— Изтощих се.

— Още една добре свършена работа? — сухо попита Сирай.

— Май мога да кажа това без съмнения — отвърна Джан. — Майко богиньо, той има невероятна сексуална потентност. Жалко, че не може да я използва, за да се люби.

Сирай я погледна изучаващо и колебливо каза:

— Може ли да ти задам един личен въпрос?

— Знаеш, че само ти можеш да ме питаш за всичко, което поискаш — усмихна й се Джан. — Какво искаш да знаеш?

— Как… как се чувстваш по време на секс с принца? — попита Сирай със сериозен тон.

— Как се чувствам, ли? — Джан повдигна вежди. — Питаш дали ми харесва?

— Ами… да.

Тя сви рамене.

— Е, получавам от него някакво физическо удоволствие, колкото и да е нескопосан.

— Макар че той е мъж ли?

Джан отговори с крива усмивка:

— Искаш да разбереш как аз, щом съм от Минерва, мога да понеса секс с мъж, нали? Сигурна съм, че вече ти казвах — жените от Минерва не спяха само една с друга. Обратно — по-младите жени като мен бяха настоятелно поощрявани да опитат как е с мъжете, за да няма изненади при периода за зачеване.

Сирай се намръщи.

— Да, но дълбоко в себе си ти предпочиташ да спиш с жени. Искам да кажа, нали получаваш повече удоволствие, когато си с лейди Джейн?…

— Ами така е. Но защото тя е много по-умела в секса от Каспар, не точно защото е жена. Но няма и емоционално удовлетворение и с двамата. Да, усещам ги привлекателни, макар да знам кои са и какви са. Обаче изхвърлям този факт от ума си, когато съм с тях. Но не намирам в себе си любов към тях. Тебе обичам, Сирай.

Сирай примига объркано.

— Нали се съгласихме да не говорим за това повече.

— Ти заговори за сексуалните ми предпочитания, не аз — каза Джан.

От онази нощ след представянето й пред двора, Сирай не спеше с нея. Каза твърдо, че сексуалната им връзка свършва с тази единствена нощ. Направила го от приятелски чувства, но ако могла да избира, Сирай предпочитала да не спи с жени. Позволяваше на Джан да я докосва, да я прегръща, даже да я целува. Но нищо повече. И оттогава Джан се измъчваше от безрадостния си живот.

— Бих искала пак да помислиш, Сирай — примоли се Джан. — Ако хората се обичат, какво значение има от кой пол са. А аз те обичам!

Сирай явно се чувстваше неловко.

— Моля те, Джан, не говори така. Всъщност ти не ме обичаш. Всичко е, защото съм първата ти истинска приятелка, откакто си в „Господаря Панглот“. И защото си от Минерва, и си млада. Да, завладяла те е страстта, но това не е истинска любов.

— Мисля, че аз най-добре познавам чувствата си — каза без колебание Джан.

— Никой не познава най-добре собствените си чувства.

Джан простена приглушено.

— Такива неща чувам от Майлоу.

Сирай направи обичайната гримаса при споменаването на името му.

— Ако ме обичаше, щеше да се вслушаш в съвета ми за това изчадие…

— Не променяй темата — каза Джан припряно.

Твърде добре знаеше как се отнася Сирай към Майлоу. Спомни си, че когато й преразказа историята на Майлоу, Сирай не искаше да повярва на ушите си.

— Казал ти е, че идва от Марс!

— Да. И звучеше твърде убедително.

— И ти му вярваш, че е от друга раса, от външния космос? — Сирай избухна в смях.

— А, не бих се учудила и на това, но той твърди, че е човек. Имало колония на Марс, така ми каза. Била създадена преди Генетичните войни и там бил роден.

Сирай изкриви лицето си.

— Чувала съм истории за тази колония и за обитаемите станции в пространството, но би трябвало без подкрепата на Земята да са измрели преди много години.

— Но пък според Майлоу колонията на Марс все още процъфтявала.

Сирай не се отказваше от недоверието си.

— А как е стигнал до Земята? И с какво?

— Долетял е в космически кораб, който се разбил в морето. Но не казва защо.

Сирай клатеше глава.

— Интересно, на нас не разказа тези врели-некипели за Марс? Защо ни е лъгал, че идва от друг морски комплекс?

— Имал си бил причини.

— О да, обзалагам се. Джан, не разбирам защо си толкова лековерна. Знаеш колко те е лъгал досега. И сега пак му вярваш с желание. Охотно участваш в някакъв налудничав и страшно опасен план за машинариите в командния пункт?

Раздразнена, Джан каза:

— Не виждаш ли, че нямам избор? Принудена съм пак да му се доверя! Обеща ми отмъщение срещу „Господаря Панглот“! Няма да се успокоя, докато не го постигна!

— Но ти ми разказа, че когато си имала възможността да разрушиш „Господаря Панглот“, не си могла да се решиш. Аз, разбира се, не мога да се оплача от това, но какво те кара да мислиш, че ще имаш сили, ако Майлоу ти даде втора възможност?

Джан разтърси глава.

— Но той не говори за разрушаване на въздушния кораб, а за овладяването му по някакъв начин.

— Но не ти казва как?

— Не — призна Джан. — Още не.

Сирай я погледна отчаяно.

— Вече си мисля, че първото ти впечатление от Майлоу е било вярно. Той е магьосник. Поне е омагьосал здравия ти разум.

Оттогава не се случи нищо, което да промени мнението на Сирай за Майлоу, нито пък за обвързването на Джан с него. Джан се отказа да спори с нея.

— Говорим за нас, не за Майлоу — отбеляза тя.

— Не, вече не говорим за това — каза Сирай непреклонно. Тя стана. — Когато принцът приключи ритуалната закуска с любимата си майка, ще очаква да те намери облечена и готова. Хайде, ще ти приготвя банята. И докато си вътре, ще ти донеса нещо за ядене.

Джан я погледна и въздъхна.

Вратите на асансьора се плъзнаха встрани и Принц Каспар влезе в командния пункт. Джан го последва, като спазваше задължителните няколко стъпки разстояние. Дванадесетте Инженери в помещението стояха вдървено неподвижни. Когато принцът седна на трона си, издигнат в задния край на залата, те вдигнаха за приветствие десните си ръце със свити юмруци. Джан се изправи до трона, с ръка на облегалката, а Далуин остана до вратата на асансьора.

— Заемете се с работата си — каза Каспар на Инженерите и те веднага се отпуснаха и се обърнаха към своите прибори. Гормън, Главният инженер, дойде при трона. Беше дребничък и с приветливо лице, което нищо не изразяваше. Както обикновено, сивата му униформа с черната емблема на гилдията — светкавица пресичаща кръг, беше добре изгладена. На врата му беше окачен бинокъл.

— Движим се по график, владетелю — докладва той.

— Добре. Продължавайте — каза Каспар. Липсата на интерес натежаваше в гласа му.

Джан знаеше колко скучни за него са задълженията му в командния пункт. Знаеше, че той е абсолютно невеж, както и останалите Аристократи, що се отнася до механизмите, движещи и управляващи „Господаря Панглот“. Без Инженерите, които напълно съзнаваха своята незаменимост, останалите биха били съвсем безпомощни.

Гормън се поклони на Каспар.

— Ще бъде изпълнено, Ваше Височество.

Когато се изправи, очите му срещнаха за миг погледа на Джан. Тя отново изпита увереността, че той може да види всичко в нея, че знае всяка нейна тайна. Тя забелязваше как я поглежда крадешком, докато си „играе“ с устройството, интересуващо Майлоу. Макар че се надяваше отдавна да е уталожила съмненията му. Каза му, че харесва „красивите цветове“, появяващи се на екрана при натискането на различните бутони.

Гормън се върна на установеното си място, точно зад двамата рулеви. Командният пункт представляваше стъклен мехур, излизащ от корпуса точно под носа. Само преходите и различните съоръжения отчасти пречеха на пълния кръгов обзор.

Джан вече разпознаваше кое в командния пункт дължи произхода си на първите създатели на въздушния кораб и кое е направено или променено от следващите поколения Инженери. Сега й изглеждаше очевидно, че колкото по-скорошно беше изменението, толкова по-първобитно ставаше в сравнение с оригиналните уреди и конструкции.