— Но не и в този момент, нали? Макар че положението ти е доста мрачно, ти си весела, уютно ти е. Така ли е?

Джан призна, че е вярно. Майлоу продължи:

— Остатъчен ефект от хормона, който ти дадох. Но ти и без това си физиологично неспособна да изпитваш такава депресия, каквато са преживявали мнозина от хората преди Висшия стандарт. Така е, защото твоите предци са били подложени на генетични промени. Във времената преди генетичната ера доста голям брой хора са били податливи на състояние, наричано маниакална депресия. Смятало се, че това е болест, причинена или от физиологическо разстройство, или от психическо. Тогава е било „нормално“ да не страдаш от подобни състояния. За естествено състояние на съзнанието било прието емоционалното равновесие, което непреодолимо клони към добро самочувствие и неопределен оптимизъм. Разбира се, това зависело от външните обстоятелства.

— Но аз мисля, че това е естествено — откликна тя.

— Ето в това е работата — каза той. — Учените открили, че природата е създала човешките същества тъпкани с наркотици от главата до петите, за да се справят успешно с живота. Нормалните човешки същества. Ненормалните пък, склонни към маниакална депресия или към някакъв друг хроничен психически проблем, наистина страдали от органично разстройство на мозъка. Той просто не произвеждал достатъчно невротрансмитери, за да могат и тези хора да потъват в розовичкия, та макар и малко изкривен възглед за живота, към който клонели „обикновените“ хора. В резултат на всичко това ненормалните индивиди очевидно гледали на действителността по-обективно, доколкото това изобщо е достъпно за човека…

Тя пак клатеше глава озадачено.

— Колко много безсмислици изприказва.

— Ха, точно това каза и мнозинството, когато тази теория бе оповестена за първи път. Била безсмислена. Човешко е всеки да смята, че неговото възприемане на действителността е обективно. Но тъжната истина се състои в това нашето възприемане на каквото и да било, всичко, което мислим и чувстваме, да зависи напълно от генетичната ни програма. Тя контролира производството на хормоните, а на свой ред те диктуват правилата на химическата игра в мозъка. Даже и понятието ни за време е резултат от тези процеси. Човешката концепция за времето е биологично наложена илюзия. Няма линейно време, то е…

Майлоу я погледна и не продължи.

— Извинявай — каза уморено. — Толкова ми се иска да говоря с някого, че не се сдържах. Все забравям, че въпреки природния ти интелект и ти си една дивачка като всички други тук.

— Не съм дивачка! — възмути се тя.

— О, не си ли? Значи разбираш какво ти казвам? — той явно я дразнеше.

— Ами, не чак всичко — призна си Джан. — Но знам, че каквото наговори за съзнанието, не е вярно. В религията на Минерва е казано, че духът е отделен от тялото. Той принадлежи на Майката богиня и когато умираме, тя го взема при себе си. Запазва го като част от себе си в рая, а ако трябва да бъде пречистен, праща го на Земята за нов живот.

— Олеле, това ли била теологията на Минерва! — той се ухили. — Небето и Земята, сведени до гигантска пералня.

Тя се вбеси.

— Във всеки случай има повече смисъл, отколкото в твоите дрънканици!

— Бедничката ми малка амазонка, ти самата си продукт на тези така наречени „дрънканици“. Вече ти казах, че генинженерите от Минерва са се погрижили за това. Твоите предци са били променени повече, отколкото е изисквал Висшият стандарт. И физически, и умствено ти се различаваш както от жените на миналите времена, така и от жените в този въздушен кораб. Твоите прамайки благодарение на генетичното бърникане в хормоналното равновесие са станали не само по-едри физически, но и малко по-мъжествени в емоциите си. Съответно вашите мъже били подложени на още по-драстични промени. Получил се по-дребен, неагресивен, неспособен да се бори и да заплашва мъж. Накратко — идеалът на феминистките за мъж.

— Немислимо е някой от Минерва да е използвал генното инженерство, но е вярно, признавам, че мъжете в Минерва са били променени — каза тя.

— С магия, а?

— Майката богиня ги е променила. След Генетичните войни част от тях дошли в Минерва и помолили за прошка. Помолили и да бъдат приютени. Началничките попитали Майката богиня какво да правят. Майката богиня им отвърнала, че ще преобразува всеки мъж, който наистина жадува опрощение; преобразени ще бъдат и техните синове, и синовете на синовете им…

— И аз това казвам, магия ще да е имало — Майлоу се изправи и изпъна ръце над главата си. — Вярвай, щом ти харесва. Поне се съгласихме, че мъжете в Минерва не са нормални мъже. По-приятни може би, но не и нормални. Най-голямата несполука за първите обитатели на Минерва е, че тази идея не прихванала извън тяхната държава. Вярно, доста мъже подкрепяли идеала за феминистка държава и охотно се подложили на модифициране, но мнозинството от мъжете в света изобщо не проявили желание да се наредят на опашката.

Виждаш ли, проблемът е в следното: за да разместиш жичките в мъжкия мозък дотам, че да премахнеш всички нежелани мъжки черти или да ги нагласиш по желание, трябва напълно да промениш и сексуалността му. Хормоналната програма за мъжката сексуалност и за мъжкото поведение е една и съща. Та, вашите променени мъже в Минерва си оставали физически мъже, но по отношение на секса не могли и да се сравняват със средния непроменен мъж. Затова ги наричат „евнуси“, че и с по-лоши имена.

— Те не са евнуси — каза Джан припряно.

Веждите му се повдигнаха.

— Сигурно съдиш от личен опит?

Лицето й изведнъж пламна.

— Това не те засяга.

— Точно обратното е, всичко свързано с тебе вече ме засяга, малка амазонке. Както и да е. Поне ми кажи какво изобщо чувстваше към мъжете в Минерва.

Тя сви рамене.

— Харесвах ги. А баща си обичах.

— Както обичаше майка си ли?

— Ами, не съвсем…

— Каква беше основната разлика между мъжете и жените в Минерва? Не говоря за очевидните физически различия, а за темперамента.

Джан се намръщи.

— Ами, според мен мъжете бяха по… по-обикновени от жените, които познавах. Отношението им към живота понякога ставаше досадно — все весели, доволни, щастливи…

Майлоу се изсмя тържествуващо.

— Това само потвърждава казаното от мен и ни връща към проблема за манипулацията на психическите състояния. Вашите генинженери са били длъжни да повишат дозите на природните „лекарства“ за добро настроение. Така мъжете ви могли да бъдат доволни и от доста промененото си положение в живота. Там, в Минерва, може и да не сте им рязали ташаците, но все едно, че сте ги скопили.

— Поне знам, че бих предпочела да съм с мъж от Минерва, но не и с тебе.

Той й се ухили.

— Значи присъствието ми не те възбужда?

— Нито един мъж в историята на Минерва не се е опитвал да изнасили жена.

— Нима съм те заплашвал с изнасилване?

— Да — произнесе тя ледено.

Усмивката му се превърна в гримаса.

— О, не започвай пак — Той й махна с ръка да става. — Хайде. Трябва да се погрижим за храната. Имаме не повече от час, после ни качват горе и започваме работа.

Тя стана.

— Но каква работа? Надзирателите казаха, че ще бъда стъклоходец. Какво означава това?

— Ще ти кажа, след като хапнем. Не искам да ти секна апетита.

— Ако се плашиш, не гледай надолу — каза Майлоу.

— Не мога да се удържа — едва продума Джан, вкопчена с всички сили в парапета. Беше почти толкова зле, колкото в клетката под „Господаря Панглот“. Заедно с неколцина от робите бяха изблъскани в кутия със стъклени стени, издигаща се бавно нагоре между увисналите гънки на огромна пустота, наподобяваща стомаха на гигантско животно.

На Джан й се виеше свят — стъклената кутия и доста тежкият човешки товар се крепяха само на две тънки черни ленти, които не вдъхваха повече доверие от панделки за коса. Джан не разбираше как тези ленти отдавна не са се скъсали. Майлоу кратко и пак неразбрано й обясни, че са направени от изключително здрав материал, който също идвал от небето, но това въобще не я успокои.