— От Чатсуърт ще продължим към Уингфийлд — казва ми Шрусбъри, когато спираме да обядваме край брега на една река: простичко ядене от печени меса и различни видове хляб и сирене. — Чатсуърт е до такава степен къща на Бес, че на нея й се свиди всяко похарчено пени, ако то не отива за вечните преустройства и обновления, шито прави. Бих предпочел да бъдете под собствения ми покрив, а моето семейство притежава Уингфийлд от поколения насам. А и от Уингфийлд, ако се съгласите с кралицата, аз трябва да ви придружа до Единбург.

— Ще се съглася — казвам аз. — Как мога да й откажа? Тя ме държи като своя пленница, това е най-лошото, което може да направи с мен. И двете сме хванати в капан. Единственият начин, по който мога да бъда свободна, а тя — да се освободи от мен, е да постигнем съгласие. Нямам какво да й възразя. Принудена съм да се съглася.

— Дори на това, тя да задържи сина ви? — пита той.

Обръщам се към него.

— Мислех си за това, и има решение, което бих обмислила, ако сте готов да ми помогнете.

— Каквото пожелаете — казва той веднага. — Знаете, че бих направил всичко за вас.

За миг се наслаждавам на думите му, после минавам към основния въпрос:

— Ще се съгласите ли да изпълнявате ролята на негов настойник? Ако принц Джеймс живее при вас, в къщата ви, ще се грижите ли за него така, както се грижехте за мен?

Той е зашеметен:

— Аз?

— Готова съм да ви се доверя — казвам простичко. — И не бих се доверила на никой друг. Вие бихте се съгласили да станете негов настойник заради мен, нали? Бихте се грижили за моето момче? Не бихте ги оставили да го покварят? Няма да им позволите да го настроят против мен? Ще го опазите в безопасност?

Той се смъква от ниското си столче и коленичи върху килима, който са разстлали на речния бряг под стола ми.

— Бих пожертвал живота си, за да опазя сина ви — казва той. — Ще му посветя живота си.

Подавам му ръката си. Това е последната карта в колодата, която трябва да изиграя, за да постигна връщането си в Шотландия и в същото време да се погрижа синът ми да е в безопасност.

— Можете ли да убедите Сесил, че Джеймс трябва да дойде при вас? — питам. — Да му го предложите като ваша идея?

Той е толкова влюбен в мен, та дори не спира да помисли, че би трябвало първо да пита съпругата си, нито пък че трябва да внимава, когато враг на неговата страна го моли за специална услуга.

— Да — казва той. — Защо да не се съгласи? Той иска споразумение, всички искаме това. А за мен ще бъде чест да се грижа за сина ви. Ще бъде сякаш… да бъда негов настойник от ваше име ще бъде като… — Не може да го изрече. Знам, че си мисли, че да възпита сина ми ще бъде, сякаш сме се оженили и заедно сме създали дете. Не мога да го насърчавам да говори така, трябва внимателно да му покажа къде му е мястото: в неговия брак, в преценката на равните нему, в доверието на неговата кралица, на поста, който заема в Англия. Той не ми е от полза, ако го смятат за нелоялен. Ако си създадат твърде лошо мнение за него, ще ме разделят с него и няма да му поверят сина ми.

— Не го казвайте — прошепвам пламенно и това го кара веднага да замълчи. — Някои неща не трябва никога да бъдат изричани между нас. Това е въпрос на чест.

Това го възпира, както и знаех, че ще стане.

— Това е въпрос на чест и за двама ни — казвам, за да съм сигурна. — Не мога да понеса хората да ви обвинят, че се възползвате от положението си на мой пазач. Само си помислете колко ужасно би било, ако хората кажат, че съм била оставена на вашата милост, а вие сте ме обезчестявали в мислите си.

Той едва не се задавя.

— Не бих го сторил никога! Не съм такъв!

— Знам. Но това ще кажат хората. През целия ми живот хората са казвали ужасни неща за мен. Могат да ме обвинят, че се опитвам да ви прелъстя, за да мога да избягам.

— Никой не би могъл да си помисли подобно нещо!

— Знаете, че всички вече мислят именно това. Няма нещо, което шпионите на Елизабет не са готови да кажат против мен. Те говорят за мен най-лоши неща. Не биха разбрали това, което изпитвам… към вас.

— Бих направил всичко, за да ви защитя от клевети — заявява той.

— Тогава направете това, за което ви моля — казвам аз. — Убедете Сесил, че можете да бъдете настойник на сина ми Джеймс и мога да се върна в Шотландия. Щом се върна на трона си, ще бъда еднакво предпазена от скандал и от шпионите на Сесил. Вие можете да ме спасите. И можете да опазите Джеймс. Пазете го на сигурно място от любов към мен. Това може да бъде нашата тайна. Може да бъде тайната на нашите две скрити сърца.

— Ще го сторя — казва той простичко. — Имайте ми доверие, ще го сторя.

Постигнато е съгласие, слава на Бога, постигнато е съгласие и то скоро ще бъде подпечатано и подписано. Кралицата ще бъде върната в Шотландия, а аз ще бъда настойник на нейния син. Нищо по-малко от това задължение не би ме утешило за нейната загуба. Но да изпълнявам ролята на баща за нейния син ще бъде всичко за мен. Ще виждам в него красотата й, и ще го възпитавам така, както би искала тя. Ще вложа в него любовта, която изпитвам към нея, тя ще види, че под моите грижи от него ще излезе достоен млад мъж. Тя ще се гордее с него, това момче ще бъде мое творение, и аз ще го превърна в достоен принц заради нея. Няма да предам доверието й в тази задача. Тя ми се доверява и ще открие, че съм достоен за доверие. И ще бъде такава радост да имаме вкъщи едно малко момче, момче, чиято майка е толкова прекрасна жена, момче, което мога да обичам заради майка му и заради него самото.

Изглежда, че тревогите ни може и да са приключили. Бунтовете на Север бяха потушени с бърза жестокост, а католиците, които са научили за папската була срещу Елизабет, не бързат да излязат напред, за да изложат живота си на опасност. Норфолк ще бъде освободен от Тауър. Самият Сесил изтъкна, че макар неговата простъпка да е сериозна, сборът от престъпленията му не възлиза на държавна измяна. Срещу него няма да има съдебен процес, нито ще бъде заплашен от смъртна присъда. Облекчението ми, когато научавам това, е по-силно, отколкото показвам пред Бес, когато тя ми го съобщава.

— Не си ли доволен? — пита тя, озадачена.

— Доволен съм — казвам тихо.

— Мислех, че ще бъдеш възхитен. Ако не повдигнат обвинение срещу Норфолк, тогава не може да се хвърли и сянка на съмнение върху теб, който си сторил далеч по-малко.

— Не това е причината да съм доволен — казвам. Подразнен съм от предположението й, че мисля само за собствената си безопасност. Но напоследък поведението й все ме дразни. Всяка изречена от нея дума дразни слуха ми. Макар да знам, че това е несправедливо, откривам, че начинът, по който влиза в някоя стая, ме кара да стисвам раздразнено зъби. Тя има особен маниер на стъпване, тежко, като жена, която отива на пазара, има особен начин да разнася вечните си сметководни книги, начин винаги да изглежда толкова заета, толкова усърдно работеща, толкова способна. Прилича повече на икономка, отколкото на графиня. У нея няма изтънченост. Напълно й липсва каквато и да било елегантност.

Знам, знам, ужасно несправедливо е от моя страна да виня Бес, задето й липсва обаянието на жена, израснала в кралски двор и велика по рождение. Трябва да помня, че тя е жената, за която се ожених по свой избор, и има приятна външност, добро здраве и добър нрав. Нечестно е да се оплаквам, че не притежава външността на една от най-красивите жени в света или обноските на кралицата на един от най-изтънчените кралски дворове в Европа. Но ние имаме в дома си такова създание, такъв образец на съвършенството ми се усмихва всяка сутрин, че как мога да не я обожавам?

— Е, от какво си толкова доволен? — пита насърчително Бес. — Мисля, че това е добра новина. Очаквах, че ще бъдеш щастлив.

— Това, от което съм доволен, е че ще ми бъде спестен процесът срещу него.

— Процесът срещу него?

— Аз все още съм лорд канцлер на Англия — напомням й, малко троснато. — Независимо какво мисли твоят приятел Сесил за мен, и какво би направил против мен, ако може. Аз все още съм върховен канцлер и ако един пер на кралството бъде изправен на съд за държавна измяна, тогава аз ще бъда сред съдиите, който ще разглежда неговия случай.