— Не се тревожи — каза Джан по навик. — Няма за какво. Всичко ще бъде наред.

— Мъжкари шимпанзета казват няма. Те казват Небесен господар прави да няма Минерва. Казват Небесни войни слизат долу, убиват сестри… изнасилват сестри…

— Млък! — изкрещя потресената Джан. За втори път от сутринта чуваше богохулната дума. — Знаеш, че не е позволено да се произнася тази дума, Марта!

Марта наведе глава.

— Съжалява, Господарке.

Джан въздъхна.

— Добре, но не го прави повече.

Тя още не можеше да се опомни от първата случка, когато чу богохулството, нито от разтърсващите обстоятелства, съпроводили произнасянето му.

Мелиса се върна в дома им преди зазоряване. Джан се мъчеше със закуската си в кухнята и се опитваше да изтрие от въображението си страшните останки на Карла. Колкото и да не й се ядеше, апетитът й съвсем изчезна, щом видя лицето на майка си. Мелиса изглеждаше по-изтощена от когато и да било през целия живот на Джан досега, но в изражението й имаше страховита решителност. Джан уплашено помисли, че така би изглеждал труп, върнат към живота с някаква нечестива цел.

Мелиса се загледа в Джан мълчаливо, после сложи на масата малко метално цилиндърче. Беше към три пръста дълго и един пръст широко. Джан погледна най-напред към него, после към тревожещото я лице на майка си.

— Какво е това?

— Запалителна бомба. Хелън я направи. Няколко направи. Много е умна — каза Мелиса с мъртвешки глас. Тя взе устройството и показа единия му край на Джан. — Виждаш ли тази част? Завърташ я по посока на стрелката и след тридесет секунди се взривява.

Джан взе цилиндърчето и го заразглежда. Опитваше се да изглежда впечатлена, защото явно Мелиса очакваше това от нея, но не можеше да си представи каква полза ще има от толкова малко оръжие срещу Небесния господар. Подаде го на Мелиса, но тя поклати глава отрицателно.

— Това е за тебе. Отсега нататък ще бъде у тебе.

Джан се намръщи.

— Но какво да правя с него? Да го хвърля по Небесния господар или какво?

Мелиса въздъхна на пресекулки.

— Ако нещата се объркат днес и загубим битката, тази малка бомба ще бъде последният ни шанс да си отмъстим. Ако си още жива, ще позволиш на Небесните войни да те пленят и да те отведат в Небесния господар. После при първа възможност ще сложиш това устройство там, където ще причини най-големи вреди на Небесния господар. Най-добре да е близо до място, пълно със запалващия се газ, водорода.

Докато слушаше, Джан отвори уста в почуда.

— Майко, нали не говориш сериозно!

— Разбира се, че е сериозно, малка глупачке! — отсече Мелиса и Джан потрепери.

— Но аз не бих могла! — протестира тя, а умът й се завъртя от смисъла на казаното от Мелиса. — Никога няма да се дам жива на Небесните войни! Немислимо е! А и тази идея, да се кача в Небесния господар…

Тя поклати глава.

— Не си ти, която избира — каза Мелиса студено. — Заповядвам ти да направиш, каквото ти казах. Ако оцелееш в битката, а аз искам да направиш всичко възможно за това, ще се предадеш. Трябва, разбра ли?

Джан се разтресе. Тя пак погледна малкия цилиндър, който държеше в ръката си.

— Ама това е смешно — каза тя тихо. — Даже и да ме качат в Небесния господар, мога ли да се надявам, че ще го унищожа с толкова малко нещо?

— Дано не си само ти. Казах ти, че Хелън направи няколко такива бомби. Дадени са на подбрани хора. Ти си едната.

— Но защо аз, майко? Защо аз! — извика тя.

— Би трябвало да ти е ясно. Моя дъщеря си. Ако опитът ми да разруша Небесния господар се провали днес, важно е моята дъщеря да участва в последното действие на бунта. Ти ще отмъстиш не само за Минерва, но и за честта на твоята майка.

Джан се вгледа в очите на майка си и разбра, че няма никакъв шанс да я убеди. Но докато я заливаше отчаянието, хрумна й един начин.

— Майко — каза бавно тя, — ако атаката не успее и дори оцелея след възмездието на Небесния господар, и даже ме качат в него като затворничка, как бих могла да укрия това от Небесните войни?

Тя вдигна бомбата нагоре.

— Знаеш ли колко внимателно претърсват чувалите със зърното, преди да ги изтеглят в Небесния господар. Те сигурно ще открият и това в дрехите ми.

Лявата буза на Мелиса се разкриви от тик. Тя каза:

— Няма да бъде в дрехите ти, ще бъде в тебе.

— Да не искаш да го глътна? Но…

— Не се прави на тъпачка! — отряза я Мелиса. — Малко да помислиш и ще се сетиш как да го скриеш в себе си.

Джан едва не изтърва цилиндъра, но се сети, че е бомба и успя да го задържи. Вълна от омерзение премина през нея, докато го разглеждаше. Сега виждаше този предмет по съвсем различен начин.

— Не мога…

— Ще го направиш като всички останали, избрани да пренесат незабелязано тези устройства в Небесния господар. Съмнявам се някой от Небесните войни да се сети за такова интимно претърсване, но дано никой от тях не се опита да те изнасили.

— Майко! — задави се Джан, потресена от гласното изговаряне на подобна върховна непристойност.

Мелиса се наведе към нея и я сграбчи за раменете.

— Джан, не можеш да си позволиш капризи. Трябва да приемеш фактите. Това е война. Което в нормални времена е по-добре да не се казва или даже да не се мисли, сега трябва да го срещнем лице в лице. Вече не си дете!

— А ти вече не си ми майка.

Не искаше да изрече тези думи, но те сами се изплъзнаха, още щом се появиха в мислите й. Не се учуди, когато бузата й изтръпна от удара на Мелисината ръка. Очите й натежаха от сълзи. Искаше да се извини, да помоли майка си за прошка, но сега не можеше да отвори уста.

— Отивай в банята и направи каквото ти казах. Веднага! — гласът на Мелиса трепереше от едва сдържан гняв или от трудно поносима болка.

Без да каже дума, Джан стана от масата и отиде в банята…

Докато стоеше в напрегнато очакване на покрива на кръчмата, усещаше бомбата — неудобна и тежка. Почти й прилошаваше от нея. Искаше да я захвърли, още щом Мелиса излезе, но се чувстваше толкова виновна заради думите си, че не събра смелост да не се подчини на майка си. И сега, гледайки към далечната фигура, застанала пред платформата, искаше да се втурне към нея и да поиска прошка.

Вместо това тя се изпъна и се обърна към своята група за изстрелването на ракетите — Пола, стражарка от стените, Лайза, която работеше в пекарната, и Питър, мъж. Той все още хвърляше овчи погледи към брадвичката, която му бяха заповядали да носи на пояса си. Това оръжие объркваше Джан. Тя се съмняваше в способността на Питър да го използва, което означаваше, че той ще е безполезен в ръкопашен бой. Но пък и идеята, че той би могъл да го използва, я тревожеше предостатъчно.

Тя им се усмихна (или поне се надяваше, че го направи) с благата и уверена усмивка на човек, който контролира положението, и каза:

— Е добре, знаем ли какво се очаква от нас, или да направим още една тренировка?

Пола отговори за всички.

— Май не е нужно, Госпожо. Пък и вече не е разумно да махаме маскировката. Току виж Небесният господар подрани.

Джан се намръщи мислено. Стражарката беше права, а тя, самата, беше показала слабостта си пред другите. Още едно доказателство, че не я бива да ръководи. Ако майка й не беше Мелиса, сигурно щеше да стане тъкачка или шивачка, а не да се разхожда напред-назад в броня и да се прави на войн.

Тя кимна милостиво на Пола:

— Съгласна съм с тебе. „Господарят Панглот“ винаги е бил точен преди, но предпазливостта никога не е излишна.

Отиде до ракетите в керамичните им насочващи тръби и се престори, че ги преглежда. Бяха разположени под платнен екран, боядисан да наподобява част от покрива, ако го гледат отгоре. Когато им дадат сигнала, щяха да махнат маскировката, да насочат нагоре дървените рамки на направляващите тръби и да запалят зарядите…

Зад нея се чу как някой отваря капака на покрива. Обърна се и видя Алза.