Бавно се връщам до мястото си край огъня и се заемам с ръкоделието си. Бес вдига поглед, когато заемам мястото си. Ръцете ми треперят от вълнение, но аз се усмихвам спокойно, сякаш съпругът й е говорил за времето и за възможността утре да отидем на лов.

Слава на Бога, слава на Бога, който отговори на молитвите ми. Това е начинът да ме върнат бързо и безпрепятствено на трона ми в Шотландия, обратно при сина ми, и с мъж до мен, на когото може да се има доверие, че чрез собствената си амбиция и чрез влиянието на семейството си ще опази безопасността ми в Шотландия и ще подсигури осъществяването на претенциите ми в Англия. Братовчед на самата кралица! Ще бъда омъжена за братовчеда на Елизабет и нашите синове ще бъдат деца на Стюартите и родственици на Тюдорите.

Той е красив мъж: сестра му лейди Скроуп гарантираше поне това, когато бях с нея в замъка Болтън. Тогава казаха, че шотландските лордове, които ми бяха верни, ще се обърнат към него и ще го попитат дали приема моята кауза. Казаха, че ще го вмъкнат тайно в градината на замъка Болтън, така че да може да ме види. Казаха, че ако ме види, той безспорно ще се влюби в мен и веднага ще реши да стане мой съпруг и крал на Шотландия. Такива глупости, ей Богу! Всеки ден обличах най-хубавата си рокля и се разхождах в градината, със сведени очи и вглъбена усмивка. Поне наистина зная как да бъда пленителна: това беше най-ранният урок, който научих.

Той трябва да е справедлив човек — беше съдия по време на разследването и сигурно е чул всички лоши неща, които казаха за мен, но не позволи това да му попречи. Той е протестант, разбира се, но това ще бъде единствено от полза, когато се стигне до преговори с шотландците, и при предявяването на претенциите ми да наследя трона на Англия. Най-хубавото е, че той е свикнал да си има работа с една кралица. Възпитан е като родственик на Елизабет, която е била принцеса и наследница на трона. Няма да ме тормози като Ботуел, нито да ме ревнува като Дарнли. Той ще разбира, че аз съм кралица и че ми е нужно той да бъде верен съпруг, съюзник, приятел. Може би за първи път в живота си ще намеря мъж, който може да ме обича като жена и да ми се подчинява като на кралица. Може би за първи път ще бъда омъжена за мъж, на когото мога да се доверя.

Мили Боже, идва ми да затанцувам от радост! Седнала скромно в стола си, чувствам как пръстите на краката ми потропват в копринените ми пантофки, чисто и просто от удоволствие. Знаех си, че ще се съвзема и ще се надигна след това поражение, знаех, че в моя край ще бъде началото ми. Онова, което не очаквах, беше, че ще дойде толкова лесно, толкова приятно и толкова скоро.

До Уилям Сесил:

Пристига съобщение от Сесил, че кралицата трябва да се подготви за пътуването си до Шотландия. Първо всички ще бъдем освободени от това затворничество в Тътбъри. Той казва, че най-после можем да отведем кралицата в дворец, подходящ да я подслони, където можем да живеем като знатно и благородно семейство, а не като цигански табор, подслонил се в някоя развалина.

Всичко ще се промени. Кралицата ще се радва на по-голяма свобода: може да приема посетители, може да излиза на езда. Тя ще живее като кралица, а не като заподозряна в престъпление. Сесил дори ми пише, че разноските по подслоняването й ще бъдат уредени, сумите, които ни дължат, ще ни бъдат изплатени, и исканията ни ще се приемат веднага в бъдеще. Ние трябва да й окажем почитта и гостоприемството, които една кралица заслужава, а по-късно този месец тя ще отпътува за Единбург и до средата на лятото ще бъде върната на престола.

Е, добре, признавам, че сгреших. Мислех, че Сесил никога няма да я пусне да си отиде, но сгреших. Мислех, че той ще я задържи в Англия и ще провежда едно след друго скалъпени разследвания, докато успее да намери или да скалъпи достатъчно доказателства, за да я хвърли в тъмница до края на живота й. Мислех си, че тя ще свърши дните си в Тауър, в дълго, окаяно затворничество. Но сгреших. Той сигурно е намислил друг план. Винаги е бил твърде задълбочен, за да може да се предскаже какво ще направи; онези от нас, които сме негови приятели и съюзници, трябва да бъдем постоянно нащрек, дори само за да следваме мисълта му. Кой знае какви намерения има той сега?

Може би става въпрос за брака с Норфолк, може би е започнал да смята, че една кралица с кралска кръв, една богопомазана кралица, не може да бъде държана вечно под домашен арест. Или може би милорд е прав и Сесил губи позиции като доверен съветник на кралица Елизабет. Неговата звезда, изгряла толкова отдавна, може би е в затъмнение. Може би всички останали лордове, които му завиждаха за влиянието, ще постигнат своето, и старият ми приятел Сесил ще трябва отново да отстъпи пред авторитета им, точно както направи, когато и двамата бяхме млади и тепърва започвахме да се издигаме. Синът ми Хенри, който е на служба в двора в свитата на Дъдли, ми пише, че според него случаят е именно такъв. Казва, че наскоро Сесил на два пъти влязъл в пререкания с благородник, и че и двата пъти си изпатил. Скандалът с испанското злато го е засегнал зле: дори кралицата признава, че е допуснал грешка и ще трябва да върнем на испанците кюлчетата злато, които Сесил открадна.

„Дори при това положение запази приятелството си с него, както ще сторя и аз“, предпазливо пиша на Хенри в отговор. „Сесил играе отдавнашна игра, а кралицата обича онези, които са я защитавали като принцеса.“

Цялото ми домакинство трябва да се премести в големия, принадлежащ на съпруга ми дворец Уингфийлд заедно с шотландската кралица, и тя сияе от радост заради възможността да се махне от Тътбъри. Никое притеснение не е твърде голямо за нея, тя нарежда на собствените си слуги да опаковат багажа и да товарят каруците, на зазоряване нейните вещи, дрехи и накити вече са готови за отпътуване. Любимите й птици са в кафезите си, тя се кълне, че кучето й с готовност ще седне на лъка на нечие седло. Тя ще язди напред заедно с моя съпруг, графа: както обикновено, аз ще ги следвам заедно с домакинските товари. Ще се влача след тях като тяхна слугиня. Ще яздя в калта, която хвърлят копитата на конете им.

Когато потеглят, е красива утрин и пролетните птици пеят, чучулиги се издигат в топлия въздух, когато преминават над пустошта. Когато вече съм опаковала кервана с багажа и съм готова за тръгване, започва да вали и аз вдигам качулката на главата си, яхвам коня си и начело на всички излизам от двора и потеглям надолу по калния хълм.