Невъзможно е да получим надеждни новини, из околността се носят слухове и цари ужас, в селата вече ги няма мъжете, които са избягали, за да се присъединят към армията на Севера. Изоставените жени, с грейнали от надежда глупави лица, се кълнат, че добрите времена ще настъпят отново. Тези въображаеми хубави дни ще бъдат моят край и унищожението на моето богатство. Ако тази друга кралица, Мери Стюарт, победи и стане единствената кралица, няма да гледа благосклонно на мен. А първото, което ще направи, ще бъде да възстанови старата църква. Ще си поискат обратно сградите, ще поискат богатствата им да бъдат възстановени. Ще поискат да им върна техните златни свещници, които сега са на масата ми, техните съдове от венецианско стъкло, техните вилици, тяхната златна кана и златния черпак. Ще поискат земите ми, моите мини, моите каменни кариери и моите овчи стада. Когато шотландската кралица се възкачи на престола, тя ще ме помни много добре като жената, която се преструваше на нейна приятелка, но изплю ревниви думи срещу нея през една фатална нощ. Обещанията ми да бъда нейна спасителка няма да са от особено значение, когато цяла Англия е нейна най-добра приятелка. Ако тази северна армия превземе Англия и сложи своята кралица на престола, аз ще загубя къщите и богатството си, мястото си в света и всичко, за което съм се борила.

Съпругът ми не може да ми помогне: той също ще преживее падение. Приятелите ми няма да ме защитят: всички сме протестанти, всички сме новобогаташи, всички строим върху земя на абатствата, храним се от принадлежащи на църквата сребърни съдове; всички ще бъдем принудени да върнем вещите си, и ще бъдем повалени заедно. Клетите ми деца ще бъдат просяци и няма да наследят нищо освен дългове. Старата църква и тяхната нова кралица ще ми отнемат всичко и аз ще бъда по-бедна от майка си: а аз се заклех никога да не изпадна толкова ниско.

Движа се покрай каруците с вещите и провизиите колкото мога по-бързо, чувствайки се повече като бедна селянка, която бяга от настъпваща армия, отколкото като графиня, местеща се от един красив замък в друг.

И през цялото време се тревожа за дома и за децата си. Майка ми и сестра ми са в Чатсуърт, точно на пътя на северната армия. Никоя армия, водена от благородници като Уестморланд или Нортъмбърланд няма да стори зло на жени; но със сигурност ще ми вземат говедата и овцете, ще минат през пшеничените ми ниви и ще си устроят лагер в гората ми. А синът ми Хенри и доведеният ми син Гилбърт са в двора с кралицата, и нямат търпение да се впуснат в приключения. Моля се Робърт Дъдли категорично да им забрани да потеглят. Особено Хенри е наистина луда глава, копнее за всякакви вълнуващи преживявания: ще предложи да стане съгледвач на кралицата, или ще се присъедини към гражданите на Лондон, за да я отбранява. Робърт ми е истински приятел, знам, че ще пази момчетата ми. Моля се на Бог той да опази момчетата ми. Те са мое наследство толкова, колкото и къщите ми, а тази вечер всички те са в опасност.

Как искам да можех да бъда с моя съпруг, графа, с моя Джордж. Глупак или не, в тази криза той ужасно ми липсва. Преданата му вяра и решимостта му да изпълни дълга си към своята кралица ме успокоява, когато ми идва да се разкрещя от паника при внезапната промяна в съдбините ни. Той не прави планове и не предвижда, не се гърчи и мята от ужас като мен. На него не му се налага да опазва цели каруци, натоварени с крадени вещи. На съвестта му не тежат лъжливи обещания, а в торбата си не крие нож. Не той е този, който е обещал на кралицата безопасност, и въпреки това има заповед да я убие. Той знае дълга си и го изпълнява, дори не му се налага да мисли как е редно да постъпи. Той не е умен като мен, не е лъжлив и вероломен като мен.

Може би е влюбен в кралицата на шотландците. Навярно се е наслаждавал на хубостта й, и кой би го винил? Самата аз признавам, че никога не съм виждала такава красива жена. Навярно се е наслаждавал на компанията й. Защо не? Тя е чаровна като всяка французойка, израснала в суета и безделие. Навярно като мъж, като глупав мъж, той я е желаел. Е, няма да е първият, допуснал тази грешка.

Но чувството не е влязло дълбоко в сърцето му, Бог да го благослови. Когато кралица Елизабет му изпрати заповед, той веднага направи каквото му бе наредено. Каза, че ще завърже другата кралица за коня й, ако трябва. Обичам го дори само заради това. Той е верен и предан. Той притежава постоянство и последователност; докато всичко, което аз имам, е жажда за богатство и ужас да не обеднея отново. Той е благородник с чест, а аз съм новоиздигнала се алчна жена. Знам това.

А пък и, разбира се, за него е по-лесно: как би могъл той да бъде така преследван от страхове като мен? Той не изпитва този ламтеж за земи и страха от загуба, които изпитвам аз. Той не е бил отгледан от разорена вдовица, не му се е налагало да се унижава и да слугува, за да попадне на добро място. Никога не му се е налагало да избира приятелите си според това какво могат да направят за него, никога не му се е налагало да се продава на онзи, който предложи най-висока цена, да, и освен това да ръководи търга. Той дори не знае, че на масата му са златните свещници на абатствата, а в земите му — техните овчи стада. Неговата чистота е основана върху моята алчност и пресметливост и защитена от нея. Аз върша тежката и мръсна работа в този брак и поне тази вечер искам да бъда чиста колкото него.

Спираме да прекараме първата нощ в замъка в Ашби-де-ла-Зуш, едно от именията на Хейстингс, и макар че кралица Мери е тук само за една нощ, тя трябва да бъде обслужена както се полага на кралска особа, и моята задача е да се погрижа да стане така. Повече отвсякога искам тя да види, че правим за нея най-доброто, което можем. Трябва да изпратя ездачи, съпровождащи екипажа, пред нейните стражи, за да се уверят, че къщата е подготвена за пристигането й: Хейстингс я е бил затворил изцяло, докато е бил в двора, и затова моите слуги трябва да я отворят, да проветрят стаите и да запалят огньовете. После трябва да ги настигна колкото може по-бързо, така че да мога да наредя каруцата със специалните й вещи да бъде разтоварена, а стаята й — готова за нейната вечеря. Трябва да направя спалнята й подобаваща за една кралица, преди изобщо да мога да помисля за ядене. На пода под леглото й трябва да е постлан специалният й килим от Турция, леглото й трябва да е застлано със собствените й чаршафи, ароматизирани с лавандула, тя трябва да има кат дрехи за смяна за другия ден, два ката бельо, колосано и изгладено, а кученцето й трябва да бъде изкъпано и разходено.

И все пак, през цялото време, докато се тревожа за изчезналите й носни кърпички от белгийска дантела, аз очаквам новината, че армията е по петите ни и ни настига бързо. Керванът ми от каруци се тътри бавно отзад, като засяда непрекъснато в гъстата кал или се налага да заобикаля реки, придошли от зимния дъжд, и аз трябва да го следвам, докато се движим бавно и мъчително към Ковънтри. Незащитена съм, всички стражи са заобиколили нея, с два часа преднина пред мен. Ако войниците на Севера се натъкнат на нас утре, те ще намерят първо именно мен, с цяла каруца папистки съкровища, напълно незащитена. Всеки момент могат да се зададат към нас, и всичко, с което ще разполагам, за да се защитя, са един турски килим, дузина ленени чаршафи и глупавото малко кученце на кралицата.

Те превземат един по един градовете на Север, събират войските си и оставят във всеки град обсадни отряди. Кралството на Севера се разгъва пред тях като рогозка пред вратата, те сякаш са неудържими. Това не е кампания, а триумфален поход. Навсякъде, където мине, армията на Севера е обсипвана с приветствия. Дъждовното време не ги забавя, приветстват ги, сякаш са въплъщение на самата пролет. Кратка бележка от Сесил до Хейстингс (защото на мен, изглежда, не бива да ми се доверяват новини) ни предупреждава, че са завзели големия град Дърам без нито един изстрел. Наредили в катедралата да се отслужва католическа литургия, отхвърлили протестантския молитвеник и върнали олтара на полагащото му се място. Хората се стичали на тълпи, за да получат благословия, а свещениците греели в пищните си одежди. Статуите отново се появяват в параклисите, свещите са запалени, добрите времена настъпиха отново, страната ще бъде свободна. Върнаха старата вяра в земята на принцовете-епископи, и под сводовете на катедралите отново отеква истинското Божие слово на латински. Стотици идвали да слушат католическата литургия, още хиляди научили за това и били изпълнени с радост, стичали се в църквите на собствените си енории да ударят камбаните отзад напред, за да покажат, че новият ред отново е преобърнат, тичали да вземат сърповете и вилите си, изпълнени с отчаяно желание да воюват на страната на ангелите. Свещениците, които под страх от смъртно наказание бяха принудени да изложат Библията на показ там, където всеки може да я види, сякаш е обикновена книга, но да крият Светото причастие, сега могат отново да следват църковните канони и да пазят отново Библията при себе си, но да показват нафората на всички, които идват да се поклонят. Каменните олтари са отново тук, каменните съдове за светена вода отново са пълни, църквите отново са топли, и из тях се носи приглушеният звук на молитви. Отново можеш да поръчаш литургия за душата на любим човек, отново можеш да потърсиш свещено убежище. Старата религия се е завърнала и хората могат да живеят спокойно. Мирът на Елизабет и нейната религия рухват заедно около нея, и Бес и аз ще се строполим надолу в руините.