Епископ Лесли ме призовава да бъда търпелива, да не правя нищо, което може да наведе Елизабет и шпионите й на мисълта, че поддържам връзка с армията на Севера. Да бъда като скъпоценен камък, пренасян безмълвно от едно на друго място, докато най-сетне намери мястото си.

„Deus vobiscum“ — завършва той писмото си. „Бог да е с вас. Вече едва ли остава много време.“

Прошепвам: „Et avec vous, et avec vous“ — „Също и с вас, също и с вас“ — и хвърлям писмото му в огъня, който гори в малкото огнище.

Ще трябва да почакам, макар че копнея да яздя начело на армията на Севера. Ще трябва да ме спасят, макар че копнея сама да се освободя. Ще намеря в себе си търпение и ще чакам тук, докато бедният Шрусбъри крачи покрай градските стени и неспирно се взира на север дали не идват да ме спасят. Ще бъда търпелива и ще знам, че тази жестока игра на чакане и страх, която Елизабет играеше с мен, внезапно се е обърнала в моя полза и след броени дни, след не повече от седмица, ще вляза отново в Единбург начело на армията на Севера и отново ще предявя претенциите си за трона и за правата си. И сега тя е тази, която трябва да чака и да се бои; а аз — тази, която ще отсъди дали да прояви добрина към нея. Аз съм като скъп кораб, който чака отдавна пред пристанището, и сега чувствам, че приливът е обърнал посоката си и корабът леко подръпва котвите, течението се носи бързо в моя полза, и аз си отивам у дома.

Само защото сме далече от собствените си земи, това не означава, че някой яде по-малко, но сега всичко трябва да се купува на пазарни цени и количеството на златото, което донесох със себе си, опасно намалява. Поради зимния сезон не може да се намерят никакви пресни зеленчуци, и никакви плодове, но дори цените на сушените плодове и зимните зеленчуци надвишават средствата, с които разполагаме.

Пиша на Сесил с молба да ми изпрати пари, за да снабдявам със запаси домакинството на кралицата, да ми изпрати новини за армията на Севера, и да ми изпрати потвърждение, че знае колко сме предани. Пиша на Хенри да го попитам за вести от двора и да му наредя да не се дели от Робърт Дъдли. Като негова майка му нареждам дори да не помисля да вдига оръжие в защита на кралицата и да не идва при мен. Само ако знаеше в какъв ужас съм изпаднала, колко малко е съкровището ми от монети, колко се е изчерпала смелостта ми, Сесил щеше да ме съжали и да ми пише веднага.

Ако моят съпруг, графът, бъде заподозрян, както са заподозрени половината лордове на Англия, тогава участта ми виси на косъм заедно с него, с армията на Севера, с участта на шотландската кралица. Ако северната армия скоро стигне до нас, не можем да се надяваме на победа. Не можем дори да удържим този малък град срещу тях. Ще трябва да ги оставим да вземат кралицата, и независимо дали ще я отведат и ще я поставят на престола на Шотландия, или ще я отведат, за да я поставят на престола на Англия, и двамата с Джордж сме загубени. Но също така, ако английските войници стигнат до нас първи, те ще отведат шотландската кралица от нас, тъй като не ни се доверяват да бъдем нейни пазачи, и Джордж и аз ще бъдем загубени, обезчестени и обвинени.

Онова, за което съжалявам най-много, за което съжалявам изключително дълбоко в тези тревожни дни, е че изобщо се съгласихме да приемем шотландската кралица, че си мислех, че можем да се справим с нея, че си мислех, че мога да се справя със съпруга си, докато тя е в къщата. Второто, за което скърбя, е това, че когато той заплаши да предаде отново под мое разпореждане всичките ми земи, за да ме накаже, задето съм се усъмнила в него, не се съгласих бързо и не го накарах да уреди и подпише всичко още тогава. Защото ако — пази Боже — ако Джордж бъде отвлечен от шотландците, или обвинен от англичаните, или загине в битка, или избяга с шотландската кралица от любов към нея, тогава, във всички случаи, ще загубя Чатсуърт, дома си в Чатсуърт, любимата си къща Чатсуърт. А почти съм готова по-скоро сама да умра, отколкото да загубя Чатсуърт.

Трудно ми е да повярвам, че след като през целия си живот се омъжвах изгодно, събирах малки парцели земя, и кътах малки съкровища, накрая, след като имам една от най-прекрасните къщи в Англия, ще я рискувам заради благоволението на Елизабет и доброто поведение на нейната братовчедка, другата кралица. Кога изобщо Елизабет е показвала благоволение и доброжелателство спрямо друга жена? Кога изобщо Мери се е държала добре? Богатството ми зависи от две жени, а аз нямам доверие на нито една от тях. Богатството ми е поверено на грижите на мъж, който служи на едната, а обича другата, и на всичкото отгоре е глупак. А аз трябва да съм най-голямата глупачка от всички, задето потънах в създаденото от тях тресавище.

Най-сетне новини от Дърам: но те не са добри за нас. Армията на Севера марширува на юг. Изслушали са католическата литургия в катедралата на Дърам и са отпразнували триумфа си с благодарствено богослужение Te Deum, а сега многочислената им армия е потеглила със знамената си по големия път на север. Трябва да предполагаме, че идват да освободят кралицата. Видели са ги на пътя за Рипън и се говори, че имат четири хиляди пеши войници: но най-голямата им сила е тяхната конница. Имат близо две хиляди войници на коне, това са блестящите млади благородници от аристократичните родове на Севера, закоравели от години на погранични набези, опитни в двубоите, жадуващи за битка, пламенно пазещи вярата си, и всички до един — влюбени в шотландската кралица. Предвождат ги Уестморланд и Нортъмбърланд, дори графиня Нортъмбърланд придружава армията, и те се кълнат, че по-скоро ще избият всички ни, отколкото да пропуснат този огромен шанс да възстановят истинската вяра.

Когато чувам това, наистина трепвам. Усещам как сърцето ми за миг подскача при мисълта за разветите знамена и за армията, тръгнала на поход в името на истинската църква. Само ако можех да бъда с тях, с моите приятели, само ако можех да имам тяхната убеденост. Само ако можех да освободя кралицата и да потегля заедно с нея да се присъединя към тях. Какъв ден би бил този! Да потегля заедно с кралицата, за да посрещна нейната армия! Но когато си представям това, се налага да сведа глава и да си спомня, че моят дълг е към кралица Елизабет. Дал съм клетва като представител на рода Талбот. Не съм способен на безчестие. По-скоро бих избрал смъртта пред безчестието. Трябва да бъде така.

Междувременно Хейстингс продължава да ме уверява, че армията на Елизабет е поела на север, но никой не може да каже защо придвижването им отнема толкова време, нито къде се намират. Собствените ми хора са неспокойни, не им харесва мръсният малък град Ковънтри: бях принуден да им изплатя само половината от надниците им, тъй като ни измъчва отчаян недостиг на пари. Бес прави най-доброто, което може, но хранителните запаси са оскъдни, и половината от хората тъгуват за домовете си, а другата половина жадуват да се присъединят към враговете ни. Някои вече се измъкват и бягат.

Лорд Хънсдън — предан родственик на кралицата — е хванат натясно от поддръжниците на кралица Мери в Нюкасъл: не може да стигне на запад, за да отведе подкрепления в Йорк, който е на ръба на отчаянието. Целият североизток се е обявил в подкрепа на Мери. Хънсдън се движи предпазливо надолу по крайбрежието, надявайки се да се добере поне до Хъл. Носят се обаче ужасни слухове, че испанците може да слязат на суша в Хъл, а градът със сигурност ще се обяви на тяхна страна. Графът на Есекс е хванат като в капан в Йорк, не смее да тръгне в поход. Цял Йоркшир се е обявил в подкрепа на армията на Севера. Единствен сър Джордж Боус продължава да е против тях и сега е обсаден в малкото пазарно градче Барнард Касъл. Това е единственият град, обявил се в подкрепа на Елизабет, единственият град в Северна Англия, предпочел нейните претенции за трона пред тези на шотландската кралица: но дори при това положение всеки ден негови хора се измъкват тайно през портите на замъка и бягат да се присъединят към папистите.