Иван го зяпна.

— Защо ми е котенце, за Бога?

— Защото ще внесе малко светлина в ергенската ти квартира. Ще ти прави компания през безкрайните скучни вечери.

— Я се разкарай, лорд ревизор братовчеде.

Майлс се ухили, лапна един от ордьоврите и се отдалечи.

Забеляза семейство Куделка в балната зала. Липсваше само четвъртата сестра, Карийн, която все още бе на колонията Бета, но щеше да се върне за сватбата. Както и лорд Марк, навярно. Капитан Галени беше потънал в сериозен разговор с бъдещия си тъст комодора. Делия стоеше до него. След дълъг размисъл и по съвета на годеницата си, Галени бе решил да не подава оставка, за огромно облекчение на Майлс. Той се зачуди дали някой е информирал Дъв, че има опасност Марк да му стане зет. Искаше му се да присъства, когато комарецът научи, просто за да се наслади на изражението му.

— Поздравления за повишението — разнесе се до него дрезгав баритон.

Майлс кисело се усмихна и се обърна към баща си.

— Кое по-точно?

— Признавам, че мислех за поста ти на имперски ревизор — каза вицекрал граф Арал Воркосиган, — но научих от Грегор, че си станал и капитан. Не ми го беше споменал. Поздравления и за това, макар че… не съм чувал за по-странен начин да получиш сини петлици.

— Ако не можеш да направиш каквото искаш, направи каквото можеш. Или както можеш.

— Радвам се, че оцеля достатъчно дълго. Нали не губиш инерцията си с възрастта, момче?

— Не, струва ми се. — Майлс замислено присви очи. — Просто поемам в нова посока. Ворховис каза, че съм бил най-младият имперски ревизор от Периода на изолация. Мисля, че ти никога не си заемал този пост.

— Не. Някак си го пропуснах. Дядо ти също не е бил ревизор. Нито прадядо ти. Всъщност… Ще трябва да проверя, но мисля, че досега нито един граф или лорд Воркосиган не е бил имперски ревизор.

— Аз проверих. Така е. Аз съм първият от рода — самодоволно отвърна Майлс. Графът се усмихна.

— Това не е нищо ново, Майлс.

Майлс стоеше сред тълпата пред митницата на една от по-големите комарски орбитални транзитни станции. „Мирише на космическа станция.“ Атмосферата на адмирал Нейсмит, невероятно наелектризираща, дори сега.

Станцията бе една от десетките, орбитиращи около единствената полуобитаема планета в системата. Други три обикаляха около бледата звезда на Комар и всеки един от шестте транзитни изхода, които всички те обслужваха, имаше и военна, и цивилна станция. В тази огромна мрежа пристигаха товари и пътници не само за Бараяр, но и за Пол, Центъра на Хеген, Сергияр, Ескобар и много други планети. По новооткрития търговски път за Ро Кит и останалата част на Сетаганданската империя също кипеше оживен трафик. Таксите и митата, които се събираха тук, представляваха огромен източник на доходи за Бараярската империя. Това също беше част от Бараяр — не биваше да забрави да го спомене на израсналата в космоса Ели Куин.

Куин навярно щеше да е почти щастлива на Комар. Неговите куполни градове приличаха на космическата станция, на която бе родена тя. Наистина, повечето задължения на лорд Воркосиган щяха да го задържат във Ворбар Султана. Столицата привличаше всички амбициозни мъже като гравитационен кладенец. Но можеше да поддържа втори дом на една от тукашните станции, уютна космическа вила… „Далеч от планината.“

Предния ден беше изпратил родителите си от този космодрум. Петте дни в сравнително спокойния скоков кораб им бяха дали достатъчно време за разговори. Освен това бе използвал възможността да изпроси от баща си един личен гвардеец, Пим. Графинята мърмореше, че трябвало да им даде в замяна Мама Кости, но въпреки това му го отстъпи. Графът обеща след време да му прати още двама.

Навалицата около изхода на митницата стана още по-голяма. Майлс се повдигна на пръсти. Напразно. Девет десети от тълпата се разпръсна преди от вратата да излезе Куин, облечена в консервативни комарски дрехи: бяло копринено сако и панталон. Те подчертаваха тъмните й къдри и блестящите й кафяви очи, но пък Куин изглеждаше страхотно във всичко, дори в окъсана и окаляна униформа.

Тя също се надигна на пръсти и го потърси с поглед, доволно измърмори „Ха“, когато го видя, махна му и се запъти към него. После пусна сака си на земята и го прегърна толкова силно, че едва не го смачка. „Куин, моята Куин.“ След десетина целувки вече можеха да разговарят.

— Защо ме накара да ти донеса целия багаж? — подозрително попита тя. — Това не ми харесва.

— Донесе ли го?

— Да. На митницата е. Щяха да се побъркат, когато го видяха, особено оръжията. Отказах се да споря с тях — ти си бараярец, ти се оправяй.

— Хм, Пим. — Майлс даде знак на гвардееца си, облечен като самия него в дискретни цивилни дрехи. — Вземи документите на комодор Куин и спаси вещите ми от ония бюрократи, моля те. Прати ги в замъка. После се върни в хотела.

— Слушам, милорд. — Пим тръгна да изпълни заповедта.

— Това ли е целият ти багаж? — попита Майлс.

— Както винаги.

— Тогава към хотела. Хубав е. — Всъщност най-луксозният на станцията. — Хм… наех апартамент за тази нощ.

— Надявам се.

— Вечеряла ли си?

— Не.

— Добре. Аз също.

Взеха такси, което ги остави пред хотела. Мебелите бяха елегантни, коридорите — широки и с дебели килими, персоналът — любезен и отзивчив. Апартаментът бе огромен за космическа станция, което означаваше уютен за целите на Майлс.

— Твоят генерал Алегре е много щедър — отбеляза Куин, след като надзърна в разкошната баня. — В края на краищата може би няма да имам нищо против да работя с него.

— Не се съмнявам. Но хотелът е за моя сметка, не го плаща ИмпСи. Исках да можем да поговорим на спокойствие преди утрешната ти официална среща с Алегре и шефа на галактическия отдел.

— Така… Всичко това ми е абсолютно неясно. Получих едно скапано съобщение от теб, че Илян те хванал за оная история с нещастния Ворберг. После седмици наред не отговаряше на въпросите ми, страхливец такъв. След това се обади да ми кажеш, че всичко било наред, а сега тая заповед незабавно да се явя в ИмпСи на Комар, без обяснения, без никакъв намек каква е новата задача, освен твоя послепис да ти донеса целия багаж за сметка на ИмпСи. Връщаш ли се в Службата, или не?

— Не. Тук съм като консултант, за да те заведа при новите шефове. Но… имам нова работа.

— Наистина не разбирам. Искам да кажа, съобщенията ти бяха мъгляви…

— Трудно е да пращаш любовни писма, когато знаеш, че цензорите от ИмпСи следят всичко.

— Но този път беше абсолютно неразбираемо. Какво става с теб? — Майлс усети страха в гласа й. „Губя ли те?“ Не, не страх. Разбиране.

— Няколко пъти се опитвах да ти съчиня съобщение, но беше… прекалено сложно и не исках да пращам по теснолъчевия канал най-важните неща. Редактираният вариант се получаваше пълна идиотщина. И без това трябваше да те видя лично, поради… поради много причини. Това е дълга история, по-голямата част е секретна, факт, който напълно ще пренебрегна. Мога, нали знаеш. Искаш ли да слезем в ресторанта да вечеряме, или да си поръчаме рум сървис?

— Майлс — ядосано каза Куин. — Рум сървиз. И обяснения.

Той успя временно да я разсее с огромното меню на хотела, за да обмисли какво да й каже. След като пратиха поръчката, двамата седнаха един срещу друг на по-малкия диван.

— За да ти обясня новата си работа, трябва да ти разкажа как я получих и защо Илян вече не е шеф на ИмпСи… — Майлс й предаде историята от последните месеци. Донесоха храната, което забави реакцията на Ели. Лицето й беше напрегнато и замислено. „Да. Тази вечер и двамата първо трябва да помислим преди да кажем нещо, любима.“ Куин заговори едва след третата хапка.

— Имперски ревизор… звучи като някакъв счетоводител. Това не е в твоя стил, Майлс.

— Вече е. Положих клетва. Това е един от онези бараярски термини, които не означават каквото си мислиш. Не знам… имперски агент? Специален прокурор? Специален пратеник? Генерален инспектор? По малко от всички тези неща. Каквото поиска от мен Грегор. Това напълно ме устройва.