Ужасяващо е да се помисли, че там, в пустошта на Севера, има земевладелци, дребни дворяни и лордове, които свикват арендаторите си, събират приятелите си, въоръжават последователите си и им нареждат да тръгнат в поход под знамето с петте рани на Христа, за да ме намерят, да дойдат в дома ми, да освободят моята пленница. Нощем се будя при най-лекия шум, денем непрекъснато се качвам до стената на замъка, за да се загледам към пътя, непрекъснато ми се привижда облак прах и си мисля, че се задават.

През целия си живот съм живяла като дискретна жена, в добри отношения със съседите си, добър земевладелец по отношение на арендаторите си, справедлив работодател. Сега се оказвам скарана със собствените си хора. Не знам кой е таен враг, не знам кои са готови да освободят кралицата, ако могат, кои биха се изправили срещу мен, ако смееха. Това ме кара да се чувствам като чужденка на собствената си земя, като новодошла в собствената си страна. Хората, които смятам за свои приятели и ближни, може да са на другата страна, може да са против мен, може дори да са мои врагове. Моите приятели, дори моите родственици, може да вдигнат оръжие срещу мен, може да видят в мое лице изменница срещу истинската кралица, моята пленница.

Самата тя е скромна и сдържана, като послушница в манастир, която крие в ръкава си план за бягство, и съпругът ми наивно отбелязва пред мен:

— Слава Богу, че не се е опитала да се освободи. Поне не знае нищо за бунта.

За първи път в брачния си живот аз го поглеждам и си помислям: „Глупак.“

Лош момент е този, в който една съпруга помисли, че съпругът й е глупак. Имала съм четирима съпрузи и съм имала лоши моменти с всички тях; но никога преди не съм била омъжена за човек, чиято глупост може да ми струва къщите и богатството ми.

Не мога да го понеса. Нощем се будя и ми идва да заплача при мисълта за това. Никоя изневяра не може да е по-ужасна. Дори когато най-красивата жена в християнския свят е под моя покрив, аз се улавям, че мисля повече за това дали съпругът ми може да изгуби състоянието ми, отколкото дали може да разбие сърцето ми. Сърцето на една жена може да оздравее, или да омекне, или да закоравее. Но загубиш ли веднъж собствения си дом, е трудно да си го върнеш отново. Ако кралица Елизабет ни отнеме Чатсуърт, за да накаже съпруга ми за неговата измяна, знам, че никога повече кракът ми няма да стъпи там.

Много хубаво от негова страна — да заговорничи срещу Сесил подобно на дете с палави приятелчета, много хубаво, че си затваря очите пред шотландската кралица и писмата, които тя получава непрекъснато. Много хубаво — да се наслаждава на компанията на жена, достатъчно млада да му бъде дъщеря, при това — неприятелка на кралството; но да стигне толкова далече, че сега дворът да отказва да ни плати дължимото! Те отказват да обсъждат сметките, дори не отговарят на отчетите, които им изпращам. Да стигне толкова далеч, че да е възможно да се усъмнят във верността ни! За нищо ли не мисли? Не гледа ли напред? Не знае ли, че имотите на един предател веднага, без право на обжалване, биват конфискувани в полза на Короната? Нима не знае, че Елизабет би дала собствените си рубини, ако можеше да ми отнеме Чатсуърт? Нима той не й е предоставил оправдание за това с глупавата си непредпазливост с лордовете от Севера? Нима той не е именно глупак? Разточителен глупак? И нима не прахосва наследството ми с такава бързина, както и своето? Децата ми са женени за неговите деца, богатството ми е поверено на неговите грижи: нима ще прахоса всичко на вятъра, защото е лишен от далновидност? Мога ли изобщо някога да му простя за това?

Била съм омъжена преди и мога да разпозная момента, когато един меден месец е приключил, когато една жена вижда обожавания си жених такъв, какъвто е в действителност: обикновен смъртен. Но никога преди не съм изпитвала чувството, че бракът ми е приключил. Никога преди не съм виждала един свой съпруг като глупак и не съм изпитвала желание той да не беше мой господар и повелител, а личността ми и богатството ми да бяха в безопасност, поверени на собствените ми грижи.

Колкото и дълго да живея, никога няма да забравя тази есен. С всеки паднал лист си отиваше по малко от гордостта ми. Докато дърветата оголяваха, виждах костите на живота си изложени на показ в тъмнината, в студа, без прикриващия блясък на листата. Сгреших. Разбрах погрешно всичко. Сесил е нещо повече от управител, далеч повече. Той е едър земевладелец, той е върховен управник. Той е управител на цяла Англия, а аз не съм нищо повече от беден арендатор, който погрешно е смятал дългия си живот тук, семейния си дом, обичта си към земята, за неотменимо право. Мислех си, че съм земевладелец тук: но откривам, че не притежавам нищо. Утре мога да изгубя всичко. Аз съм обикновен селянин — дори нещо по-малко: аз съм човек, настанил се незаконно на нечия чужда земя.

Мислех си, че ако ние, лордовете на Англия, видим по-добър начин да управляваме тази страна, отколкото вечната готовност на Сесил за война, безкрайната му омраза към всички наследници на Елизабет, вечният му ужас от привидения в сенките, безумния му страх от папистите, тогава бихме могли да го съборим от власт и да станем съветници на кралицата. Мислех си, че можем да й покажем как да се отнесе справедливо с шотландската кралица, да се сприятели с французите и да сключи съюзи с Испания. Мислех, че можем да я научим как да живее като кралица с гордост, а не като узурпаторка, преследвана от страхове. Мислех си, че можем да й вдъхнем такава увереност в правото й да седи на трона, че тя да се омъжи и да роди наследник. Но сгреших. Както услужливо ми казва Бес, допуснах глупава грешка.

Сесил е решен да хвърли в Тауър всички, които са несъгласни с него. Кралицата слуша единствено него и се опасява от предателство там, където е имало само несъгласие. Сега тя отказва да се съветва с когото и да било от лордовете, няма доверие дори на Дъдли. Би обезглавявала дори и сенки, ако можеше. Кой знае каква облага може да извлече Сесил от това? Норфолк е прогонен от двора на собствената си братовчедка, тласнат към бунт; лордовете от Севера се събират по земите си. За мен, до този момент, той запазва единствено позора да бъда лишен от доверие и заменен.

Единствено срама. Единствено този дълбок срам.

Вече не мога да се тревожа от обрата, който приеха събитията. Бес, която е смразяващо студена и изплашена, може да се окаже права и аз да съм бил глупак. Мнението на съпругата ми за мен е още едно оскърбление, което трябва да се науча да приемам в това време на студенина и мрак.

Сесил ми пише кратко, че двама избрани от него лордове ще дойдат да приемат шотландската кралица под свой надзор и да я отведат от мен. После трябва да замина за Лондон, за да се явя на разпит. Не казва нищо повече. Всъщност, защо би трябвало да ми обяснява каквото и да било? Нима върховният управител трябва да дава обяснения на един арендатор? Не, той просто дава заповедите. Ако кралица Елизабет смята, че не може да ми гласува доверие да пазя шотландската кралица, значи е решила, че съм негоден да й служа. Дворът ще разбере какво мисли тя за мен, светът ще узнае какво мисли тя за мен. Това, което ме прорязва чак до сърцето, до моето гордо вярно сърце, е че сега знам какво мисли тя за мен.

Тя мисли лоши неща за мен.

По-страшна от това е една скрита, тайна болка, от която никога не мога да се оплача, която никога не мога да призная пред друга жива душа. Шотландската кралица ще ми бъде отнета. Може да не я видя никога повече.

Може да не я видя никога повече.

Унизен съм от едната кралица, а другата ще ми бъде отнета.

Не мога да повярвам, че изпитвам такова чувство на загуба. Предполагам, че твърде много съм свикнал да бъда неин пазач, да се грижа за безопасността й. Твърде много съм свикнал да се събуждам сутрин и да хвърлям поглед отсреща към онази страна на вътрешния двор, където се намира тя, и да виждам капаците на прозорците й затворени, ако тя още спи, или отворени, ако вече е будна. Свикнал съм да яздя с нея сутрин, да се храня с нея следобед. Започнах толкова много да харесвам пеенето й, това, че обича да играе на карти, радостта й от танцуването, постоянното присъствие на необикновената й красота, че не мога да си представя как ще живея без нея. Не мога да се събудя сутрин и да прекарам деня без нея. Господ ми е свидетел, не мога да прекарам остатъка от живота си без нея.