Неговото раболепно поведение извършва собствената си магия. Тя го освобождава, не за да се върне в голямата си къща в Норфолк, където — според това, което ми казват — неговите арендатори биха се вдигнали в миг по негова заповед — а в лондонския си дворец. Той ми пише, че обича тази къща, че ще направи подобрения в нея и ще я разкраси. Ще построи нова тераса и тенис корт, а аз ще се разхождам с него в градините, когато правим държавническите си посещения като консорт и кралица на Шотландия. Знам, че той си мисли също и за времето, когато ще наследим Англия. Той ще направи подобрения в този голям дом, така че той ще бъде лондонският ни дворец, ще управляваме Англия оттам.
Той ми пише, че, слава богу, Роберто Ридолфи е пощаден и отново може да бъде срещнат в най-добрите къщи в Лондон, където познава всички, урежда заеми, говори шепнешком за моята кауза. Ридолфи сигурно има девет живота, като котка. Той прекосява граници и пренася злато, подпомага заговори и винаги се измъква напълно безнаказано и свободно. Той е човек с късмет, а на мен ми харесва да имам човек с късмет на служба при себе си. Изглежда е преминал незасегнат през неотдавнашните беди, макар че всички останали в крайна сметка се озоваха в Тауър или бяха изпратени в изгнание. Той се укри по време на арестите на лордовете от Севера, и сега, защитен от важността си като банкер и приятелството си с половината благородници на Англия, отново е на свобода Норфолк ми пише, че му е трудно да хареса този човек, независимо колко умен и добронамерен е той. Опасява се, че Ридолфи обича да се хвали, и обещава повече, отколкото може да постигне, и че той е последният посетител, който годеникът ми би искал да види в Хауърд Хаус, която почти със сигурност се наблюдава денонощно от хората на Сесил.
Отговарям, че трябва да използваме инструментите, които ни попадат под ръка Джон Лесли е предан, но не е човек на действието, а Ридолфи е онзи, който е готов да пътува из кралските дворове на Европа, като търси съюзници и крои заговорите заедно с тях. Може и да не е привлекателен — аз лично никога не съм го виждала дори, — но пише убедителни писма и неуморно действа за моята кауза. Среща се с всички най-велики мъже на християнския свят, обикаля от един на друг и ги включва в играта.
Сега носи нов план от Филип Испански. Ако настоящите преговори за връщането ми на престола отново се провалят, тогава на бунт ще се вдигнат всички английски лордове — не само онези от Север. Ридолфи изчислява, че повече от трийсет перове са тайни паписти — а кой ще знае по-добре от него, в чиито съвети се вслушва папата? Папата трябва да му е казал колко много от придворните на Елизабет тайно са предани на старата вяра. Положението й е по-тежко, отколкото смятах, ако повече от трийсет нейни лордове тайно укриват свещеници в домовете си и слушат католическата литургия! Ридолфи казва, че им е нужна само една дума да се вдигнат на бунт, а крал Филип е обещал да осигури армия и парите, нужни за заплащането й. Можем да превземем Англия за броени дни. Това е повторно предприемане на „Великото английско начинание“, и макар че моят годеник не харесва този човек, не може да не се изкуши от плана.
„Великото английско начинание“: идва ми да затанцувам, само като го чувам. Кое начинание може да е по-велико? Нима би могло да има по-подходяща мишена от Англия? С папата и Филип Испански, с всички лордове вече на моя страна, ние не можем да се провалим. „Великото Начинание“, „Великото Начинание“: в тези думи има звънлива нотка, която ще отеква като камбанен звън през вековете. В идните години хората ще знаят, че именно това ги е освободило от ереста на лютеранството и управлението на една незаконородена узурпаторка.
Но трябва да действаме бързо. Същото писмо от Норфолк ми съобщава съкрушаващата новина, че семейството ми, собственото ми семейство във Франция, е предложило на Елизабет съюз и нов кандидат за ръката й. Дори не настояват да бъда освободена преди сватбата й. Това е знак за измяна, предадена съм от собствените си роднини, които би трябвало да ме закрилят. Те са й предложили Анри д’Анжу, което трябва да е някаква шега, като се има предвид, че той е уродлив хлапак, а тя — старица: но по някаква причина никой не се смее, а всички приемат това съвсем сериозно.
Всички съветници на Елизабет толкова се страхуват, че тя ще умре и аз ще наследя трона, че по-скоро биха предпочели да я омъжат за едно дете и да поемат риска тя да умре при раждане, тъй като е толкова стара, достатъчно стара да бъде баба — стига да им остави протестантски син и наследник.
Трябва да смятам това за жестока шега на семейството ми за сметка на суетата и похотливостта на Елизабет: но ако са искрени, и ако тя доведе тази история докрай, тогава те ще имат крал французин на трона на Англия, а тяхното дете ще ме лиши от наследство. Те ще ме оставят в тъмницата, за да изгния там, и ще сложат на английския престол съперник на мен и моите близки.
Разгневена съм, разбира се, но веднага разпознавам мозъка зад тази стратегия. Това вони на дело на Уилям Сесил. Това сигурно е план на Сесил: да отдели интересите на семейството ми от моите, и да превърне Филип Испански във враг на Англия завинаги. Това е коварен начин да насади разделение в християнския свят. Само еретик като Сесил би могъл да измисли това: но единствено роднини предатели като семейството на съпруга ми могат да са толкова коварни, че да са готови да се съгласят с него.
Всичко това ме изпълва с решимост, че трябва да бъда освободена, преди злощастният брак на Елизабет да се състои, или, ако тя не ме освободи, тогава армадата на Филип Испански трябва да отплава преди годежа и да ме постави на мястото, което ми се полага по право. Освен това собственият ми годеник, Норфолк, трябва да се ожени за мен и да бъде коронясан за крал на Шотландия, преди неговата братовчедка Елизабет, нетърпелива да разчисти пътя за френските придворни, да го хвърли обратно в Тауър. Внезапно всички ние сме застрашени от това ново начало на Елизабет, от новата конспирация на този върховен интригант Сесил. Изведнъж цялото това лято, което течеше толкова мудно и спокойно, се изпълва със заплаха и чувство за неотложност.
Септември 1570, Чатсуърт: Бес
Те двамата правят кратко посещение в Уингфийлд — дори само разноските за коларите щяха да са по-големи от нейната издръжка, ако изобщо я плащаха — а след това им е наредено да се върнат в Чатсуърт за среща, която ще подпечата свободата й. Оставям ги да отидат в Уингфийлд без мен: навярно би трябвало да й прислужвам, навярно би трябвало да го следвам като неспокойно куче, уплашено да не го изоставят: но вече ми е втръснало до дън душа да се налага да гледам съпруга си с друга жена и да се тревожа за онова, което би трябвало да ми принадлежи по право.
В Чатсуърт поне мога да бъда себе си, със сестра ми и две от дъщерите ми, които са на гости вкъщи. С тях съм сред хора, които ме обичат, които се смеят на глупави познати шеги, които харесват картините в галерията ми, които се възхищават на среброто ми от абатствата. Дъщерите ми ме обичат и се надяват да станат жени като мен, не ме презират за това, че не държа вилицата си по френската мода. В Чатсуърт мога да се разхождам из градината си и да знам, че притежавам земята под подметките на обувките си и никой не може да ми я вземе. Мога да гледам през прозореца на спалнята си към своя зелен хоризонт и да се чувствам вкоренена в провинцията като обикновена маргаритка в ливада.
Спокойствието ни е краткотрайно. Кралицата ще се върне и семейството ми ще трябва да се изнесе, за да осигури подслон и удобства за двора й и за гостите от Лондон. Както винаги, нейното спокойствие и удобство трябва да бъдат на първо място, и аз трябва да отпратя собствените си дъщери. Лично Уилям Сесил идва на посещение заедно със сър Уолтър Милдмей, и посланика на шотландската кралица, епископът на Рос.
Ако имах някакъв кредит при търговците или пари в хранилището за скъпоценности, щях да се пръскам от гордост заради възможността да забавлявам най-великите мъже от двора, и особено да покажа на Сесил работата, която съм свършила по къщата. Но нямам нито едното, нито другото, а за да осигуря храната за пиршествата, изтънчените вина, музикантите и развлеченията, трябва да ипотекирам двеста акра земя и да продам няколко гористи земи. Моят управител идва в стаята, където се занимавам с делата си, и ние оглеждаме всеки парцел земя, преценяваме стойността му и дали можем да се лишим от него. Чувствам се така, сякаш ограбвам себе си. Никога преди не съм се разделяла със земя, освен за да извлека печалба. Имам чувството, че всеки ден състоянието, което скъпият ми съпруг Кавъндиш и аз натрупахме толкова старателно, с такава последователност, се прахосва заради суетата на една кралица, която не спира да харчи, а не връща нищо, и жестокостта на друга, която сега изпитва наслада да наказва съпруга ми за нелоялността му, като оставя дълговете му да се извисят като планина.
