Аз съм само на двайсет и шест години, а вече съм живяла три живота! Заслужавам най-високото място на света, а въпреки това заемам най-ниското. Но все пак аз съм кралица, аз съм три пъти кралица. Родена съм като кралица на Шотландия, бях коронована за кралица на Франция, и съм наследница на короната на Англия. Подобава ли да нося друго освен хермелин?
Казвам на почетните си дами, Мери Сетън и Агнес Ливингстън, да кажат на моите домакини, лорд и лейди Скроуп от замъка Болтън, че всичките ми рокли, любимите ми вещи и личните ми мебели трябва да бъдат донесени веднага от Шотландия и че няма да нося нищо друго освен собствените си красиви дрехи. Казвам им, че по-скоро ще ходя облечена в дрипи, отколкото да нося друго освен подобаващи на кралица тоалети. Ще се свия на дъските на пода, ако не мога да седя на трон под скъп брокат.
Изживявам чувството за малка победа, когато те побързват да ми се подчинят, и големите каруци се задават по пътя от Единбург, натоварени с роклите ми, писалището ми, моите чаршафи и бельо, моето сребро и моите мебели; боя се обаче, че съм изгубила накитите си. Най-хубавите от тях, включително скъпоценните ми черни перли, са изчезнали от ковчежетата ми за скъпоценности. Това са най-изящните перли в Европа — троен наниз от еднакви, редки черни перли; всички знаят, че са мои. Кой може да е толкова злонамерен, че да извлече полза от моята загуба? Кой би имал безочието да носи перлите на една кралица, отмъкнати от претършуваната й съкровищница? Кой би паднал толкова низко, че да ги пожелае, знаейки, че са били откраднати от мен, докато се борех за живота си?
Моят полубрат трябва да е проникнал с взлом в съкровищницата ми и да ги е откраднал. Моят лъжовен брат, който се закле да бъде верен, ме предаде; моят съпруг Ботуел, който се закле, че ще победи, е сразен. Синът ми Джеймс, най-скъпият ми син, моята невръстна рожба, моят единствен наследник, когото се заклех да защитавам, е в ръцете на моите врагове. Всички сме клетвопрестъпници, всички сме предатели, всички сме предадени. А аз — след моя блестящ скок към свободата — по някакъв начин отново съм пленница.
Мислех си, че моята братовчедка Елизабет веднага ще разбере, че ако моят народ се надигне срещу мен в Шотландия, тогава и тя е в опасност в Англия. Каква е разликата?
Rien du tout!2 И в двете страни управляваме буйни хора, разделени по въпроса за религията, говорещи един и същи език, копнеещи за сигурността, която един крал може да им даде, но и на двете места няма кой да заеме престола освен една кралица. Мислех, че ще проумее, че ние, кралиците, трябва да се поддържаме една друга, че ако хората могат да свалят от власт мен и да ме нарекат блудница, тогава какво може да ги спре да нападнат нея? Но тя има ленив ум, о, Господи! Толкова е бавна! По-мудна е от глупав мъж, а аз не мога да понасям мудността и глупостта. Докато настоявам за документ за безпрепятствено пътуване до Франция — защото моите роднини във Франция ще ме възстановят веднага на престола ми в Шотландия, — тя се колебае и двоуми, свиква разследване и вика правници, съветници и съдии, и всички те се събират в двореца Уестминстър.
За да отсъдят какво, за Бога? За да разследват какво? Какво толкова има да се знае? Exactement! Нищо! Казват, че когато съпругът ми, глупакът Дарнли, убил Давид Рицио, аз съм се заклела, че ще отмъстя и съм убедила следващия си любовник граф Ботуел да го взриви в леглото му с барут, а после да го удуши, докато той тичал гол из градината.
Каква лудост! Сякаш някога бих допуснала нападение върху човек с кралска кръв само за да получа желаното отмъщение. Моят съпруг трябва да бъде също толкова неприкосновен колкото мен самата. Един човек с кралски произход е свещен като Бог. Сякаш някой малоумник би подготвил подобен нелеп заговор. Само глупак би взривил цяла къща, за да убие един човек, когато лесно би могъл да го задуши тихомълком с възглавница в пиянския му сън! Сякаш Ботуел, най-умният и най-коварният мъж в Шотландия, би използвал половин дузина мъже и бурета с барут, когато една тъмна нощ и остър нож биха свършили работа.
Накрая, и това е най-лошото от всичко, казват, че съм възнаградила това непохватно покушение, като съм избягала с убиеца, граф Ботуел, зачевайки деца в прелюбодейска страст, омъжвайки се за него по любов, и обявявайки война на собствения си народ чисто и просто от злоба.
Невинна съм по отношение и на това, и на убийството. Това е простата истина и онези, които не могат да я повярват, вече са решили да ме мразят заради богатството ми, заради красотата ми, заради религията ми, или защото съм родена за величие. Обвиненията не са нищо друго освен злобни клевети, calomnie vile. Но е явна глупост да ги повтарят дума по дума, както възнамеряват да сторят на организираното от Елизабет разследване. Пълна глупост е да се придава на това достоверността на официално разследване. Ако някой се осмели да каже, че Елизабет се държи нецеломъдрено с Робърт Дъдли или който и да е друг от половин дузината мъже, с които се свързваше името й през скандалните й години, като се започне със собствения й пастрок Томас Сиймор, когато тя беше още съвсем младо момиче, този човек бива завлечен пред мирови съдия и ковачът му отрязва езика. И това е правилно и редно. Репутацията на една кралица не трябва да се осквернява от коментари. Една кралица трябва да си придава вид на съвършена.
Но ако кажете, че аз съм нецеломъдрена — една нейна посестрима кралица, помазана също като нея, и с кралска кръв по бащина и майчина линия, с каквато тя не може да се похвали — тогава можете да повторите това в двореца Уестминстър пред всеки, който би пожелал да слуша, и да го наречете доказателство.
Защо й е да се държи като глупачка и да насърчава клюките по адрес на една кралица? Нима не може да види, че когато им позволява да ме хулят, тя вреди не само на мен, но и на моя сан, който е съвсем същият като нейния собствен? Проявата на незачитане към мен ще изтрие нейния блясък. Би трябвало и двете да защитаваме положението си.
Аз съм кралица: за кралиците важат различни правила. Като жена е трябвало да понеса събития, които като кралица дори не бих назовала. Няма да падна толкова ниско, че да ги призная. Да, бях похитена, бях хвърлена в тъмница, бях насилена — но никога, никога няма да се оплача от това. Като кралица, моята особа трябва да бъде неприкосновена, тялото ми винаги е свято, присъствието ми е свещено. Нима ще изгубя тази мощна магия заради привилегията да се оплаквам за понесените оскърбления? Нима трябва да заменя самото величие за удоволствието от една съчувствена дума? Дали бих предпочела да командвам, или копнея да хленча за понесените неправди? Да давам заповеди на войници ли трябва, или да плача край огнището заедно с други оскърбени жени?
Разбира се, отговорът на този въпрос е прост. Bien sur. Никой не трябва да ме съжалява. Могат да ме обичат, или да ме мразят, или да се страхуват от мен. Но никога няма да позволя на някого да ме съжалява. Разбира се, когато ме питат дали Ботуел ме е оскърбявал, аз не отговарям нищо, абсолютно нищо, нито дума. Една кралица не се оплаква, че с нея са се отнасяли зле. Една кралица отрича, че подобно нещо може да се случи. Не мога да позволя да ми отнемат собствената личност, не мога да загубя собствената си божественост. Може и да бъда тормозена, но винаги ще го отричам. Независимо дали седя на трон или съм облечена в дрипи, аз все още съм кралица. Не съм обикновен човек от простолюдието, който може само да се надява на правото да носи кадифе, докато прекарва целия си живот, облечен в домашно тъкани дрехи. Поставена съм над цялата йерархия на обикновените мъже и жени. Аз съм предопределена, аз съм богоизбрана. Как могат да бъдат толкова глупави, че да не го виждат? Може да съм най-лошата жена на света, и пак ще бъда кралица. Мога да лудувам с дузина италиански секретари, с цял полк Ботуеловци, и да посвещавам любовни стихове на всички тях, и пак ще съм кралица. Могат да ме принудят да подпиша дузина абдикации и да ме заключат завинаги в тъмница, но аз пак ще си бъда кралица и всеки, който седи на престола ми, ще бъде узурпатор. Je suis la reine. Аз съм кралица до смъртта си. Това не е служба, не е занятие, това е наследство по кръв. Аз съм кралица, докато кръвта тече във вените ми. Знам това. Всички знаят това. Знаят го в неверните си сърца дори и глупаците.
