— Моля Ви, господарю и повелителю мой, време е да ставате.

Със затворени очи Каспар побутна настрана косата й.

— Защо пък да ставам? Твърде е рано — промърмори той.

— Нима пак забравихте? Имате дежурство в командния пункт. След няколко часа трябва да стигнем Бандала.

— Говняна работа — изръмжа той. — Хич не ми пука. И да съм, и да не съм там е все тая. Гормън командва истински там долу.

„Истина е“, каза си Джан, но се учуди, че Каспар също го признава. „Все пак сигурно дълбоко в себе си той не си вярва — говори зле за себе си само за да се покаже.“

— Изобщо не е така, господарю мой — каза му тя, като го докосна ласкаво с ръка. — Вие сте незаменим в командния пункт и съзнавате това. Гормън и неговите инженери са само умели ръце, движени от Вашия благороден ум.

Той отвори очи. Никога не й омръзваше да се вглежда в тях.

— Подмазвачка — каза той.

Но в гласа му нямаше недоволство. Ласкателствата винаги влияят на хората, казваше Майлоу. Човешкото его няма емоционална защита срещу тях дори ако рационалната част на ума ги разпознава.

Джан го целуна по устата.

— Говоря истината, господарю мой.

Каспар я обгърна с ръце и здраво я притисна към себе си. После се претърколи в леглото и се оказа върху нея.

— Пак ли… вече! — каза тя на пресекулки.

— Ти си виновна — отвърна той дрезгаво, влизайки в нея. — От тази твоя амазонска миризма е… Страшно ме възбужда.

Каспар свърши и пак се отпусна по гръб. Мълчеше. Накрая каза:

— Ще дойдеш ли с мен в командния пункт днес?

— Разбира се, господарю мой.

— Харесва ти да ходиш там, нали? — той се вгледа в нея.

Джан веднага настръхна.

— Да, повелителю. Нали Ви казах — много е интересно.

— На жените такива неща не са им интересни. Машинарии и тем подобни. Та каква е истинската причина?

Тя усети признаците на зараждаща се паника. Дали пък не е отгатнал истината? Дали някоя нейна постъпка е предизвикала подозренията му? Опита се да спре треперенето на гласа си:

— Каква е според Вас истинската причина, господарю?

Той се усмихна многозначително.

— Имаш нещо с някой от инженерите. Грубите мускулести мъже сигурно са твърде привлекателни за една амазонка. Кажи ми кой е. Да не би самият Гормън?

Тя се поуспокои.

— Само един мъж има в живота ми — Вие, господарю. Кълна се. Как може да искам друг мъж, щом ме притежавате изцяло?

Каспар я изгледа замислено и кимна. Повярва й, но нещо все още го озадачаваше.

— Но тогава какво те привлича в това скучно място?

— Казах Ви, господарю. Интересно ми е. Спомнете си, че съм амазонка и не приличам на нормалните жени.

Лека полека лицето му се проясни. Обяснението му се стори приемливо. „Идиот“, помисли тя. Той се надигна на лакът и се усмихна.

— Точно защото не приличаш на нормалните жени, аз те оставих толкова дълго като моя единствена любовница.

Джан знаеше, че това е вярно. Както казваше и Майлоу, тя все още беше нещо съвсем ново за Аристократите. Но колко време можеше да задържи положението? Вече почти шест месеца беше при Принц Каспар и неговата майка. При цялата й „амазонска“ необичайност Каспар рано или късно ще усети скуката. А лейди Джейн вече ясно я показваше. Вярно, признаците още не се бяха проявили силно, но не й оставаше много време.

Още онази нощ, когато вечеря с Принц Каспар и лейди Джейн в собствените им апартаменти, Джан усети колко силно привлича сексуално и сина, и майката. Каспар не криеше желанието си, но лейди Джейн беше по-въздържана. Джан се досети, че каквато и връзка да има с майката, ще трябва да я крие от сина.

Описа на Майлоу положението и той хладнокръвно й предложи да спи и с двамата.

— Възползвай се, колкото можеш по-добре. Казаното от тебе ми показва, че лейди Джейн е истинската сила зад трона. Ще ни бъде полезна не по-малко, от принца.

— Искаш да проституирам за тебе — каза тя навъсено.

— Не, каквото и да направиш, правиш го и за себе си. Знаеш какво ще получим, ако постигна целта си.

— Стига да ми казваш истината.

— Нямаш друг избор, Джан, трябва да повярваш. Аз съм единствената ти надежда.

— Чувала съм това и преди — промърмори тя пренебрежително.

Но в себе си признаваше, че е така — той беше единствената й надежда. С отминаващите дни тази съмнителна надежда ставаше все по-далечна. Въпреки нейните „игри“ с клавиатурата на устройството, което според Инженерите беше безполезна реликва. Майлоу вярваше, че то е ключът към всичко, но тя изглежда с нищо не помагаше за осъществяването на неговите планове. Пречеше и нежеланието му да сподели точно какво иска да постигне.

— По-добре да не знаеш, малка амазонке. За твое добро е. Току виж изтървеш нещо, както си шепнеш на възглавниците с Техни Височества.

Тя се възмути и го увери, че никога не би направила такава глупост, но без полза. Той не поиска да й каже нищо повече.

Каспар стана от леглото, протегна се сладко и се порадва на отражението си в голямото огледало. И Джан му се възхищаваше. Тялото му беше красиво. Само да не беше толкова безнадежден в леглото при такова тяло, оплака си се тя безгласно. Ако имаше поне частица от умението на неговата майка да прави любов. Но пък лейди Джейн беше много по-възрастна — над стоте според собственото й признание и естествено беше къде по-опитна.

Той отиде в банята. Джан се надяваше да е дошъл един от редките дни, в които той наистина да се изкъпе, но не разчиташе особено на това. В обитаваната от Аристократите част от въздушния кораб имаше вода в изобилие, но те не се възползваха от нея. Предпочитаха да поливат себе си и дрехите си с гадно сладникави аромати.

Джан също стана и се обърна към своето отражение в огледалото. За разлика от Каспар не харесваше гледката. Омеквам, каза си тя. Не, вече съм омекнала. Не надебеляла, а омекнала. Мускулите й бяха загубили релефа си, плътта на торса, ръцете и краката изглеждаше твърде равна и закръглена. И бледа. Нищо чудно, че лейди Джейн вече не се възбужда толкова от нея. Онази дива „амазонка“ със заплашителен вид, която така вълнуваше сексуално преситената лейди Джейн преди половин година, като че ли изчезваше.

Когато Джан научи значението на думата „амазонка“ (обясни й го Сирай), стори й се донякъде забавно, но не се обиди. Нямаше нищо против да сравняват жените от Минерва с митичното племе на свирепите жени-войни, дори ако сравнението изразяваше неприязън.

Каспар се появи от банята, облечен в любимата си роба. Обратната страна на черната кожа не беше обработена както трябва и острата миризма ясно се усещаше сред вълните на парфюма.

— Отивам в командния пункт веднага след закуска. Приготви се дотогава, ако искаш да дойдеш с мен.

— Ще бъда готова, господарю — отвърна тя и вдигна робата си, захвърлена до леглото.

Едва я навлече и той отвори вратата на Далуин, своя личен слуга и телохранител, който стоеше на стража през цялата нощ пред спалнята на Джан. Далуин беше едър мъж с приятна външност и като че беше изцяло предан на Принц Каспар. Винаги показваше на Джан колко неприятна му е връзката й с принца и макар тя да правеше и невъзможното, за да му се хареса, откритата му враждебност не изчезваше. И тази сутрин не направи изключение. Нейната усмивка и приятелският поздрав не изтръгнаха от него нищо, освен кисел поглед. И както винаги, Принц Каспар се направи, че нищо не е видял.

Тя въздъхна, щом вратата се затвори след тях и погледна часовника на стената. Закуската му с лейди Джейн ще свърши поне след час. Няма нужда да бърза. Тя седна на леглото и натисна едно от копчетата на масичката до него. Сирай се появи почти след миг. Джан убеди Принц Каспар да направи Сирай нейна лична слугиня и считаше това за своя най-голям успех, откакто му стана любовница. Нито Мари Ан, нито Принц Мажид останаха доволни, но трябваше да се подчинят на решението на Каспар.

Джан махна на Сирай да седне в едно от креслата и каза: