— Сигурен съм, че всичко ще бъде за добро. Ще видиш, че Мелиса и поддръжниците й ще спечелят.

Джан кимна. Искаше й се да му каже за заплахата на Мелиса, че и двете трябва да се самоубият, ако загуби гласуването, но се спря. Той не би могъл да се справи с такава новина.

— И аз това очаквам. А после какво? — Джан прокара ръката си по металната тръба. — Наистина ли мислиш, че тези неща ще свършат работа?

Той пак прояви тревогата си за момент. После каза твърдо:

— Вярвам напълно на Мелиса. Тя знае какво прави. Щом според нея можем да унищожим Небесния господар, значи ще го направим. И не забравяй, Майката богиня е на наша страна. Тя ще ни спаси.

— Тя ще ни спаси, разбира се — каза Джан неуверено.

Знаеше какво богохулство е мисълта й, но не можеше да възпре учудването си — защо ли Майката богиня бе чакала толкова дълго, за да спаси Минерва от гнета на Небесния господар? Траеше вече над три века.

Нейният баща сложи ръка на рамото й.

— Горкичката ми Джан. Толкова си млада, а като че носиш на гърба си тревогите на целия свят.

Тя успя да му отвърне с усмивка, с която се надяваше да изрази смелост. Бедничкият ми татко, каза му тя мислено. Вярно, аз съм само на осемнадесет, а ти си на повече от осемдесет, но детето си ти. И винаги ще си останеш. Тя му завиждаше за сигурността на доверчив наивник и й се прииска да се беше родила мъж.

Джан обясни на баща си, че трябва да се върне вкъщи и да се приготви за събранието. Той я прегърна пак и отново изрази увереността си в щастливия край на всичко.

Навън се смрачаваше. Докато бързаше към дома си, тя не можа да се въздържи да не поглежда към нощното небе. Все очакваше да види как туловището на Небесния господар закрива звездите, защото той някак е научил за бунтовните им планове и е пристигнал по-рано от обичайното, за да ги накаже.

Някъде в пустошта нещо изкрещя. Дали от болка или от ярост, не можеше да се каже.

Гъбичката, която бавно убиваше Началничката Аведон, беше измамно красива. Яркочервеното петно, покриващо лявата страна на лицето й, приличаше на мъха върху праскова. Джан не можеше да откъсне очите си от него, докато Аведон, като най-възрастна от Началничките и затова председателка на Съвета, обобщаваше плана на Мелиса и възраженията на групата негови противници. Джан се насили да гледа другаде и насочи погледа си към галерията за зрители, заобикаляща залата на Съвета. Забеляза Саймън в сектора на мъжете. Той се беше вторачил в нея с вечната си усмивка на пале, застинала на лицето му. Тя въздъхна беззвучно.

Аведон свърши и предаде жезъла на Речта на Началничката Ана, главната противничка на Мелиса. Стомахът на Джан едва не се обърна, щом Ана заговори. Ако успееше да убеди Съвета, че трябва да отхвърли плана на Мелиса… Джан не искаше да мисли за последствията, но в същото време споделяше съмненията на Ана за предложения бунт срещу Небесния господар.

Все пак Джан се безпокоеше в момента само за собствения си живот. Колкото и невероятно да изглеждаше в привичната обстановка на залата с древните й стенописи, тя знаеше — майка й наистина искаше да се самоубият тази нощ, ако загуби. Джан си представи как се опитва да забие острието на сабята, която сега висеше на колана й, в себе си… Не, не би могла да го направи. Невъзможно е! Ако откаже, какво ли би направила Мелиса? Сигурно нейната майка не би могла да я убие? Та това е немислимо! Но и времената не бяха нормални. Всичко би могло да се случи…

Тя потисна треперенето си и се опита да се съсредоточи върху думите на Ана. Ана стоеше насред кръглия подиум на залата и обвиняващо сочеше с пръст Мелиса, която й отвръщаше с гневен и мрачен поглед.

— …И пак ви казвам — планът на Началничката Мелиса ще доведе до гибелта на Минерва — казваше Ана със звънтящ глас. — Крайно безразсъдно е да си въобразяваме, че можем да свалим Небесен господар, или дори само да го прогоним. Ако беше възможно, отдавна да е било сторено от нашите прамайки или от някоя друга общност. Но не. Небесните господари управляват света вече почти три века и половина и е нужно нещо повече от фойерверките на Началничката Мелиса, за да променим този факт. Казвам ви, трябва веднага да се откажем от нейния план, да спрем подготовката и да унищожим ракетите, преди да е станало твърде късно!

Чу се одобрително мърморене и от вътрешния кръг кресла, където седяха Началничките, и от външните, заети от техните дъщери. Изражението на Мелиса стана още по-мрачно и за секунда погледът и се впи в очите на Джан, която седеше почти точно срещу нея. Джан откри, че се взира в очите на непознат. Нейната майка беше изчезнала и на мястото й се беше появила някоя друга. Някоя, която ужасяваше.

Мелиса вдигна ръка и Аведон й разреши да говори. Тя стана и каза:

— Нямаме друг избор, освен да следваме моя план. Ако не искаме да умрем от глад през идващата зима. Всички знаете, че ако дадем на Небесния господар обичайното, в хамбарите ни няма да остане зърно. Колкото до така наречената неуязвимост на Небесните господари, това е мит. Всички знаем, че преди петдесет-шестдесет години един Небесен господар се разби в северните земи по време на буря. Удари го мълния. Е добре, ние ще ударим „Господаря Панглот“ с нашата мълния!

И Мелиса получи своя дял одобрителен шум. Джан видя в залата няколко глави да кимат в знак на съгласие. Но Ана размаха жезъла на Речта, даващ й правото да се намесва, когато пожелае.

— Изобщо не сме сигурни какво се е случило. Просто един слух, пуснат от скитници. А даже и така да е било, станало е по волята на Майката богиня, която с природните си сили е поразила Небесния господар. Как можеш да знаеш, че твоите ракети ще причинят някаква вреда на „Господаря Панглот“?

Мелиса се обърна към Аведон.

— Ще разрешиш ли на Сестра Хелън да говори пред събранието?

Аведон кимна и Мелиса махна на Хелън, която седеше на предния ред в галерията. Хелън стана, явно се чувстваше неудобно. Ниска, макар и не колкото Джан, и жилава, тя отговаряше за леярната и имаше особена роля за превръщането на Мелисиния план в действителност. Беше навлязла доста в скритото знание, подозираха я, че е твърде добре запозната и със забранените и зли науки на Мъжа. Затова и не я обичаха кой знае колко, но това изглежда не я притесняваше.

— Кажи отново пред Съвета това, което и аз преди се опитвах да им кажа — заповяда Мелиса. — Може би, ако го чуят от тебе, специалистката, и съмняващите се най-после ще се убедят.

Хелън преглътна нервно и каза с тънкия си глас:

— Както знаете, Небесните господари се държат над земята с помощта на газове, по-леки от въздуха. Има два такива — водород и хелий. Някога Небесните господари са били запълнени само с хелий, защото е най-сигурен. Това е инертен газ, а водородът може да се запали. С годините Небесните господари са загубили доста от своя хелий — от естественото пропускане, от злополуки и от какво ли не, а не са могли да го възстановят. Принудени са били да го заменят с водород в много от секциите. За разлика от хелия водородът се произвежда лесно чрез процес, наречен „електролиза“, който…

Мелиса я прекъсна с рязко движение на ръката си.

— Спести ни подробностите — каза тя. — Искаме да знаем дали Небесните господари носят големи количества от този опасен газ.

Лицето на Хелън се покри с ярка червенина.

— Ъ-ъ, да, Началничко Мелиса. Бих казала, че всички Небесни господари вече носят много повече водород, отколкото хелий.

— И това ги прави твърде уязвими спрямо огън?

— Да, твърде уязвими.

— И нашите ракети, носещи запалителни бомби, ще причинят сериозни повреди?

Хелън се прокашля и каза гръмко:

— Сигурна съм, че имаме много голям шанс да разрушим напълно „Господаря Панглот“.

Развълнувани реплики запълниха цялата зала. Но веднага затихнаха, когато Ана се намеси:

— Откъде знаеш, че не са намерили начин да получават по-сигурния газ? Хелий ли беше? Щом произвеждат другия газ, защо да не успеят и с хелия? Ами ако са открили съвсем нов газ?