В което може би нямаше нищо чудно…

Поканените репортери, общински политици и народни представители изглеждаха също толкова впечатлени от съоръжението, колкото и тя самата. Някой от тях зададе въпрос, който тя не чу, но каквото и да беше казал, трябва да е било забавно, защото всички избухнаха във всеобщ смях.

Блек стоеше малко встрани, заобиколен от двама души от ръководството на Крепостта, както и тъмнокоса жена някъде около четиридесетте, която Ребека беше срещала няколко пъти в офиса, една от новите чуждестранни шефове, Антеа Равел. Не особено симпатична, говореше от онзи тип сух снизходителен английски, който те кара да се чувстваш като прост слуга. Освен това лицето ѝ беше толкова стегнато от лифтинга, че изражението ѝ почти винаги беше едно и също.

Някои в офиса я наричаха Ледената кралица, което беше доста сполучлив прякор.

— Добър въпрос. Ние, естествено, гледаме на защитата на съоръжението много сериозно — каза ръководителят.

— Освен всичко останало кандидатстваме за класификация „защитен обект“, което означава увеличени правомощия за нашите служители по сигурността. Също така планираме в скоро време да направим обширна тренировка заедно с Националния отряд за бързо реагиране. Сигурността е наш най-висш приоритет…

Блек изведнъж обърна глава и срещна за кратко погледа ѝ. После се обърна настрани и каза нещо на Ледената кралица, което я накара да погледне по посока на Ребека.

Жената докосна горната част на ръката му с длан и се наведе напред. Зашепна нещо толкова близо, че устните ѝ почти се допираха до ухото на Блек. Продължи да шепне още няколко секунди, преди бавно да се отдръпне назад. Каквото и да каза Ледената кралица, то развесели и двамата и Ребека не можеше да се отърве от чувството, че обсъждаха нея.

Принуди се да ги игнорира и вместо това се съсредоточи обратно в ръководителя на обекта.

— Ето, че дойде време за големия миг — каза той, преминавайки внезапно на английски. — Бих искал да помоля нашия изпълнителен директор, Марк Блек, да пристъпи напред и да натисне копчето.

Тълпата от зрителя се раздели и пропусна Блек напред към панорамния прозорец.

Един служител подаде на Блек малка кутия с голям, червен бутон и той отдели минута-две да позира с пределно ясния символ, докато фотоапаратите святкаха.

— С това обявявам централата за открита — каза после.

Натисна бутона и долу в контролната зала изведнъж всички монитори се съживиха.

Трябваше веднага да стане, да благодари за помощта и да се отправи към вкъщи. Вместо това ги остави да му покажат чертежите, да му разкажат за електрическата ограда, камерите, пазачите, които патрулираха обекта. Слушаше ги само с половин ухо. Но едно нещо забеляза ясно. Никой тях не обели и дума за това как смятаха да преминат през всичко, което, разбира се, можеше да се обясни по два начина:

Или още не му се доверяваха напълно и искаха да знаят дали ще скочи на въртележката, преди да споделят гениалния си план.

Или доста по-вероятно: тия аматьори нямаха план…

Преда две години самият той проникна в подобно съоръжение, но то беше значително по-малко, по-зле охранявано и освен това му помагаше геният Рехиман, който го прекара през всички пречки.

— Еее, какво мислиш?

Той забеляза очаквателните им погледи и за секунда помисли да завоалира малко отговора си, to soften the blow. Ho нямаше смисъл. Тези клоуни имаха нужда да чуят истината и нищо друго освен истината.

— Честно? Вие не сте наред! — той сви рамене. — Наистина ли най-сериозно смятате, че може да се влезе вътре? — той приземи показалеца си право върху контролната стая. — И дори и ако по чудо успеете да се промъкнете, какво ще правите там, и може би по-важното — как, но дяволите, смятате да излезете?

— Не се тревожи за това — изръмжа Мускула Джеф по начин, който макара предупредителната камбана в главата на HP да зазвъни още по-силно. Безспорно се беше натъквал на тоя пич и преди, но къде?

— Само ни помогни да влезем, ние ще се погрижим за останалото — намеси се Нина.

— Източника каза, че ще се справиш, че си го правил и преди — вметна Хаселквистът. — Че си нещо като експерт в областта…

HP кимна.

— Възможно е… — той остави предложението да попие в главата му за няколко секунди. Разбира се, звучеше примамливо и същевременно странно познато. Но първо, вече беше затънал до гуша в собствените си проблеми и второ, вярваше на триото тук също толкова малко, колкото и те на него.

Конската докторка изглеждаше горе-долу окей, но Хаселквистът беше мазно копеле, а горилата го притесняваше на няколко различни нива.

Но в същото време те разполагаха с нещо, от което можеше да извлече полза, нещо, което може би щеше да му помогне да проумее собствената си ситуация.

Той си пое дълбоко дъх.

— Окей, ако започна изобщо да обмислям дали да ви помогна, първо ще искам нещо в замяна…

— Имаш предвид освен че ти спасихме живота… — каза Нора, преди някой от останалите въобще да успее да отвори уста.

HP сви рамене. На челото на Мускула се беше появила пулсираща вена. Те се изгледаха враждебно.

— Този Източник… — HP направи уморени кавички с ръце. — Искам да говоря директно с него…

— Никой не говори директно с Източника — отряза Хаселквист. — Срещали сме го само веднъж, комуникираме с него чрез…

Нора вдигна ръка и той млъкна веднага.

— И как изглежда, значи? — HP се постара колкото можеше да не звучи прекалено любопитен.

Помълчаха няколко секунди, после Нора сви рамене.

— Нормално… — каза тя и отново вдигна ръка, този път за да попречи на другите двама да възразят. — С къса коса, среден ръст, очила, малко над четиридесет. Типичен костюмар, бих казала…

HP кимна.

— Знаете ли каква е ролята му в Играта?

— Не точно, но Кент и Джеф имат теория…

Тя се обърна към Хаселквист.

— Ами… просто такова усещане имаме. Заради определени изрази, които използва. Но мисля, че се занимава с техническа работа. Комуникация, сървъри или нещо такова. Чертежите съдържат куп технически подробности, нали, Джеф?

Планината се поколеба няколко секунди, след което кимна бавно.

— Чертежите са същите като тези, които използваме на работа, когато правим IT проекти. Ако ставаше дума за недвижими имоти, щеше да има вентилационни системи, ВиК и такива неща, но на тези чертежи не се вижда нищо такова. Само подробна IT инфраструктура…

— Значи смятате, че Източника е нещо като IT гуру. Някой, който е участвал в изграждането на всичко? — в корема на HP бавно се разля гъделичкащо чувство.

Двамата мъже кимнаха.

— И откъде знаете, че наистина може да се разчита на него?

— Не сме глупаци, HP… — отвърна Нора.

— Ясно е, че ние също се съмнявахме в началото, но дотук Източника оправдава доверието ни по всички точки. Той ни събра, предостави ни чертежи, информация за Sentry и PayTag и не на последно място ни помогна да те открием, да те спрем, преди да си направил някоя голяма глупост. Поема големи рискове заради нас, а освен това не създава впечатление на лъжец. Всичко това, взето накуп, ни кара да разчитаме на него, макар че все още сме предпазливи. Но точно както каза Кент, срещали сме Източника само веднъж, съвсем в началото. Така че не можем да те отведем при него дори и да искахме…

— Аха… — HP се загледа в скута си няколко секунди, докато се опитваше да овладее покер изражението си.

Сега трябваше да опита да си придаде малко разочарован вид, да изглежда сякаш се е предал.

— Трябва да си помисля — каза той. — Само няколко дни. Как да се свържа с вас?

— Ето!

Джеф извади мобилен телефон, който остави на масата.

— Предплатена карта, не може да се проследи. Звънни на номера на химическото в списъка с контакти и остави съобщение…

— Окей.

HP взе телефона, изправи се и тръгна към вратата.

— Чакай — викна Хаселквистът и той спря. — Не си забравяй лекарството.