— Казват, че е неустоима — отбелязва небрежно тя, насърчавайки ме да се съглася.

Поклащам глава.

— Аз не я намирам за такава — казвам, усещайки вкуса на грозните думи в устата си, преди да ги изрека. — Тя често пъти е болнава, често раздразнителна, често пъти унила и мрачна, не твърде приятна, не е жена, на която мога да се възхищавам.

За първи път тя ме поглежда заинтригувано, а не враждебно:

— Какво? Не я намирате за красива?

Свивам рамене:

— Ваша светлост, не забравяйте, че аз съм женен отскоро. Обичам съпругата си. Знаете колко изискана, спретната и спокойна е Бес. А вие сте моята кралица, най-красивата и изтънчена кралица на света. През изминалите три години не съм поглеждал друга жена, освен вас и моята Бес. Кралицата на шотландците е бреме, с което ме помолихте да се нагърбя. Правя го възможно най-добре. Правя го от обич и лоялност към вас. Но изобщо не може и дума да става да ми е приятна компанията й.

За миг почти я виждам, нея, моята изящна кралица Мери, сякаш съм я призовал с лъжите си. Тя стои пред мен, с извърнато надолу бледо лице, с тъмни ресници, докосващи съвършено оформената й буза. Почти чувам третото изкукуригване на петел, докато отричам любовта си към нея.

— А Бес?

— Бес прави най-доброто, което може — казвам. — Прави най-доброто, на което е способна, от обич към вас. Но и двамата бихме предпочели да сме в двора с вас, отколкото да живеем в Тътбъри с кралицата на шотландците. И за двама ни това е като заточение! И двамата сме нещастни. — Долавям как в гласа ми прозвънва нотка истина, поне при тези думи. — И двамата сме много нещастни — казвам искрено. — Мисля, че никой от двама ни не си даваше сметка колко трудно ще бъде това.

— Разноските ли? — присмехулно подмята тя.

— Самотата — казвам тихо.

Тя въздиша, сякаш е стигнала до края на трудна работа.

— През цялото време бях сигурна, че каквото и да казват всички, вие сте ми верен. А също и добрата ми Бес.

— Наистина сме — казвам. — И двамата.

Започвам да си мисля, че може и да изляза от тази стая като свободен човек.

— Хейстингс може да я отведе в дома си, докато решим какво трябва да се прави с нея — казва тя. — Можете да се върнете в Чатсуърт с Бес. Можете да започнете брачния си живот отначало. Отново можете да бъдете щастливи.

— Благодаря ви — казвам аз. Покланям се ниско и тръгвам заднешком към вратата. Няма смисъл да споменавам огромната сума, която ми дължи за подслона на кралицата. Няма смисъл да й казвам, че Бес никога няма да ми прости за загубата на това състояние. Безсмислено е да роптая и да казвам, че не можем да започнем брачния си живот отначало: той е съсипан, навярно завинаги. Би трябвало да съм щастлив просто от факта, че ще изляза оттук без конвой от стражи, които да ме отведат в Тауър, където приятелите ми чакат смъртната си присъда.

На вратата се поколебавам:

— Реши ли ваша светлост какво ще стане с нея?

Кралицата ме стрелва със суров, мнителен поглед:

— Защо се интересувате?

— Бес ще ме пита — казвам неубедително.

— Ще бъде държана в плен, докато успеем да преценим как да постъпим — казва тя. — Срещу нея не може да има процес за държавна измяна, тя не е моя поданица, следователно не може да бъде обвинена в държавна измяна. Сега не може да бъде върната в Шотландия, явно е, че не може да й се има доверие. Тя направи живота ми невъзможен. Направи собствения си живот невъзможен. Тя е глупачка. Не искам да я държа вечно в плен, но не виждам какво друго мога да направя с нея. Възможностите са две: или това, или смъртта й, а очевидно не мога да убия една своя посестрима кралица и моя братовчедка. Тя е глупачка, че ме принуждава да се изправям пред тази дилема. Тя вдигна залозите до победа или смърт, а аз не мога да й дам нито едното, нито другото.

— Мисля, че тя би искала да сключи мирно споразумение с вас — казвам предпазливо. — Тя е готова да спази един мирен договор с вас. Винаги говори за вас с най-дълбоко уважение. Бунтът ни най-малко не беше нейно дело и тя се готвеше да се върне в Шотландия като ваша съюзница.

— Сесил казва, че не може да й се има доверие — казва тя кратко. — А самата тя ме научи да не й се доверявам. И чуйте това, Талбот: ще приема мнението на Сесил пред това на човек, който позволи на шотландската кралица да бъде ухажвана, да се сгоди и да планира бунт под собствения му покрив. В най-добрия случай вие сте били прекалено доверчив към нея, Шрусбъри. Моля се на Бог да не е нещо по-лошо. Тя ви е заблудила, надявам се да не ви е прелъстила.

— Кълна се, че не е — казвам.

Тя кимва, без да се впечатли.

— Можете да се върнете при съпругата си.

Покланям се.

— Винаги съм ви верен — казвам от прага.

— Знам какво правите — казва тя безцеремонно. — Известна ми е всяка ваша постъпка, Сесил има грижата за това. Но вече не знам какво мислите. Някога знаех какво мислите всички вие, но сега се превърнахте в загадка, всички вие. Всички изгубихте верността си. Не знам какво искате всички вие. Сега вие сте неясни и загадъчни за мен, след като някога ми бяхте толкова ясни.

Откривам, че не мога да й отговоря. Би трябвало да съм по-хитър придворен и да разполагам с успокояващи или дори ласкателни думи. Но тя е права. Вече не разбирам себе си, нито света, който Сесил създаде. Станал съм загадка за самия себе си.

— Можете да си вървите — казва студено тя. — Сега всичко е различно.

Моят съпруг, графът, се прибра от Лондон, стиснал мълчаливо устни. Толкова е пребледнял, сякаш отново страда от пристъп на подагра. Когато го питам дали е болен, той мълчаливо поклаща глава. Тогава виждам, че на гордостта му е нанесена дълбока рана. Кралицата го е унижила пред другите благородници. Не би могла да причини на този с право надменен и високомерен човек нищо по-лошо от това да намекне, че не може да му се има доверие: тя е сторила именно това.

Със същия успех можеше да го изпрати на изтезания, след като е могла да му каже, пред други хора, че вече не се ползва с нейното доверие. Той е един от най-големите благородници в Британия, а тя се отнася с него като с някакъв лъжлив прислужник, когото може да уволни от служба, защото краде. Тази кралица наистина умее да си служи с изтезания.

Не знам защо Елизабет е станала толкова жестока, превръщайки старите си приятели във врагове. Знам, че е нервна, податлива на дълбоки страхове: в миналото съм я виждала да се поболява от страх. Но винаги преди е умеела ясно да разпознава приятелите си, и винаги е разчитала на тях. Не мога да разбера какво я е отклонило от навика й да си служи с ласкателства и хитрост, съблазън и любезност, за да държи придворните около себе си, и да кара мъжете да й играят по свирката.

Сесил трябва да е този, който я е отклонил от старата й, най-сигурна линия на поведение. Сесил трябва да е този, който попречи на подобаващото връщане на шотландската кралица на трона, и който хвърли в тъмница двама лордове, обяви друг за избягал изменник, а сега казва на кралицата, че не трябва да има доверие на моя съпруг. Враждебността на Сесил към другата кралица, към всички паписти, е станала толкова силна, че е готов да обезглави половин Англия, за да ги победи. Ако Сесил, моят верен и предан приятел, сега смята, че съпругът ми е против него, ако е готов да използва цялото си влияние срещу нас, тогава наистина сме в опасност. Това завръщане на съпруга ми от Лондон не е нищо повече от временно облекчение, и всичко, на което разчитах, е ненадеждно, нищо не е сигурно.

Вървя през вътрешния двор, наметнала главата си с шал, за да се топля, студът и влагата на Тътбъри пропълзяват в костите ми през зимните ми обувки. Викат ме в конюшните, където балите сено са намалели толкова много, че няма да можем да изкараме зимата. Ще трябва да поръчам да ми изпратят още от Чатсуърт или да купя. Не можем да си позволим да купим фураж, не мога да си позволя да го докарам от другия край на земите ни. Но всъщност не мисля за нищо друго, освен за това как ще се справя, ако съпругът ми бъде обвинен. Ами ако Сесил го повика отново в Лондон, точно както освободиха, а след това отново повикаха Томас Хауърд? Ако Сесил арестува съпруга ми, както се осмели да арестува Томас Хауърд? Ами ако го затвори в Тауър заедно с останалите? Кой би помислил, че Сесил ще се сдобие с такава власт, че да може да действа срещу най-великите лордове на тази страна? Кой би очаквал Сесил да заяви, че интересите на страната са различни от тези на великите й лордове? Кой би очаквал от Сесил претенции, че интересите на страната съвпадат с неговите?