Тя каза на двете групи, че трябва да изберат — или да живеят заедно в мир на борда на „Ароматния бриз“, или да ги свали на земята. Американците далеч превъзхождаха по численост японците и естествено искаха да си го върнат на своите мъчители. Джан се принуди да остави много от паяците там, за да разделят враждуващите. Делегация от американци поиска отговор защо не ги премести в Небесния ангел, където има предостатъчно място за всички. Джан им каза, че ще приеме някои жени с децата им, за да облекчи теснотията в „Ароматния бриз“, но няма да пусне мъже в Небесния ангел. Но направи изключение за двамата мъже от Минерва, които с изненада и радост намери още живи в японския въздушен кораб.

Борбата с другите Небесни господари би могла да продължи години, а за по-нататък плановете на Джан ставаха все по-неясни. Надяваше се някак да използва лазерите на цялата флота укротени Небесни господари, за да изгори пустошта около оцелелите земни общности. В Небесния ангел имаше складове със замразени семена и животински зародиши. Ако небесните хора и земните жители се хванеха на работа заедно под неин контрол, с помощта на безценния Карл биха могли да си върнат обширни земи от пустошта.

Другата й грижа беше да възстанови обществото на Минерва. Толкова важно беше да запази и предаде нататък скъпоценните гени на Минерва. Ще роди по едно дете и от двамата свои сънародници, но после какво? Да накара обикновени жени да раждат от тях двамата? Това би поразредило кръвта на Минерва, все пак ще е по-добре от нищо. Наследството на Минерва ще се съхрани.

Неочаквано й прилоша. Опита се да не събуди Сирай, измъкна се от леглото и отиде в банята. Повърна в мивката. Когато й олекна, изми устата си и наплиска с вода лицето си. Сирай се появи в огледалото, застана до нея с угрижено изражение. Сирай вече беше почти същата, поне физически, но често нощни кошмари и яростната й омраза към всички мъже напомняха на Джан, че психическите рани от преживяното в ръцете на японците няма да избледнеят скоро.

Сирай прихвана Джан през раменете.

— Трета сутрин поред ти прилошава — неспокойно каза тя.

Джан се опита да й се усмихне ободрително в огледалото.

— Добре съм. Поне през повечето време. Трябва да е от всичките ми грижи и проблеми.

— И така да е, трябва да те провери някоя от онези медицински машини.

— Щом имам свободно време, ще го направя.

— Не. Сега. Направи го заради мен — помоли Сирай.

Джан се обърна и я целуна по устните.

— Заради тебе бих направила всичко.

Тя смаяно гледаше екрана.

— Не е възможно да съм бременна! Не е възможно! Моят период за зачеване започва след почти година!

Карл каза:

— Грешка е изключена. Машината работи нормално.

Джан отчаяно се завъртя към Сирай.

— Но как съм забременяла? Това е лудост! Даже ако е било възможно да зачена, не съм лягала с мъж след принц Каспар, а според тази машина станало е точно преди седем седмици…

Тя млъкна. Спомни си какво направи Майлоу с нея. В онази ужасна нощ сред пустошта. Това е негово дете. Знаеше го.

— Майлоу — каза тя като замаяна. — Той го направи. Той не беше човек. Кой знае как са променили семето му онези генинженери и какво е могъл да причини на тялото ми. — Тя се вкопчи в Сирай, в очите й се мяташе паниката. — Какво да направя?

Без да се замисли, Сирай отвърна студено:

— Убий го.

Джан разтърси глава.

— Не. Не мога да направя това. Ще трябва да го родя. Моля те, Майко богиньо, нека е момиче!

Час по-късно Джан се беше поуспокоила. Седеше сама в командния пункт. Карл и Ашли управляваха Небесния ангел, нямаше нужда от екипаж. Рееше поглед над пустинята към чудноватите плоски хълмове на хоризонта. Небесният ангел търсеше „Господаря Матаморос“, който властваше в земите, южно от територията на „Господаря Панглот“. Карл предвиждаше, че срещата наближава и Джан искаше умът й да е ясен, когато се появи Небесният господар.

Вече се примиряваше с мисълта за това, което носеше в себе си. Даже ако роди момче, не всичко е загубено. Нали ще има и нейни гени, не само на Майлоу. Все пак възможно беше да не прилича по нищо на Майлоу.

Сети се за черепа на Майлоу, държеше го в шкаф в своите стаи. Сякаш виждаше ухилените челюсти. Наглостта на Майлоу не изчезваше и със смъртта му, но това само втвърдяваше упоритата й решимост.

Ще го победи.

Трябва да успее, заради Минерва.

— Не усещам… болка — прошепна тя.

© 1988 Джон Броснан

© 1992 Владимир Зарков, превод от английски

John Brosnan

The Sky Lords, 1988

Източник: http://www.bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Scan&OCR: Георги и Венцислав

Публикация:

НЕБЕСНИТЕ ГОСПОДАРИ. 1992. Изд. Вузев, София. Биб. Фантастика. Серия Небесните господари, №1. Фантастичен роман. Превод: от англ. Владимир ЗАРКОВ [The Sky Lords, John BROSNAN (1988)]. Корица: Пламен АТАНАСОВ. Формат: 18 см. Офс. изд. Тираж: 25 000. Страници: 404. Цена: 20.80 лв. ISBN: 954-422-006-2.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/442]

Последна редакция: 2009-04-18 19:07:34