И през цялото време си мисля, че той носи в дрехата си документа, който ще ме освободи. През цялото време си мисля, че това е човекът, който уби майка ми. През цялото време си мисля, че трябва да го накарам да ме хареса, трябва да го накарам да ми се довери. Най-добре от всичко ще е, ако мога да го накарам да се влюби безнадеждно в мен.

— Е, как ви се стори тя? — питам Сесил, след като са се срещали половин дузина пъти да разговарят и най-накрая всички документи са подписани и подпечатани, а конете са на вратата и Сесил е готов да си тръгне.

— Изключително красива — казва той. — Изключително чаровна. Наистина жена, която може да ти открадне сърцето. Не бих ви винил, ако искате да си отиде от дома ви, дори и да не ви струваше прекалено скъпо.

Кимвам.

— Умна е — казва той. — Не образована като нашата кралица; не учена, не владееща различни тактики, но умна и нито за миг не изпуска от поглед интересите си. Хитра, не се и съмнявам, но не и благоразумна.

Той прави пауза и ми се усмихва.

— Елегантна — казва. — Както в начина си на мислене, така и в осанката си. Съвършена, когато е възседнала кон, прекрасна, когато танцува, със сладък като на славей глас, когато пее, красива като картина. Истинска наслада. Живо олицетворение на кралица. Като жена — приятна за окото, а от чара й човек може да се поучи. Хората, които твърдят, че в Европа няма по-красива кралица, говорят чистата истина. Нещо повече, мисля, че тя е най-красивата жена, която съм срещал. Мила, привлекателна. Може би съвършена. И толкова млада, и с такова излъчване — жена, която може направо да преобърне сърцето ти.

Примигвам. После, за свое смущение, усещам как под клепачите ми избиват горещи сълзи, отново примигвам и ги бръсвам с ръка като прах. Видях собствения си съпруг да се влюбва в тази проклета сирена, но мислех, че Сесил, с неговата непоправима омраза към папистите, към французите, към женската суета, ще бъде неуязвим. Но изглежда, че дори и той може да бъде съблазнен от една усмивка и от един вдигнат към него поглед. Начинът, по който тя вдига поглед към някой мъж, би накарал всяка почтена жена да изпита желание да я зашлеви. Но дори в ревността си не мога да отрека, че е красива.

— Наистина е такава — признавам. — Тя е олицетворение на съвършенството. — Давам си сметка, че съм стиснала зъби, разтварям челюстта си и се усмихвам на този нов и изключително неочакван член на огромния кръг от мъже, които са влюбени в Мери, кралицата на шотландците. — Трябва да кажа, че не очаквах тъкмо вие също да хлътнете по нея.

Опитвам се да говоря бодро, но усещам, че сърцето ми е много натежало при мисълта за този нов ухажор.

— О, тя е неустоима — казва Сесил. — Чувствам магията. Дори аз, който имам толкова много основания да не я харесвам, усещам особено силното й очарование. Тя е кралица, по-прекрасна от всички други кралици. Но, не прибързвайте, Бес, попитайте ме какво друго бих казал за нея?

Той ми се усмихва с разбиране:

— Нека да помисля. Какво друго виждам в тази съвършена принцеса? Тя е недостойна за доверие, ненадеждна съюзница, но опасен враг. Убедена папистка и противница на всичко, което направихме и се надяваме да направим в Англия. Тя иска да върне църквата назад и да ни тласне обратно към суеверията. Не се съмнявам, че тя ще гори нас, протестантите, докато цялата съпротива срещу нея стане на пепел. При това лъже като кръчмарка, и мами като блудница. Седи като паяк в центъра на паяжина от интриги, който покварява или улавя в примката си почти всеки мъж в страната. Бих я нарекъл най-опасният враг на кралството, с когото сме се сблъсквали. Тя е враг на мира в Англия, тя е враг на нашата кралица, тя е мой враг. Никога няма да забравя колко опасна е тя, нито да й простя за заплахата, каквато представлява за моята кралица и за моята страна.

— Ще се отървете ли скоро от нея, като я изпратите в Шотландия? — питам настойчиво. — Ще я направите кралица и ще я върнете на трона й?

— Утре — казва той мрачно. — Със същия успех може да бъде и в Шотландия, както и тук. Не се съмнявам, че тя представлява също толкова голяма опасност за нас в Шотландия, колкото и тук. Където и да се намира, тя ще бъде заобиколена от мъже, толкова заслепени от любов, че да бъдат готови да умрат за нея, около нея ще се съсредоточават испански интриги и френско предателство. Независимо дали ще отиде в Шотландия или в ада, аз трябва да направя така, че тя да напусне или страната ни, или този свят, преди да е коствала живота на още невинни мъже, преди интригите й да отнемат живота на кралицата, преди тя да унищожи всички ни.

— Не мисля, че тя би отнела живота на кралицата — отбелязвам. Трудно ми е да бъда справедлива към нея, но трябва да го кажа. — Тя храни голямо уважение към светостта на кралската кръв. Тя не се съмнява, че особата на един миропомазан монарх е свещена. Тя би оказала съпротива на Елизабет: но никога не би поискала тя да бъде убита.

Сесил поклаща глава:

— Мъжете, с които крои заговори, са готови да видят мъртви и двете жени, за да извлекат полза за каузата си. Ето защо тя е толкова опасна. Тя е дейна, енергична глупачка в ръцете на коварни мъже.

Опитват се да направят така, че да не ми остане никакво време насаме с епископ Лесли, но на мен ми трябва само един миг, и аз си открадвам този миг, когато той се качва на коня си в двора пред конюшнята, а Бес е потънала в разговор с големия си приятел Уилям Сесил.

— По силата на това споразумение ще ме изпратят обратно в Шотландия с армия, която да ме защитава — казвам му бързо. — Ще следите Сесил и Елизабет да се придържат към него. Това е моето бъдеще. Ще се погрижите те да не ни измамят.

— Доверете ми се — казва той. С мъка се качва на седлото. — Ако не се върнете в Шотландия до следващата пролет, тогава самият Филип Испански ще дойде да ви върне на трона ви. Имам думата му за това.

— Собствената му дума?

— Почти толкова сигурно — казва той. — Ридолфи има неговото обещание. Ридолфи е центърът на Великото начинание и ще уреди всичко. Той няма да ви предаде, нито пък аз.

Места, на които намирам скрити и предателски писма до кралицата на шотландците:

— Това трябва да спре — казвам й. Опитвам се да говоря строго, но тя тъкмо къпе кученцето си и е сложила ленена престилка върху роклята си, диадемата й е оставена настрана и косата й се спуска по гърба, измъкнала се от фуркетите. Тя е прекрасна като млада перачка в приказна история, и се смее на кучето, което пляска във водата на ваната и се извива, докато тя се опитва да го удържи.