Бека казва: Така е.
Фарук казва: Окей, тогава разбирам защо се притесняваш. Наговорил ти е цял куп неща, нали? Казал е, че съм един от тези, които стоят зад Играта, и че HP е в голяма опасност?
Бека казва: А той в опасност ли е?
Фарук казва: Няма да те лъжа, Бека, положението му е лошо. Но можем да му помогнем — ти и аз. Само да си сътрудничим.
Бека казва: Ти ме излъга, престори се, че не знаеш за Играта. Защо да ти се доверя сега?
Фарук казва: Защото другата алтернатива е да се довериш на Самер.
Бека казва: А това е лошо, защото…?
Фарук казва: Защото той не е този, за когото се представя, Бека.
Бека казва: За разлика от теб?
Отново прекъсване, този път близо двеминутно.
Фарук казва: Сори, трябва да тръгвам, скоро ще ти пиша пак. Трябва да бъдеш внимателна, Бека. Много внимателна!!!
* * *
Те пристигнаха през интервал само от няколко минути, което го накара да заподозре, че в действителност са пътували заедно. Че Нора се е скатавала известно време на стълбите, така че той да не разбере, че са заедно.
Искаше му се да разкрие малкия им театър. Какво ли щеше да си помисли Джеф за това, че приятелката му го беше награбила в станцията на метрото?
— Окей, всички са тук, така че можем направо да започваме — каза Нора, докато окачваше якето си. — Ще седнем в кухнята.
— Ами Манге? — попита HP.
— Той няма да дойде дотук, твърде е опасно — каза тя, без да среща погледа му. — Но все пак ще присъства…
Тя извади черен смартфон от джоба си, поигра си с него няколко секунди, след което го постави на перваза на прозореца с екрана, обърнат към тях.
— Още две минути. Джеф, ще извадиш ли чертежите през това време?
Планината от мускули измъкна сноп хартия от раницата за велосипед, която беше взел със себе си, и го постави на кухненската маса. HP без проблеми разпозна печата върху корицата.
Строго секретно
— Онлайн е — каза Хаселквист.
Всички погледи се насочиха към малкия екран на смартфона, където внезапно се беше появило лицето на Манге.
— Окей, тук съм. Виждам ви добре, вие окей ли ме чувате? — каза той е ниска, почти шепнеща интонация.
— Чуваме те — отвърна Нора.
— Чудесно! HP, изглеждаш малко по-свеж, радвам се.
HP не отговори и за свое задоволство видя как това малко смути Манге.
— И така, както обсъждахме по-рано, Крепостта е нашата цел — продължи Манге след някоя и друга секунда. — Компания като PayTag не може да си позволи да изгуби доверието на клиентите си и дори само слухът, че е имало пробив, ще бъде достатъчен, за да ги подкопае завинаги. Значи трябва да инсталираме троянеца, който наричам Бамсен64, в системата им. Това е един вид програма, която ще трие и разбърква информацията на сървърите. Ще създаде колкото се може повече хаос за възможно най-кратко време, ако ме разбирате?
Тримата съзаклятници в стаята кимнаха, но HP не помръдна.
— Невъзможно е Бамсен да се инсталира отвън — продължи Манге. — Следователно трябва да влезем вътре. Джеф, ти прегледа няколко различни възможности?
Планината се протегна.
— Да, с Кента разгледахме инсталацията. Всяка порта, врата и камера и единодушното ни заключение е, че мястото е адски добре охранявано…
No shit, Sherlock. Явно бяха нужни два остри като бръснач мозъка, за да стигнат до очевидното заключение… Или пък човек можеше просто да погледне чертежа. Означението защитен обект — молбата се обработва в единия ъгъл трябваше да е достатъчно, за да ги наведе на тази мисъл. Тия двамата льольовци бяха като posterboys на кампания против кръвосмешението…
— HP, изглеждаш все едно искаш да кажеш нещо? — прекъсна го Манге.
— А, не, не, нищо — измърмори той.
Планината мускули хвърли гневен поглед на HP, преди да продължи.
— Стигнахме до заключението, че единственият път е през подземния тунел. В миналото е бил тунел за кабели, водещ до артилерийските оръдия по крайбрежието, но сега са го удължили директно до Балтийско море.
— Крепостта го използва, за да вкарва студена вода… — допълни Хаселквист ентусиазирано и извади няколко листа от дъното на купчината. — Ето и снимки…
Всичко, което се виждаше, бяха няколко черни отвесни скали и бурно море.
— Отворът е там, долу, на около пет метра под водната повърхност. Вероятно има решетка, но Джеф може да я пререже…
— В казармата бях сапьор водолаз — добави планината с доволен тон, който незабавно покачи и без това кривото настроение на HP до нови нива.
— Ще срежа решетката, после ще преплуваме тунела и ще се озовем в малък резервоар за охлаждаща вода тук.
Той посочи на картата.
— Оттам трябва да се покатерим четири-пет метра до ръба, след което ще взривим една врата, за да…
— Чакай малко сега!
Беше си обещал да си държи езика зад зъбите, но това вече беше прекалено.
— Значи, съжалявам, че прекъсвам Батман и Робин, но подводно рязане на метал, гмуркане, малко катерене, а после взрив… Вие сериозно ли?
Той се облегна обратно на стола, скръсти ръце и поклати демонстративно глава.
— Някой тук очевидно е гледал твърде много филми…
Той се ухили на Джеф и получи убийствен поглед в отговор.
— HP… — започна Манге.
— Не, не, чакай малко. Много искам да чуя как Джейсън „водолаза“ Борн ще ни разясни как всички ние ще минем през вълните и скалите, после ще плуваме колко дълго? Два километра, два и половина през оня шибан тунел?
— Двецялоитри — въздъхна Хаселквистът и моментално бе изгледан гневно от Джеф.
— Благодаря, Кента. Две хиляди и триста метра плуване под вода, предполагаемо в пълен мрак. Освен нашия Джейсън някой друг тук да има ако не друго, поне смотан Open Water сертификат от почивка с гмуркане в Тайланд?
Никакъв отговор.
— Не, така си и мислех. Значи, ако противно на очакванията не се издавим като котки в тунела, после ще завършим излета с малко свободно катерене, последвано от взривяване на врати.
Той се засмя, клатейки глава.
— Вие грам акъл нямате…
Джеф стана наполовина от стола и отвори уста.
Но Нора го превари.
— А ти какво би направил, HP? Предполагам, че имаш някое блестящо предложение…
— Разбира се, дайте ми само момент да помисля. Всичко друго би било по-добре от този план.
— Добре, помисли, HP. Няма лошо да имаме резервен план. Освен това донякъде трябва да се съглася с теб. Подводното плуване едва ли е вариант. Сигурни ли сте, че тунелът е изцяло пълен с вода?
Тя се обърна към Джеф.
— Ъъ, ами тунелът си е подводен. Пише го на чертежа…
— Да, виждам, но погледни височинните маркери тук… — тя посочи в единия край на чертежите — … във всеки случай таванът на тунела се намира над морската повърхност през целия път. Или разчитам нещо грешно?
— Не, правилно го разчиташ, Нора. Самият вход към морето е под повърхността, но така или иначе половината тунел е отгоре. Това означава, че ще можем да плуваме, вместо да се гмуркаме.
— Гумена лодка — промърмори Джеф. — Можем да вземем гумена лодка, да се гмурнем през отвора и да я надуем вътре в тунела. Така няма да се налага да плуваме…
— Добре — каза Нора. — Това звучи значително по-изпълнимо. Имаш ли нещо да добавиш, HP?
Той поклати бавно глава.
— Окей, значи така се разбираме, ще те вземем оттук другиден сутринта…
— Добре, добре.
Наложи се HP почти да изпъди Хаселквист от апартамента. Другите двама си бяха тръгнали с две минути интервал. Джеф почти не беше гъкнал, след като той се беше оплакал от идиотския му план. Но това всъщност беше за доброто на всички. С изключение на него самия, групата беше сбирщина от весели аматьори. За да имат и най-малкия шанс за успех, планът трябваше да е възможно най-прост.
