— Благодаря на Бога, че Светият Отец е отсъдил във ваша полза!

— Благодаря на Бога за Ридолфи, който изложи моя случай пред него — казвам тихо. — Той е мой голям приятел. Да го пази Господ, където и да е. А когато отново си върна онова, което ми принадлежи, той ще бъде сред хората, които могат да поискат отплатата си за това, че са ми служили.

Чувам как бият камбаните в църквата в Чатсуърт, докато поръчвам спалното бельо за леглото на шотландската кралица. Тя трябва да пристигне тук след няколко дни, и изведнъж сърцето ми се изпълва с ужас. Не може да е нов бунт. Моля те, Господи, дано това да не е слизането на суша на испанската армада. Изпращам един от пажовете да изтича и да открие какво не е наред сега. Той се връща и ме намира в пералното помещение, със списък с бельо в ръка, и ми казва, че кралица Мери Стюарт е обявена за истинската кралица на Англия, а папата е призовал всички от старата вяра да унищожат незаконородената Елизабет и да поставят истинската кралица, Мери, на нейното място, а в Норич има въстание в нейна защита и казват, че цяла източна Англия ще застане на страната на истинската кралица и истинската вяра.

Толкова съм потресена, че под предлог, че имам нужда от чист въздух, излизам в галерията и се отпускам върху една пейка сред всички нарисувани на нея светци. Просто не мога да повярвам, че този кошмар продължава толкова безкрайно дълго, и никога не постигаме победа, и никога не постигаме мир. Гледам изрисуваните ликове на моите светци, сякаш те могат да ми подскажат изхода от мъчителните времена, които преживяваме. Бог знае, че сме малка страна и че твърде малко от нас имат представа каква трябва да бъде тази страна. Сега старата покварена блудница Рим призова върху нас гнева на останалия християнски свят: Филип Испански, мадам Серпант13 във Франция — те сигурно гледат на битката срещу нас като на кръстоносен поход, свещена война. Сигурно се смятат за призовани от Бога да ни унищожат. Те ще тръгнат срещу нас, с обединени сили ще ни надвият.

— Ние сме толкова малко — прошепвам полугласно. Истина е. Ние сме малък остров, съседите ни, ирландците, са наши врагове, а Франция и Испанска Нидерландия са само на половин ден път с кораб. Толкова малко са онези сред нас, които наистина разбират каква участ ни е отредил Бог. Малцина са онези сред нас, които сме готови да служим, както са служили Неговите светци, за да донесем чистотата на Неговата църква в Англия, избраната от Него страна. Ние сме обкръжени от врагове, изкушавани сме от Сатаната, обсадени сме от суеверията и лъжите на старата вяра: те ще ни унищожат, ако могат.

Казвам на момчето да изтича и да нареди на викария да им каже да спрат да бият камбаните. Да му каже, че това е моя заповед. Ако бият, за да ни предупредят, то никой от нас няма нужда да му се напомня, че сме на ръба на катастрофата. Старица на трона, никакъв наследник в детската стая, вяра, изложена на постоянна заплаха, една едва зараждаща се нация, която може да бъде заличена в един миг. От друга страна, ако бият камбаните, както сториха в Дърам и Йорк, в Рипън и дори накрая в Барнард Касъл, за да дадат да се разбере, че старата вяра ще възтържествува, тогава могат да оставят камбаните да замлъкнат и да вървят в пъкъла, докато моята дума все още има някаква тежест в Дербишър.

Аз съм протестантка. Ще живея и ще умра като протестантка. Враговете ми сигурно мислят, че това е, защото тази религия ми е донесла облаги, циниците ще посочат моите златни свещници и моите оловни и въглищни мини, и каменните ми кариери, и дори откраднатите образи на светци в моята галерия. Но циниците не разбират, че това е имуществото, което Бог ми е въздал като награда за чистотата на вярата ми. Аз съм протестантка до мозъка на костите. Аз не признавам кралицата-папистка от династията на Стюартите, отхвърлям мъдростта на римския свещеник, отричам светостта на хляба и виното. Това е само хляб, това е просто вино. Не е Тялото и Кръвта Христови. Дева Мария е била жена като всяка от нас, Иисус е бил дърводелец, занаятчия, гордеещ се с изработените от него маси, както аз съм работеща жена, горда със своите къщи и земи. Царството на светците ще дойде, когато светът си е спечелил чистота, не когато в дискоса на църквата са изсипани достатъчно пари. Аз вярвам в Бог — не в някакъв чародей, чието тяло се разпродава парче по парче от свещениците на старата църква. Вярвам в Библията, която мога да чета сама на английски. А повече от всичко друго вярвам в себе си, в своя светоглед. Вярвам, че сама нося отговорност за съдбата си, вина за греховете си, заслуга за добрите си дела, вярвам в правото си сама да вземам решения за живота си, и вярвам в сметководните си книги, които ми показват колко добре или колко зле се справям. Не вярвам в чудеса, вярвам в упорития труд. И не вярвам, че сега кралица Мери е кралица на Англия само защото някакъв стар глупак в Рим е решил да твърди така.

Ние сме възможно най-щастливи, колкото и чудата двойка да сме — най-видният благородник на Англия и законната кралица — когато сме заедно на път. Научих, че ме обича, докато яздехме нощем, по пътя за Ковънтри. Сред най-голямата опасност той мислеше само за мен. Но аз се бях научила да го ценя много преди това, по време на първото ни пътуване, когато яздехме от замъка Болтън към Тътбъри и се надявах, че той ще ме придружи обратно до Шотландия само след броени дни. По време на тези пътувания се научих, докато съм в неговата компания, да изпитвам удоволствие, каквото не съм изпитвала никога с друг мъж. Не изпитвам желание към него: тази представа е смехотворна — никоя жена, познавала Ботуел, не може да се задоволи с един безопасен мъж, почтен мъж или дори просто кротък мъж. Но чувствам, че мога да се осланям на него, мога да му имам доверие, че ще ме опази, мога да бъда себе си, когато съм с него. Той ми напомня за моя свекър Анри II, краля на Франция, който винаги се грижеше за мен толкова добре, който ме ценеше, сякаш бях неговата малка перла, който винаги се грижеше да бъда добре обслужвана и почитана като кралица на Шотландия, бъдеща кралица на Франция и кралица на Англия. Кротката постоянна грижа на Шрусбъри ми напомня какво беше да съм силно обичано момиче, любимка на най-богатия и най-влиятелен мъж в Европа. С него се чувствам отново като млада красавица, като девойката, каквато бях: непокварена, спокойна, изпълнена с абсолютна увереност, че за мен всичко винаги ще върви добре, че всички винаги ще ме обичат, че ще наследя един след друг своите тронове и ще стана най-могъщата кралица в целия свят по право и без някой да оспори това.

Яздим редом един до друг и той ми говори за околността и ми посочва особеностите на пейзажа. Той притежава познания за птиците и за дивите животни — не само за дивеча, но и за пойните птици и малките птички по живите плетове. Грижи се за земята, обича я като човек от село, и може да ми каже имената на цветята и се смее, когато се опитвам да произнеса невъзможно звучащите названия като „еньовче“ и „мишовка“.

Напоследък ми е позволено да яздя пред стражите. Отново съм кралица с придружаващата я свита, а не затворница с тъмничари, и поне веднъж яздим на свеж въздух, необезпокоявани от придружители, и незаобиколени от цяла тълпа сред буря от прах. Във всяко село, както винаги, хората от простолюдието излизат да ме видят, и понякога се събират около голямата бесилка на кръстопътя, където, оковано във вериги, се люлее тялото на мъж, загинал за моята кауза. Шрусбъри ме превежда бързо покрай тези ужасни чучела, но аз спирам коня си и оставям хората да видят как се прекръствам и свеждам глава да кажа молитва за душата на някой добър човек, загинал в името на истинската вяра и истинската кралица.

В почти всяко село виждам бързото, почти скрито движение, когато добрите мъже и жени също се прекръстват, а устните им шепнат словата на „Аве Мария“. Това са моите хора, аз съм тяхната кралица. Веднъж бяхме победени от Елизабет и вероломната й армия: но няма да бъдем победени отново. И ще дойдем отново. Ще тръгнем под знамето на папата. Ще бъдем непобедими. Тя може да бъде напълно сигурна в това.