Казвам си: не е зле — никак не е зле. Никак не е зле за дъщерята на една вдовица, която не притежаваше нищо. Никак не е зле за момиче от Хардуик, което бе родено в дългове и трябваше да спечели всичко, което притежава. Аз изградих себе си, една нова жена за този нов свят, нещо, което не е било никога преди: жена с независими средства и независим ум. Кой знае какво ще правят такива жени в бъдеще? Кой знае какво ще постигнат моите дъщери, какво може да направят внучките ми? Светът на Елизабет е пълен с авантюристи: както тези, които пътешестват до далечни земи, така и онези, които си стоят у дома. По свой собствен начин, аз съм една от тях. Аз съм нов вид същество, ново откритие: жена, която отговаря сама за себе си, която притежава собствено състояние, без да е под опеката на никой мъж, която сама си пробива път в света, подписва собствени документи, и сама събира наеми, и знае какво е да бъдеш жена с гордост. Жена, чиято добродетел не е скромността, жена, която дръзва да се хвали и изтъква. Жена, която е щастлива да брои притежанията си, и доволна, че се справя добре. Аз съм жена, издигнала се със собствени усилия, и се гордея с това.

И никога никой на този свят няма да ме нарече „жената на онзи глупак“.

Мери, кралицата на шотландците, е един от големите символични образи в английската история и проучванията за тази книга бяха истинско откровение за мен, каквото се надявам, че ще бъде тя и за читателя. Неотдавнашните трудове, посветени на кралицата, я представят в един много различен образ от този на романтичната и лекомислена жена от традиционната версия. Смятам, че тя е била смела и решителна жена, която е можела да бъде успешна кралица дори в непокорна страна като Шотландия. Основната разлика между нея и успялата й братовчедка Елизабет е в добрите съветници и добрия късмет, а не — както намеква традиционната история — в това, че едната жена управлява с ума си, а другата се ръководи от сърцето си.

Разбира се, една личност, която живее толкова дълго и при такива драматично контрастиращи обстоятелства, каквито преживява кралица Мери, ще бъде тълкувана по различни начини от различни автори, тъй както намеква тя в моята версия: „Трагична кралица, изживяла прекрасно детство във Франция, а след това — самотно вдовство в Шотландия. Някой съчинител на балади би ме описал омъжена за красивия слабак Дарнли, но копнееща за силен мъж, който да ме избави. Един трубадур би ме описал като обречена още от мига на раждането ми: красива принцеса, родена под злощастна звезда. Няма значение. Хората вечно си измислят истории за принцесите. Това ни се полага заедно с короната. Трябва да го носим с възможно най-голяма лекота. Ако едно момиче е едновременно и красавица, и принцеса, каквато съм била аз цял живот, тогава то ще има поддръжници, по-лоши от врагове. През по-голямата част от живота си съм била обожавана от глупаци и мразена от хора със здрав разум, и всички те си съчиняват истории за мен, в които съм или светица, или блудница.“

Представената от мен версия на историята на кралица Мери се съсредоточава върху годините на нейното пленничество, когато е под надзора на една от най-интересните жени от елизабетинската епоха: Бес от Хардуик. Интересното е, че и Бес е жена, която популярната история определя чрез съпрузите й. Новата биография от Мери С. Лоуъл представя Бес, поставяща основите на богатството си по-малко като жена, търсеща богати мъже, и повече като делова и предприемчива жена с усет за добрите вложения и управление. Последният й съпруг, Джордж Талбот, граф Шрусбъри, не се споменава често в книгите по история, но има убедителни доказателства, намекващи, че е бил влюбен в шотландската кралица Мери, с която живее като неин домакин и тъмничар в продължение на шестнайсет години и на чиято смърт наистина присъства с леещи се по бузите му сълзи.

Историята на тези трима души е трагедия в самото сърце на онази драматична епоха. Техните надежди и разочарование един от друг са представени на фона на големия бунт на Севера, който цели да освободи шотландската кралица Мери, да я върне на трона й в Шотландия, да й гарантира наследяването на английския престол и да предостави религиозна свобода на римокатолиците. Ако бяха възтържествували — както е изглеждало сигурно, че ще стане — елизабетинска Англия щеше да бъде различно място.

Бунтът на Север е представен като най-голямото предизвикателство към царуването на Елизабет, и въпреки това той почти не се споменава в книгите по история и губи значимостта си редом до изпълнените с вълнение описания на не толкова застрашителната армада. Всъщност, армията на Севера събира войска, достатъчно силна да превземе кралството, далеч по-голяма от тази на Хенри VII при Бозуърт, и тяхното поражение, както предавам тук, се дължи повече на недостатъчната им убеденост, отколкото на недостатъчна военна сила.

Поражението на северната армия се оказва последният удар в упадъка на Севера, към който Тюдорите винаги са хранели страх и омраза, и който днес все още носи белезите от това.

Задължена съм, както винаги, на прекрасните историци, чиито трудове са изброени в библиографията, и романът е солидно построен върху историческите документи. Но, също както винаги, когато фактите са спорни, вземам решение въз основа на доказателствата, така, както ги разбирам, а когато в историческите сведения има празнина, създавам, както би трябвало да направи един романист, художествена измислица, която обяснява известните факти.

За повече сведения за този и всичките ми останали романи, за дискусии с читатели, и за много други теми, моля, посетете моя уебсайт: www.PhilippaGregory.com.

Болдуин Смит, Лейси, Treason in Tudor England: Politics & Paranoia, Pimlico, 2006

Биндоф, с. Т., Pelican History of England: Tudor England, Penguin, 1993

Бриджън, Сюзън, New worlds, Lost Worlds: The Rule of the Tudors 1485–1603, Penguin, 2001

Чийтам, Дж. Кийт, Mary Queen of Scots: The Captive Years, J. W. Northend, 1982

Чайлдс, Джеси, Henry VIII’s Last Victim, Jonathan Cape. 2006

Креси, Дейвид, Birth, Marriage and Death: Ritual Religions and the Life-cycle in Tudor and Stuart England, OUP, 1977

Дарби, Х. К., A New Historical Geography of England before 1600, CUP, 1976

Де Лайл, Леанда, After Elizabeth, Harper Collins, 2004

Диксън, Уилям Хепуърт, History of Two Queens, vol. 2. London, 1873

Дръмънд, Хъмфри, The queen’s Man: Mary Queen of Scots and the Fourth Earl of Bothwell — Lovers or Villains?, Leslie Frewin Publishers Ltd, 1975

Дънлоп, Йън, Palaces & Progressess of Elizabeth I, Jonathan Cape, 1962

Дън, Джейн, Elizabeth and Mary: Cousins, Rivals, Queens, Harper Collins, 2003

Дърант, Дейвид Н., Bess of Hardwick & Portrait of an Elizabeth Dynast, Peter Owen Books, 1999

Едуардс, Франсис, The Marvellous Chance: Thomas Howard and the Ridolphi Plot, Rupert Hart-Davis, 1968

Айзенбърг, Елизабет: This costly Countess: Bess of Hardwick, The Derbishire Heritage Series, 1999

Елтън, Г. Р., England under the Tudors, Methuen, 1955

Фелоус, Никълъс, Disorder and Rebellion in Tudor England, Hodder & Stoughton, 2001

Флечър, Антъни и Маккълоу, Дърмид, Tudor Rebellions, Longman, 1968

Гай, Джон, Tudor England, OUP, 1988

Хейнс, Алан, Invisible Power: The Elizabethan Secret Services 1570–1603, Sutton, 1994

Хейнс, Алан, Sex in Elizabethan England, Sutton, 1997

Ходж, Алис, God’s Secret Agents, Harper Perennial, 2006

Хъбард, Кейт, A Material Girl: Bess of Hardwick 1527–1608, Short Books Ltd., 2001

Хътчинсън, Робърт, Elizabeth’s Spy Master: Francis Walsingham and the Secret War that Saved England, Weidenfeld & Nicolson, 2006

Кеселринг, К. Дж., Mercy and Authority in the Tudor State, CUP, 2003

Лоудс, Дейвид, The Tudor Court, Batsford, 1986

Ловъл, Мери С., Bess of Hardwick: Empire Builder, W. W. Norton& Company Ltd., 2005