— Тогава защо да се омъжва за него? — настоявам аз. Защо не го е задържала веднага щом се е озовала на сигурно място в замъка си, и не го е изпратила на ешафода?

Той се извръща: той е скромен човек. Виждам как ушите му почервеняват, когато лицето му пламва. Не може да срещне погледа ми:

— Не просто я е отвлякъл — казва той, с много тих глас. — Смятаме, че я е насилил и че тя е носела дете от него. Тя трябва да е знаела, че ще бъде напълно опозорена като жена и като кралица. Единственото, което е можела да направи, е било да се омъжи за него и да се престори, че това е било по взаимно съгласие. По този начин поне е запазила авторитета си, макар да е била съсипана.

Леко ахвам от ужас. Особата на една кралица е свещена, един мъж може да целуне ръката й само ако е подканен да го стори. Не се допуска да бъде преглеждана от лекар, независимо от нуждите й. Да оскърбиш кралица е все едно да плюеш върху свята икона: никой почтен човек не би дръзнал да го направи. А да похитиш и насилиш кралица, би било все едно да разбиеш на парчета черупката на нейната святост и власт.

За първи път изпитвам жал към тази кралица. Толкова дълго я смятах за еретично и суетно чудовище, че никога не съм си мислила как тя, едва преминала момичешките си години, се опитва да управлява едно кралство от вълци, принудена в крайна сметка да се омъжи за най-лошия от тях.

— Мили Боже, човек никога не би го разбрал, като я гледа. Как понася това? Цяло чудо е, че духът й не е сломен.

— Следователно, виждаш, че тя няма да представлява опасност за нас — казва той. — Тя е била жертва на техните заговори, а не една от заговорниците. Тя е млада жена, която силно се нуждае от приятели и от безопасно и сигурно място.

На вратата се потропва — знак, че личната ми прислуга е събрана във външната ни стая, готова за молитвите. Моят капелан вече е сред тях. Грижа се домашните молитви да бъдат изричани всяка вечер и сутрин. Двамата с Джордж прекосяваме стаята и се присъединяваме към тях — главата ми все още е замаяна, — и коленичим върху възглавничките, които аз сама съм избродирала. Върху моята има карта на обичния ми Дербишър; върху тази на Джордж е изобразен фамилният му герб, хрътката. Всички от моята прислуга, от пажа до управителя, коленичат върху възглавничките си и свеждат глави, докато капеланът рецитира вечерните молитви. Той се моли на английски, за да могат всички да общуват заедно с Бог на език, който всички разбираме. Той се моли за царството Божие и за кралство Англия. Моли се за небесната слава и за безопасността на кралицата. Моли се за моя съпруг и за мен и за всички души, поверени на грижите ни. Благодари на Бога за даровете, на които се радваме, в резултат на присъствието на Елизабет на трона и на протестантската Библия в църквите. Това е набожно протестантско домакинство и два пъти на ден ние отправяме благодарност към Бога, който ни е възнаградил толкова богато, задето сме Му толкова предани, най-добрите протестанти в християнския свят. И така напомняме на всички — също и на мен, — за големите награди, които идват за едно набожно протестантско семейство под пряката закрила на един протестантски Бог.

Това е урок, който кралицата католичка може да научи от мен. Ние, протестантите, имаме Бог, който ни възнаграждава пряко, богато и незабавно. Чрез своето богатство, своя успех и своята власт разбираме, че ние сме избраниците. Кой може да се усъмни в проявената към мен Божия добрина, когато види къщата ми в Чатсуърт, сега вече извисяваща се на три етажа? Кой, ако види сметководните ми книги с числата, маршируващи така уверено надолу, към най-долния ред, би могъл да се усъмни, че аз съм едно от избраните, едно от удостоените със специално благоволение Божии чада?

Изненадан съм, че все още не съм получил нареждания от кралицата да се готвя за пътуването до Шотландия, макар да очаквам заповед всеки ден. Очаквах досега вече да са ми наредили да подготвя солиден ескорт, който да отведе кралицата на шотландците у дома. Докато все така не идва никакво съобщение, дните минават, времето се подобрява, и ни започваме да живеем заедно като едно домакинство, кралско домакинство. Това е огромна чест и се налага да си напомням да не се възгордявам прекомерно с това колко умело се справя съпругата ми и с потеклото на моята гостенка. Изглежда, че тя се наслаждава на престоя си при нас, и аз не мога да не бъда щастлив, че ние сме нейни домакини в Англия. Никога не бих паднал толкова ниско, че да пресмятам какви облаги може да произтекат от това приятелство: аз не съм платен компаньон. Но, естествено, от само себе си се разбира, че да бъдеш доверен и най-близък приятел на следващата кралица на Англия трябва да се счита за облага, дори и за едно вече добре обезпечено семейство.

Получавам бележка — не лично от кралицата, а от Сесил, който ми съобщава, че трябва да задържим другата кралица само още няколко дни, докато шотландците водят преговори за безпрепятственото й завръщане в нейното кралство и на нейния престол. След това тя ще си тръгне. Шотландците са дали съгласието си да я приемат обратно като своя кралица, и тя ще се върне с почести в страната си, още този месец.

Облекчението, което ме обзема, е огромно. Макар да знам, че нашето разследване я оневини, а самата кралица брани името на братовчедка си, аз се страхувах за нея. Тя е толкова млада, и без съветници. Няма нито баща, нито съпруг, който да я защити, а срещу нея са се надигнали такива врагове! И колкото повече време прекарвам с нея, толкова по-силно започвам да се надявам, че ще бъде в безопасност, дори че ще успее. Тя умее — никога преди не съм познавал такава жена — умее да накара всеки да изпита желание и готовност да й служи. Половината хора от домакинството ми са открито влюбени в нея. Ако бях ерген, или по-млад, или просто глупак, щях да кажа, че тя е очарователна.

Същият вестоносец от Лондон ми носи пакет от Томас Хауърд, херцог на Норфолк, и аз го отварям бавно. Той така пламенно се противопоставя на нарастващото влияние на Сесил, на страховитата Англия, която Сесил създава, та си мисля, че това може да е поканата да стана съучастник в някакъв заговор срещу държавния секретар. Ако ме кани да се присъединя към заговор срещу Сесил, ще ми бъде трудно да му откажа. Всъщност, честно казано, мисля, че не мога да му откажа. Този човек трябва да бъде обуздан, ако не и направо спрян, и именно ние, лордовете, сме тези, които трябва да сторим това. За миг обмислям да отида да намеря Бес, за да можем да прочетем това писмо заедно. Но после любопитството ми надделява и аз го отварям. Отвътре право в ръцете ми изпада запечатан пакет, със следната бележка:

Мисля, че е най-добре да занеса това на Бес.

Дните ни навлязоха в ритъм, диктуван от кралицата, която управлява този замък като свой собствен дворец, както предполагам, че би трябвало. Сутрин тя се моли и слуша литургията според собствените си вярвания заедно със секретаря си, който, предполагам, е ръкоположен свещеник. Предполага се, че не трябва да знам, и затова не питам, макар че от мен се изисква да му поднасям солидно ядене четири пъти на ден и риба в петък.