Литмир - Электронная Библиотека
A
A

— Трябва да вложиш повече усилия за онзи компютърен терминал. Имам твърде силно предчувствие, че малко време ни остава. Обикновено не вярвам на знамения, но днешното разминаване на косъм с катастрофата ми подсказва, че дните на „Господаря Панглот“ са преброени.

Джан споделяше усещането му. Отсега нататък „Господарят Панглот“ и неговите обитатели щяха да живеят назаем.

Злокобните им предвиждания се потвърдиха точно след седмица. В утрото, когато „Господарят Панглот“ срещна „Ароматния бриз“.

Глава осемнадесета

Опитваха се да осъществят трудна маневра. „Господарят Панглот“ висеше почти над повърхността на едно езеро, за да качат горе големи количества прясна вода. Изпомпваха я през дълга тръба с окачена на нея тежест. Водата трябваше не само да попълни нормалните запаси, но и да послужи за производството на водород. Нужен им беше много газ, получаван чрез електролиза в една от инсталациите на въздушния кораб, за да запълнят до нормално налягане седма секция. Надяваха се, че ремонтът й е бил успешен.

Провеждането на операцията беше трудно, защото с качването на водата въздушният кораб естествено натежаваше и за да го уравновесят, съответно увеличаваха температурата в газовите секции за по-голяма подемна сила. В управлението имаше толкова тънкости, че временно позволиха на Гормън да излезе от жилището си и да ръководи всичко. Но от това атмосферата в командния пункт стана твърде напрегната, което се стори на Джан чудесна възможност да продължи опитите си с компютърния терминал. Майлоу й бе дал поредните варианти на сериите, които наричаше „код за достъп“, и тя се безпокоеше дали ще ги задържи в паметта си.

Напълно погълната от заниманията си, в първия момент не забеляза нищо нередно. Едва когато Каспар извика Гормън по име, тя разбра, че е обявена тревога. Дотогава принцът престорено не забелязваше присъствието на Гормън. Джан вдигна погледа си от отчайващо празния екран: всички се бяха вторачили надясно. Тя също видя какво става…

В началото се заблуди какво представлява кръглият предмет. Помисли го за още един балон с горещ въздух. После осъзна приближаването на друг въздушен кораб, насочващ се точно към тях на същата малка височина.

Друг въздушен кораб?

Всички в командния пункт говореха едновременно. През бъркотията от гласове тя долови недоумяващият вик на Каспар към Гормън:

— Гормън, как е възможно това? Как са успели земните червеи да направят въздушен кораб!

— Владетелю, не вярвам да има нещо общо със земните червеи — каза Гормън, вглеждайки се през бинокъла в наближаващото тяло. — Това е друг Небесен господар.

Каспар направи гримаса, сякаш някой го бе ритнал по задника. Не само неговото лице изразяваше такива чувства.

— Но това не може да бъде! — накрая успя да изломоти Каспар. Гормън не му обърна внимание.

— Групата на помпата, незабавно спирайте и приберете всичко вътре — викаше Гормън в микрофона. — Рулеви, започнете издигане. Не ги чакайте да приберат тръбата…

Джан отново погледна към приближаващия ги Небесен господар. Вече изглеждаше много по-голям, деляха ги не повече от две мили. Различаваше подробности по кръглата предна част. Долната половина преливаше в плашещо ярки цветове, от двете страни бяха нарисувани гигантски очи като на „Господаря Панглот“.

— Най-бързо издигане при пълна скорост! — заповяда Гормън и Джан трябваше да се вкопчи в облегалката на трона. Носът на „Господаря Панглот“ рязко се издигна нагоре при втурването напред на въздушния кораб.

— Всички на бойна позиция! — отново викна Гормън в микрофона.

Тя чуваше екота на усиления глас в другите части на „Господаря Панглот“. Чуваха се също сирени и алармени звънци.

— Но какво може да прави друг Небесен господар в нашата територия? — изкрещя принцът.

Гормън пусна и тези думи покрай ушите си. Пак разглеждаше с бинокъла нашественика.

— Това не е „Господарят Матаморос“, сигурен съм.

Джан знаеше, че „Господарят Матаморос“ е Небесният господар, чиято територия се намираше на юг от земите на „Панглот“.

— Защо не обръщаме, Гормън? — принцът настояваше за отговор. — Завийте и атакувайте нашественика!

Гормън свали бинокъла и погледна Каспар.

— Владетелю, бих препоръчал предпазливост. Нашественикът е в по-изгодно положение от нас и, като съдя по неговия курс, явно има някакъв определен план за атака срещу нас.

— Ами защо да не го атакуваме първи? — извика Каспар, загубил търпение. — Гормън, заповядвам ти: завой и атака срещу нашественика.

Джан видя подскачащия мускул в бузата на Гормън и очакваше повторение на инцидента отпреди седмица. Но Гормън се овладя и внимателно попита:

— Владетелю, как да атакуваме нашественика?

Принцът го погледна тъпо.

— Как ли, просто приближаваме и откриваме…

Той не продължи. Погледът му стана по-осмислен. Гормън кимна.

— Точно така. Неговите лазери ще спрат всеки наш снаряд или куршум.

— Но… но — опитваше се да възрази Каспар, докато обмисляше появилия се проблем.

Гормън чакаше търпеливо. Щом стана очевидно, че принцът няма да бъде осенен от внезапен проблясък на мъдрост, той каза:

— Не можем да направим нищо, за да навредим на нашественика.

Джан, която никога не се обаждаше в командния пункт, ако някой не я заговореше пръв, се възползва от необичайните обстоятелства, за да наруши правилото:

— Господин Главен инженер, както не можем да достигнем нашественика с куршуми и снаряди, така и той не може да ни улучи.

Каспар се извъртя към нея.

— Ха! — провикна се той. — Амазонката е права! Няма от какво да се страхуваме! — Той пак се обърна към Гормън. — Та каква е причината да бягаме?

Гормън изгледа Джан, преди да отговори.

— Може би нямаме никакво основание. Но той идва към нас толкова уверено, че според мен е по-разумно да се съмняваме. Може би са изобретили непознато за нас средство за нападение срещу Небесни господари.

Всички пак се вгледаха към все по-близкия въздушен кораб, който вече беше зад „Господаря Панглот“. Завиваше, за да ги последва, и Джан забеляза, че ярките цветове се простират по цялата му дължина. Видя и огромния червен кръг, нарисуван на стабилизатора му.

— „Ароматният бриз“ — промърмори Гормън.

— Знаеш името му? — остро попита принцът. — Откъде е? Коя е територията му?

— Един от Небесните господари на Изтока. Далечният изток. Отдалеч е дошъл.

— Но защо! — принцът все още не разбираше. Гормън сви рамене.

— Каквато и да е причината, можем със сигурност да си направим извода, че не е от добра воля към нас.

— Господине, нашественикът ни настига! — съобщи един от Инженерите.

— Не съм изненадан — каза Гормън. — Седма секция е само частично запълнена и сме значително по-бавни от него — Той огледа чистото синьо небе. — Няма и облаци, в които да се скрием.

— Какво можем да направим? — попита принцът.

— Не можем да го изпреварим, затова ще трябва да маневрираме по-умело от него — каза Гормън. — Рулеви, рязко надясно!

Започна въздушна игра на котка и мишка, която продължи към пет часа. Но въпреки умението на Гормън, краят на дуела беше ясен почти отначало. Главният инженер можеше само да отлага неизбежното…

През тези пет часа неколцина от висшите Аристократи слязоха в командния пункт. Дойдоха лейди Джейн и принц Мажид. Лейди Джейн бързо схвана положението и след два-три резки кратки въпроса към Гормън, застана мълчаливо до Джан с мрачно стиснати устни. Но принц Мажид, подобно на Каспар, досаждаше на Гормън с безполезни въпроси и предложения.

Накрая, към два и половина следобед, „Ароматният бриз“ летеше до „Господаря Панглот“ на по-малко от петстотин фута. Нашественикът беше достатъчно близо, за да могат да различат множеството от хора, струпано по палубите и върха на корпуса му. Но засега нямаше признаци на явна агресивност.

— Не можем ли да постреляме по тях? — мечтателно изрече принцът. — Знам, че само ще е загуба на време, но поне е някакъв жест.

42
{"b":"283184","o":1}