— Шът. Ето ги, идват.

Тя се обърна. Езекиил водеше тълпата обратно към клетката. Трите жертви стенеха и се гърчеха на колелата, но като че вече губеха съзнание. Джан се надяваше, Майлоу да е бил прав. Надеждата агонията да бъде кратка малко намали буцата в стомаха й.

— Аха, демонът е дошъл на себе си — промърмори Езекиил, протягайки изцъклените стъкла на бинокъла си към Майлоу. — Сега ще отговаряш на моите въпроси. Ти вавилонско изчадие ли си? Онзи от Мрака ли ти даде сили да се движиш по-бързо от праведните творения на Бога?

— Защо да отговарям на въпросите ти, Езекииле? — небрежно попита Майлоу. — Ти ще повярваш само на това, в което искаш да вярваш. Защо да си хабя езика?

— Ако не отговориш доброволно на моите въпроси, ти и нечистата жена с тебе ще бъдете принудени да говорите. И те уверявам — мъките ви ще бъдат хилядократно по-ужасни, отколкото на колелото.

— И кой ти даде власт да отсъждаш за тези неща? — попита Майлоу металното създание, наричащо се Езекиил.

— Бог, господарят наш, ми даде власт! — гръмко отвърна Езекиил. — Защото така каза Бог „Ще опустоша градовете ви и няма да бъдат населени те. Ще стоваря върху ви дълбините и ще ви покрие водата. Ще ви погубя в горящите ями, като хората предишни. Ще бъдете в низините, в места пусти. Ще бъдете ужас за света и няма да пребъдете. И да ви търси дух неспокоен, не ще ви намери никога!“ Така каза Бог.

Сред тълпата прошумя тихо „Амин!“. Майлоу се изправи с усилие.

— Името ти не е Езекиил — строго каза Майлоу на съществото.

— Аз съм Езекиил, божият млат!

— Ти си само един мухлясал раздрънкан кибероид! Кой е регистрационният ти номер и името на твоя собственик?

Бинокълът се разклати върху механичната ръка.

— Ка… какво каза? — попита Езекиил с накъсан глас.

— Чу ме добре, скапан кибероид! — кресна Майлоу. — Номерът и името на собственика! Задължен си от закона да ми кажеш!

Езекиил се заклати на масивните си крака, опита се да каже нещо, но се чуха само безсмислени звуци. Майлоу се ухили и напрегна ръцете си. Белезниците се разпаднаха със скърцане. Наведе се към краката си и промърмори на Джан:

— Изгнили са от ръждата.

Веригите се разкъсаха в ръцете му. Той скочи. Дървените пръти на клетката се разхвърчаха като взрив, тълпата застена от ужас. Последваха викове — Майлоу изникна сякаш от нищото върху голямата глава на Езекиил. Дърпаше нещо. Металният капак отскочи с протестиращо чегъртане. Майлоу пъхна ръката си вътре и Езекиил изпищя. Звукът не изразяваше чувства, както и речта му, но Джан усети от каква страшна болка е предизвикан. Дрипавите изродени хора заридаха. Някои паднаха на колене, другите се разбягаха.

Майлоу отметна глава назад и зарева от смях. На лицето му пак се появи маниакалната гримаса от клането в командния пункт. Сега изглеждаше огромен и излъчваше мощ… и още нещо. Най-после Майлоу измъкна ръката си от главата на съществото и викът на Езекиил бавно замря. Майлоу се усмихна лъчезарно на Джан.

— Впечатлява, нали?

Тя го гледаше в мълчалива почуда. И страх.

— Хайде сега, мой мили древен кибероид — каза Майлоу на машината, — протегни се към клетката и внимателно прережи въжетата по моята приятелка. Само да я одраскаш и ще ти пръсна мозъка. Бързо!

Езекиил се разтресе и колебливо протегна механичната си ръка. Джан се сви, от един „пръст“ изскочи острие. Но Езекиил преряза въжетата, без да я докосне. Майлоу извика:

— Стига си седяла там. Ела при мен. Тази тъпа стара машина ще ни отнесе без грижи точно до „Скайтауър“!

Джан неохотно се измъкна от клетката и мина зад Езекиил. Майлоу протегна ръка и й помогна да се покатери върху главата на съществото. Там имаше и ръкохватки. Щом тя седна до Майлоу, той тупна Езекиил.

— Кибероид! Твоя номер и името на собственика!

Съвсем бавно, сякаш изтръгваха всяка дума от него, съществото каза:

— Регистрационният ми номер е 0008005. Моят собственик е Хилъри Дю Кан от корпорация Фобос.

— Ето така е по-добре — одобри Майлоу.

Езекиил пъшкаше.

— Но това… беше отдавна… Господарят е мъртъв… имам ново име… то е…

Майлоу бръкна в дупката на главата. Джан видя искра между краищата на скъсана жица. Езекиил пак писна.

— Нямаш ново име! — загърмя Майлоу. — Ти все още си 0008005 и си собственост на Хилъри Дю Кан!

— Да! Да! Моля, не искам повече болки!

— Няма да има повече болки, 0008005, но само ако се държиш прилично — каза му Майлоу.

— Да! Да!

— Прелестно. И за начало ще ми кажеш кода за отменяне на съществуващите команди.

— Аз… не мога! Не е разрешен… достъп на неупълномощен персонал… Ъъъх!

Джан трепна — Езекиил за трети път издаде ужасния звук. Тя погледна Майлоу. Хилеше се с видимо удоволствие.

— Кодът… кодовите думи са… Моцарт-Маккартни. Отменящата команда трябва да бъде последвана от Моцарт-Маккартни.

Майлоу се засмя.

— Добре. Сега ме чуй внимателно — отменям всички предишни команди. Аз съм новият ти господар. Името ми е Майлоу. Ще се подчиняваш на всяка моя заповед. Моцарт-Маккартни. Разбра ли?

— Да — каза Езекиил. — Ти си новият ми господар. Името ти е Майлоу. Ще се подчинявам на всяка твоя заповед.

— А вие чухте ли? — кресна Майлоу на притихналите хора.

Никой не му отговори. Някои скимтяха. Майлоу се усмихна на Джан.

— Шансовете ни май отново се подобриха, а?

— Е, поне така изглежда — отвърна тя несигурно. — Но не разбирам как. Защо машината сега се подчинява на тебе?

— Това не е машина, а кибероид. Вътре в него има човешки мозък… хъм, поне значителна част от човешки мозък.

— Какво, някога е бил човек ли? — попита смаяната Джан.

— Не. Взели са мозъка от нероден зародиш, отгледан в някоя лаборатория. Програмирали са го да се подчинява на заповедите на собственика, но налаганите на кибероидите ограничения не са могли да бъдат стопроцентово гарантирани. Затова в тях монтираха предпазен фактор… уред, свързан направо с центъра на болката. Уредът можеше да се задейства с точно определен радиосигнал, ако кибероидът излезеше от подчинение. А този тук го задействах ръчно. — Майлоу посочи стърчащите в отвора жици. — И му припомних старите ограничения. Би трябвало отсега нататък да се подчинява напълно, но за всеки случай няма да се отдалечавам от активатора на болезнени усещания.

Той за пореден път плясна Езекиил по главата.

— Чуй ме сега, 0008005. Ще заповядаш на тези твои поданици да ни донесат дрехи. И гледай да са по-чисти от парцалите, които те носят. Искаме си и оръжията. Ще ни донесат също вода и храна, и съдове за тях. Разбра ли ме?

— Разбрах, Майлоу.

— Щом е така, изпълнявай.

Езекиил повтори исканията на Майлоу пред смразената и объркана тълпа наоколо. След кратък нервен разговор пратиха три жени да донесат каквото трябва. Едната се върна бързо и сложи купчина дрехи пред кибероида. Майлоу каза на Джан:

— Слез долу и се облечи. Аз ще стоя тук, за да съм сигурен, че нашият приятел ще кротува.

Джан се плъзна надолу по гърба на Езекиил и предпазливо го заобиколи, без да отделя погледа си от масивните му крака. Не можеше да се довери на тази машина, колкото и да се подчиняваше. Огледа дрехите. Трудно би ги нарекла чисти и миришеха доста зле, но поне не колкото нейните нарязани куртка и панталон. Избра си торбест панталон с по-малко дупки от останалите, риза от груб и тежък плат и чифт износени кожени обувки. Докато се обличаше, другите две жени се върнаха с оръжията, два мяха за вода и торба, в която сигурно имаше храна. Жените — едната представляваше прегърбен скелет със сбръчкана кожа — неспокойно оставиха товара си на земята до Джан и бързешком се дръпнаха настрани. И те като другите невярващо се взираха в Езекиил.

Джан закопча колана с оръжията и се покатери върху Езекиил с храната и водата. Майлоу й показа как да съедини жиците, за да причини непоносимото страдание на Езекиил, после скочи долу да се облече и да си прибере оръжията. Джан гледаше разпънатите върху колелата същества, Не издържаше гледката на обезобразените им ръце и крака, но с облекчение се увери, че са в несвяст или че вече са умрели. Надяваше се да е вярно последното.