— Тя ще приеме това като нечестно отношение към нея. В същия месец, когато е определено тя да се върне в Шотландия като кралица, Сесил ни изпраща тук, и със сила прокарва указ, който гласи, че никой, принадлежащ към римокатолическата вяра, за нищо на света не може да бъде монарх на Англия. Тяхната вяра ще ги лиши от права, също толкова, колкото ако бяха… — За миг оставам безмълвен, не ми хрумва пример. В Англия никога преди не е било така.

— … Евреи — успявам да кажа. — Ако човек изобщо може да си представи един Тюдор или Стюарт с еврейско вероизповедание. Или претендент за престола мюсюлманин или индус. Те се отнасят с нея така, сякаш е от мохамеданската вяра. Тя принадлежи към родословието на Тюдорите — Сесил твърди, че тя е чужденка за нас.

— По този начин Елизабет няма да бъде застрашена от папистки наемен убиец — казва остро Бес. — Безсмислено е някой все още верен на обетите си свещеник да превърне себе си в мъченик, като я убие, ако това няма да помогне на една папистка да седне на трона.

— Да, но не затова го е направил — възкликвам. — Ако беше толкова загрижен да предпази кралицата, щеше да побърза да прокара указа миналата година, когато папата отлъчи Елизабет от църквата и даде право на всички папистки престъпници в страната да я убият. Не. Целта на това е само да нападне кралицата на шотландците още в мига, щом постигнем пълно споразумение. Това цели да я тласне към бунт. А аз ще трябва да бъда човекът, който да й съобщи какво е направил. Това трябваше да бъде акт на взаимно доверие между двете кралици, а аз съм онзи, който трябва да й каже, че е била лишена чрез измама от наследството си.

— Можеш да й кажеш, че в такъв случай всичките й кроежи са били напразни. — В гласа на съпругата ми потрепва нотка на отмъстителна наслада. — Каквото и да е писала на Норфолк или на приятелите си в чужбина, ако й бъде попречено да заеме трона, тя може да обещава каквото си иска, но те ще разберат, че е лъжкиня без приятели в Англия.

— Не е лъжкиня. Тя е наследницата — казвам упорито. — Каквото и да казва някой, каквото и да казва Сесил в парламента. В жилите й тече кръвта на Тюдорите, тя е най-близката наследница на трона, независимо дали това им харесва или не. Тя е следващата наследница на престола на Англия. Какво друго да кажем? Че сме придирчиви и избираме следващия крал или кралица в зависимост от предпочитанията си? Нима монарсите не са богоизбрани? Нима не произхождат един от друг? Освен това всички монарси на Англия преди тази кралица са били паписти. Нима религията на бащите на английските крале трябва сега да им пречи да бъдат крале? Нима Бог се е променил? Нима кралят се е променил? Нима и миналото се е променило? Притежава ли Сесил — моля да ме извиниш, барон Бърли — властта да лиши от наследство Ричард I? Или Хенри V?

— Защо трябва да си толкова разстроен? — пита неприязнено тя. — Да не ти е обещала, че когато стане кралица на Англия, за отплата ще те направи херцог?

Ахвам от възмущение при тази обида, която ми отправя собствената ми съпруга, на крепостната стена на собствения ми замък. Но така стоят нещата сега. Един поземлен управител е станал барон, Камарата на Общините лишава от наследство една кралица, а една съпруга може да говори на мъжа си като на глупак.

— Аз служа на кралицата на Англия — казвам сковано. — Както знаеш, Бес. На собствени разноски.

— Също и на мои.

— Аз служа на кралицата на Англия и на никой друг — казвам. — Дори когато тя е зле съветвана. Печално зле съветвана от твоя приятел.

— Е, радвам се, че твоята лоялност е непроменена и всичко е наред — казва тя саркастично, тъй като на всички трябва да е ясно, че днес нищо в Англия не е наред. Тя се обръща, за да слезе по каменните стъпала обратно до окаяната малка билкова градина в двора на замъка. — И когато й кажеш, постарай се да разбере, че това е краят на амбицията й. Тя ще бъде отново кралица на Шотландия, както е според споразумението, но никога няма да управлява Англия.

— Аз служа на кралицата на Англия — повтарям.

— По-добре ще направиш да служиш на Англия — казва тя. — Сесил знае, че Англия е нещо повече от краля или кралицата. Единственото, от което се интересуваш ти, е кой е на трона. Сесил притежава по-голяма далновидност. Сесил знае, че важни са лордовете, а също и общините. Важен е народът. А народът никога вече няма да се съгласи на трона да седне коварна кралица-папистка, която изгаря и преследва противниците си. Дори и да е десет пъти истинска наследница. Погрижи се да й кажеш това.

Аз съм като лисица в капан в този окаян замък, и подобно на лисица, ми идва да прегриза собствения си крак от гняв и безсилно раздразнение. Елизабет обещава да ме върне на трона ми в Шотландия, но в същото време прави всичко, каквото може, за да се погрижи никога да не наследя по-скъпоценната награда — Англия.

Тя се е отдала на флирта като жена, която знае, че най-сетне е дошъл последният й шанс. Всички казват, че старата глупачка се е влюбила в Анжу, и е твърдо решена да го има. Казват, че тя знае, че това е сетната й възможност да се омъжи, да сподели легло и да роди деца. Най-после, когато аз съм току пред прага й и всичките й лордове подкрепят моята кауза, тя осъзнава, че трябва да им даде син и наследник, за да ми попречи да седна на трона. Най-сетне тя решава да направи онова, което всички казваха, че трябва да се направи: да приеме някой мъж за свой съпруг и господар, и да се моли той да я дари със син.

Това, че моите близки във Франция могат до такава степен да се самозабравят и да забравят честта си, че да предадат мен и моята кауза, ми показва каква голяма неприятелка ми е била винаги Катерина де Медичи. В същия този момент, когато би трябвало да ми осигуряват безпрепятствено завръщане в Шотландия, те пилеят време и усилия в опити да оженят малкия Анри д’Анжу за тази стара мома в Англия. Те са готови да застанат на нейна страна срещу мен и моята кауза. Готови са да се съгласят с нея, че моите нужди могат да бъдат забравени. Елизабет ще ме остави тук, в мизерния Тътбъри, или ще ме захвърли в някоя друга отдалечена крепост, ще ме натика в Кимболтън Хаус като клетата Катерина Арагонска, и аз ще умра от липса на грижи. Тя ще роди син и той ще ми отнеме наследството. Тя ще се омъжи за френски принц и моите роднини, династията Валоа, ще забравят, че някога съм принадлежала към техния род. Този брак ще бъде последният повод някой да се сети за мен и за моите претенции за трона. Трябва да се освободя преди тази сватба.

Сесил е принудил парламента да приеме указ, който гласи, че никой римокатолик не може да наследи английския трон. Това очевидно е насочено към мен, предназначено да ме лиши от правото на наследство, още преди раждането на протестантския наследник. Това е акт на такава двулична лъжовност, че ме оставя без дъх. Моите приятели ми пишат, че той е наумил още по-ужасни неща: има намерение да лиши всички католици от правото да наследяват бащините си земи. Това е открита атака срещу всички от моята вяра. Той планира да превърне всички ни в бедняци върху собствените ни земи. Това не може да бъде търпяно. Трябва да действаме сега. С всеки ден враговете ми се изпълват с все по-голяма решимост срещу мен, с всеки изминал ден Сесил се ожесточава все повече срещу нас, католиците.

Дошъл е нашият миг, това трябва да е нашето време. Не смеем да отлагаме. Великото английско начинание трябва да започне още този месец. Не се осмелявам да отлагам. Сесил ме лиши от правото на наследство със закон, а Елизабет ще ме раздели от семейството ми. Обещаха ми, че ще замина за Шотландия, а въпреки това отново съм в Тътбъри. Трябва да предприемем начинанието сега. Готови сме, нашите съюзници са се заклели да ни служат, времето е уречено.

Освен това аз копнея да действам. Дори ако всичко бе обречено на провал, щях да се наслаждавам на удоволствието да опитам. Понякога си мисля, че дори да знам със сигурност, че ще се проваля, пак ще го направя. Пиша на Ботуел за това чувство на безразсъдно отчаяние и той ми пише в отговор: