Аристократите и Инженерите недоумяващо оглеждаха Майлоу. Далуин посочи клеймото на бузата му. И извика:
— Той е роб!
— Бих казал, бивш роб, ако се съди по хаоса — видя Джан. — Здрасти! — подвикна весело. — Надявах се да те намеря тук. Къде е терминалът?
Джан му го посочи и лейди Джейн й каза:
— Познаваш ли го?
Джан кимна.
— Казва се Майлоу. Този, за когото Ви казах. Робът, който, ъъъ, се сприятели с мен.
Майлоу гледаше принца и Далуин, които стояха пред него с насочени остриета на сабите.
— Махайте се от пътя ми, високообожавани. Не искам да ви причинявам зло, но имам работа на онзи терминал.
— Робе — заповяда принцът. — Хвърли меча си или ще си платиш жестоко.
— За последен път ви казвам — махайте се от пътя ми. Не след дълго япончетата ще довтасат тук, долу, а аз имам доста работа преди това.
Той вдигна странния си меч.
— Далуин — каза принцът, — убий го.
Далуин се хвърли към Майлоу.
Майлоу не се раздвижи, той се стрелна. В същия миг се чу обръщащият стомаха звук на остър метал, разсичащ плът и кост. Главата на Далуин внезапно подскочи във въздуха. Обезглавеното тяло рухна на пода в гърчове. На Джан й се стори, че то като че иска пак да стане, но накрая с облекчение видя, че трупът замря. Погледна Майлоу. Още се хилеше. В очите му имаше лудост.
— Ти си наред! — каза той на Каспар.
Каспар гледаше ужасено тялото на Далуин. Бавно отпусна сабята си и запристъпва по-далеч от Майлоу.
— Този е магьосник! — задъхано прошепна някой.
— Това вече е друго нещо — одобри Майлоу и тръгна към терминала.
Хората се блъскаха един друг в усилията си да стоят на разстояние от него. Той доволно огледа пулта и се обърна.
— Джан! — повика той. — Ела тук. Имам нужда от тебе.
Джан не помръдна. Съществото, което познаваше под името Майлоу, я смразяваше. Подозренията й най-после се оправдаха. Той е магьосник. Човешко същество не би могло да се движи с такава бързина.
— Джан! — той губеше търпение. — Не стой там като пън, идиотка такава! Ела тук!
— По-добре иди при него — промърмори лейди Джейн и стисна окуражително ръката й.
Джан неохотно излезе иззад трона и отиде при Майлоу. Той я погледна въпросително.
— За малко да си помисля, че си минала в другия отбор. Дръж…
Той й подаде непознатия меч, от който още капеше кръвта на Далуин.
— Дръж го с двете ръце. Да, точно така. Искам да пазиш гърба ми, докато работя. Ако наближат, кряскай и го размахвай.
Той се обърна и заигра с пръсти по клавишите на пулта. Престана изобщо да я забелязва. А тя не знаеше как да се държи. Хвърли смутен поглед към останалите. И те я гледаха, някои — осъдително.
Джан не си представяше какво може да се случи, но отгоре се чуха шумове от схватка. Викове, писъци, удари на метал в метал. Тялото на Небесен войн, покрито със страхотни рани, се плъзна по гръб по спиралната стълба. Последва го тълпа мъже. Бяха набити, носеха издути ярко оцветени халати, брони и шлемове. И размахваха мечове като този в ръцете на Джан.
Каспар и още неколцина се спуснаха срещу тях и веднага настъпи пълна неразбория. Майлоу погледна трескавия бой през рамо.
— Разчитам на тебе, малката — подвикна той на Джан в околния шум. — Пази ми гърба, трябва ми още време.
В главата на Джан се въртеше вихрушка. Не осъзнаваше какво прави или какво би направила. Прекалено много неща се случваха едновременно, губеше контрол върху сетивата си…
Видя как жестоко срязаха ръката на Каспар. Той изтърва сабята си и рухна под тежестта на трима дребни нападатели. Явно искаха да го заловят жив. Вече виждаше добре лицата им. Имаха гладки, безизразни очертания със странно удължени, тесни очи.
Все повече от нашествениците тичаха надолу по стъпалата към командния пункт. Скоро щяха да надделеят над защитниците му. Докато очакваше някой от тях да се насочи към нея, тя забеляза стоящия наблизо Гормън. Той наблюдаваше спокойно боя. После насочи вниманието си към нея.
— Какво прави този? — махна с ръка към Майлоу.
— Не знам — каза Джан.
— Аз пък си мисля, че знаеш — отвърна той. — През цялото време усещах, че нещо кроиш. Както и да е, дори и да сте замисляли заговор с този демон, вече е твърде късно.
Той се обърна и тръгна към рулевия пулт. Джан разбра какво искаше да направи.
— Майлоу! Главният инженер! Иска да блъсне „Господаря Панглот“ в другия въздушен кораб!
— Какво? — не я беше чул, съсредоточен в заниманията си на пулта.
Тя отново изкрещя предупреждението си с пълна сила. Без да вдигне очи, Майлоу каза:
— Щом е така, убий го.
— Да го убия? Аз ли?
Но той не я забелязваше. Джан се обърна — Гормън беше стигнал своя пулт. Тя колебливо тръгна към него. Чудеше се какво да стори. Не би могла хладнокръвно да го заколи, но ако го удари с тъпата страна на меча…
Преди да стигне до него, някакъв нападател изскочи напред. В момента, в който Гормън хвана един от лостовете, войнът го съсече с меча си през врата. Гормън падна върху пулта.
Джан се завъртя към Майлоу. Трима вече го обкръжаваха, а той сякаш не ги забелязваше.
— Майлоу! — кресна тя. — Зад тебе!
Едва ли не с нежелание, Майлоу се откъсна от пулта. Най-близкият от нападателите вече го връхлиташе с вдигнат меч. Майлоу отново се стрелна. Войнът някак си се оказа сгърчен на пода, а мечът му — в ръцете на Майлоу. Острието проблесна надолу…
Застана срещу останалите двама. Те го нападнаха заедно с пронизителни викове, с мечове готови за удар. И отново Майлоу се стрелна. И двамата се стовариха на пода. Единият умря бързо с прерязано гърло. Другият седеше, замислено вгледан в димящата купчина вътрешности между краката си.
Още от нашествениците се струпваха около Майлоу, но не можеха да пренебрегнат явните доказателства за майсторство и вече се държаха доста по-предпазливо. Майлоу кимна на Джан.
— Насам, по-бързо!
Тя отиде при него и той пак й подаде меча.
— Не ги пускай наблизо — заповяда. — Имам нужда от още малко време.
— Ти луд ли си? — изграчи тя. — Не мога да го правя като тебе!
— Накарай ги да повярват, че можеш. Блъфирай, момиче, блъфирай.
Той се обърна към пулта. Джан огледа наближаващите в полукръг нападатели. Лицата им изразяваха свирепост, но в очите се долавяше внимание, даже опасение. Хвана меча, както те държаха своите — с двете ръце, острието вдигнато под ъгъл срещу дясното й рамо. Опита се също да си придаде свирепост в изражението, но се чудеше какво ли ще прави, когато се втурнат срещу нея? Беше обучена на напълно различаваща се сабльорска техника, а тези тук така въртяха мечовете и нанасяха такива режещи удари, че тя едва ли би имала късмет да отбие дори първия.
Боят в командния пункт беше свършил. Повечето Инженери се търкаляха мъртви, но почти всички Аристократи бяха пленени живи. Джан забеляза лейди Джейн на колене между двама нападатели. Пред нея лежеше друг, дръжката на кинжала й стърчеше под брадичката му.
Полукръгът пред Джан се стесняваше. С разтърсващ нервите вик един от войните се хвърли към нея. Тя отби удара отгоре, повече по инстинкт, а не с умение, после отскочи назад и избегна на косъм коварното замахване отстрани, което би я прерязало на две през кръста.
— Майлоу… — задъхваше се тя, а войнът пак нападна.
— Еврика! — възкликна Майлоу миг преди звънтящия сблъсък на двете остриета. Този път само късметът отърва черепа й от разцепване. Сега обаче мечът летеше към нея под такъв ъгъл, че не би могла да го отбие.
Тя рязко отлетя назад, а мечът беше изтръгнат от ръцете й. Видя Майлоу вече пред себе си. Изведнъж той се оказа отдясно. А атакуващият войн падаше назад, срязаната броня откриваше кървяща рана в гърдите му. Другите не бяха и помръднали, а Майлоу вече се въртеше сред тях. Не можеха да направят повече, отколкото това биха сторили окосени житни класове, за да избягат от невидимото острие. Струи кръв бликваха сред предсмъртни писъци.
