— … PayTag, Блек и Играта са свършени! — допълни Нора.

Сега гласът ѝ звучеше малко по-доволно.

— Никакъв шанс да се съвземат след това. Не само защото най-издирваният човек в Швеция ги е надхитрил и е успял да влезе и да излезе от супер сигурната им подземна инсталация…

HP измърмори нещо, довърши цигарата си и смачка фаса в чакъла.

— … още по-важното е, че харддискът доказва, че те наистина са разработили средство, с което да си присвояват информацията на клиентите. Да подбират това, което е от интерес, и после да преработват данните в продаваем актив. Точно както подозирахме през цялото шибано време!!! Няма начин някой да ги наеме след това…

— Значи всичко свърши… — въздъхна Хаселквист.

— Ние спечелихме, те загубиха. Game over!

HP тъкмо щеше да отговори, но вместо това се спря и вдигна ръка. В далечината се чу звукът на сирени.

След което внезапно настана тишина.