Джан скри лицето в дланите си.

— Не, не ти вярвам! Майката богиня не е толкова жестока!

— Тя може и да не е, но Бог бащата е. Или Природата, или слепите сили на случайността, зависи в кое вярваш, че управлява Космоса…

— Езекиил!

Тълпата закрещя и стори път. Езекиил се беше появил. Не приличаше на нищо познато на Джан. Направен от метал, той се състоеше от голяма глава, подобна на кутия, широка към пет фута и от два огромни крака, завършващи долу със стъпала с яки нокти. Дрънчеше хлабаво с всяка крачка. Джан видя дълбоките отпечатъци, които оставяше в земята.

— Исусе — прошепна Майлоу. — Не мога да повярвам… след толкова години…

Нещото спря пред клетката. Високо беше към десет фута и стоеше наравно с клетката, както бе издигната на платформата. Върху кутията имаше закрепени множество метални тръби, от едната й страна висеше механична ръка. Джан забеляза нещо като голям бинокъл, монтиран на друга механична ръка, да се подава от предната част на кутията. Потрепери, докато бинокълът разглеждаше поред всеки пленник. После нещото заговори.

— Аз съм Езекиил, божият млат. Аз съм инструментът, който ще ви изпрати в ада. Там ви е мястото. Защото присъствието ви тук е тежко оскърбление за Бога.

Гласът беше мощен, но плосък, не изразяваше никакви чувства. Кожата по гръбнака на Джан настръхна неприятно. Нещото се отдръпна.

— Отворете клетката. Ще огледам тези прокълнати същества.

Тълпата също се дръпна и оформи широк кръг. Двама от нападателите отключиха вратата на клетката и измъкнаха пленниците един по един. Скоро петимата лежаха пред нещото, наричащо себе си Езекиил. То посочи Майлоу с механичната си ръка.

— Защо е трябвало да вържете толкова здраво този?

Един от групата пристъпи напред.

— О, велики Езекииле, божи млате, той е рядко срещан магьосник. Видяхме го да се движи с бързина, недоловима за окото. Така той уби голямата жаба-демон в Кръглото езеро.

Бинокълът доближи Майлоу. Нещото каза:

— Да, трябвало е да сте предпазливи. Зашемети го, преди да махнеш мрежата. И сложи белезници на ръцете и краката му.

— Веднага, велики Езекииле.

Мъжът се обърна, откачи боздуган от пояса си, наведе се над Майлоу и два пъти силно го удари по главата. Майлоу изпъшка и се отпусна. Джан се надяваше, че поне е останал жив. Глупости, каза си тя, много повече ще трябва да направят, за да убият Майлоу.

Тревогата й за него се изпари, щом друг мъж се наведе към нея с нож в ръка. Но той разряза не плътта, а дрехите й. Скоро тя беше съвсем гола, но все още бе здраво вързана.

— Хайде, ставай — заповяда мъжът и рязко я изправи на крака.

Бяха смъкнали дрехите и на другите трима пленници. Джан ги следваше изумена. Двамата мъже бяха нормални от кръста нагоре, но надолу ги покриваше гъста къса козина. И вместо стъпала имаха копита…

Чуха се въздишки и гневно мърморене сред тълпата. Металното същество извика:

— Добре ги вижте! По образ и подобие на своя повелител са създадени!

Джан забеляза и друго у човекоживотните. От двете страни над челата им се подаваха малки рогца… а половите им органи бяха абсурдно големи. После момичето изцяло обсеби вниманието й. Съвършената красота на тялото се нарушаваше от покритите с бели пера криле, стърчащи от плешките. Езекиил я сочеше:

— Вижте коварството на Онзи от Мрака! Създал е демон по подобие на Божи слуга! Но не се оставяйте да ви мамят!

Дойде ред и на Джан. Накараха я да се обърне, за да огледа Езекиил всеки инч от нейното тяло. Най-после нещото каза:

— Не откривам по нея сатанински знаци. Защо сте я довели тук пред мен?

Един от нападателите каза нервно:

— Тя беше с онзи демон, велики Езекииле. Сигурно и тя е нечиста.

— А, да, мъжът, — сети се Езекиил и насочи бинокъла към Майлоу.

В този момент едно съсухрено същество, прегърбено и изкривено като дърво, разбута хората. Носеше вериги и белезници. Джан трепна като от удар — пред нея стоеше жена. Жалкото същество хвърли товара си на земята до Майлоу. Веднага двама мъже махнаха мрежата от него, срязаха дрехите му и закопчаха белезници на китките и глезените му. Езекиил дълго го разглеждаше.

— Наглед и този не е белязан от Сатаната — отрони той накрая.

— Но, велики, ние го видяхме. Само демон би могъл да се движи тъй.

Езекиил наклони глава в подобие на човешко кимване.

— Известно ни е, че не всички следи от деянията на Онзи от Мрака се виждат с просто око. Но преди да стоваря върху му гнева Господен, ще трябва да го разпитам. Върнете го в клетката. Момичето също. Ще им задам въпроси, щом този дойде на себе си.

Груби ръце вдигнаха Джан и я хвърлиха в клетката. Тя едва успя да се претърколи и да освободи място за Майлоу. Тряснаха вратата след тях и я заключиха.

— А тези, що са прокълнати в очите на Бога, ще намерят своята погибел на колелата. Така ще поемат по пътя си към вечните страдания в неугасимия огън на ада! — викна Езекиил. — Докарайте колелата…

Неколцина изтичаха и след малко се върнаха, като търкаляха пет колела, големи като тези на каруцата. Поставиха ги на пънове, високи към три фута. Срязаха въжетата на тримата пленници. Двамата мъже се съпротивляваха, когато ги разпъваха на колелата и ги връзваха. А крилатото момиче прие съдбата си с безразличие. Джан видя, че е загубила надежда и усети болката от завладяващото я страдание. Крилете се подгънаха неловко под тялото на момичето, едно от тях се подаде през спиците на колелото. Джан не можеше да разбере, как някой би наранил същество с такава чудна и крехка красота.

— Изчадия вавилонски — каза надвесеният над тях Езекиил. — Редно е да ви изгорим на клада, но не бива да даваме знак на онези зли гиганти, що бродят из небесата. Ще освободим душите ви за среща с вашия господар по-милостиво, отколкото заслужавате. Но дано Бог ми прости.

Един от „живите трупове“ подаде на Езекиил голям чук. Езекиил го сграбчи с единствената си ръка и го вдигна високо. После го стовари тежко върху пищяла на крилатото момиче. То изкрещя пронизително. Езекиил разтроши и другите три крайника, злобно удряйки с чука. Джан се тресеше от ужас, опита се да не гледа. Очите на Майлоу обаче бяха широко отворени, той жадно гледаше сцената пред тях. Джан не вярваше на очите си, но той получи ерекция! Погнусата я задави.

— О, Майко богиньо! Харесва ти, нали?

— По-тихо! — прошепна Майлоу. — Не искам да знаят, че съм в съзнание.

Умът на Джан попадна в някаква болнава въртележка. Опитваше се да разбере тази нова проява на характера на Майлоу. Зад нея пак се чуха ударите на чука, един от мъжете запищя. Виковете на момичето продължаваха да се забиват в ушите й. Джан запуши с пръсти ушите си, но не успя да се скрие от звуците. Още удари на чука, пращене на кости, писъци…

Тя погледна Майлоу — сега той се взираше в нея. Устните му мърдаха. Джан дръпна ръце от ушите си.

— …Казах, че дори това да е ужасен начин да умреш, поне е сравнително бърза смърт — меко произнесе Майлоу. — Освен ако имаш изключително лош късмет.

— Как може да бъде бърза такава смърт? — попита тя. — Той просто им пречупи ръцете и краката. Ще агонизират дни наред. Ние също.

— Не. Шокът ще ги убие. Шокът е рязко спадане на кръвното налягане. В тъканите около пречупените кости има обширни кръвоизливи и тримата би трябвало да изпаднат в състояние на дълбок шок. Скоро кръвното им налягане ще бъде недостатъчно, за да се снабдяват мозъците им с кислород и те ще умрат.

— Сигурна съм, че тази информация ще ме утешава, когато ме вържат за едно от колелата — кисело отбеляза Джан. — Немалко утешение ще ми бъде и мисълта, че докато ми трошат ръцете и краката, ти ще получаваш физическо удоволствие от моята агония.

Майлоу леко повдигна рамене.

— Да, имам силни садосексуални наклонности, но те уверявам — гледката на твоята смърт не би ми донесла никакво удоволствие.

— Ох, успокоих се — гласът на Джан натежа от сарказъм. — Особено като знам, че само преди две нощи ти самият едва не ме уби…