— Добре, докторе. Може ли вече да пилотирам?

— Утре — каза Ченко.

— Защо не днес?

— Утре — по-твърдо повтори неврологът. — След като пак ви прегледам. Може би. Пазете се, моля ви, милорд.

— Изглежда… че ще се наложи.

— Не бих заложил бетански долари — измърмори под нос лекарят.

Майлс се престори, че не го е чул.

По настояване на Грегор лейди Алис определи годежната церемония за откриването на празничния зимен сезон. Майлс не беше сигурен дали това представлява императорска твърдост, младоженческо нетърпение или страх, че Лайза всеки момент може да се събуди от любовната си мъгла, да оцени опасностите и да избяга колкото може по-далеч. По малко и от трите, навярно.

В деня преди церемонията във Ворбар Султана и трите околни области се разрази най-страшната виелица от четири десетилетия насам, която затвори всички граждански космодруми, рязко ограничи дейността на военните и остави пристигащия вицекрал на Сергияр в орбита. В някои квартали от столицата снегът достигна до височината на втория етаж. Благоразумно бе решено вицекрал граф Воркосиган да изчака до следващата сутрин и да отиде направо в императорската резиденция.

Майлс трябваше да се откаже от намерението си да отиде на церемонията със собствения си гравитоскутер и се съгласи да придружи графинята и нейната свита с наземни коли. Планът му да излязат рано беше осуетен, когато отвори вратата на гардероба си и откри котката Зап — беше се свряла сред ботуши и паднали дрехи, за да роди. Шест котенца.

Зап не обърна внимание на заплахите му за страшните последствия от нападение срещу имперски ревизор и просто мъркаше и съскаше по обичайния си шизофреничен начин. Майлс събра смелост и спаси най-хубавите си ботуши и униформа с цената на малко ворска кръв. Зарадвана от увеличаването на своята биологична империя, графинята донесе табла с приготвена от Мама Кости котешка храна, която Майлс не би се поколебал да изяде за закуска. Майка му седна на пода и за половин час успя не само да избегне издраскване, но и да извади котенцата, да види кое е мъжко и кое женско и да им даде имена преди да отиде да се облече.

Трите коли най-после потеглиха и след две проверки минаха през портала на резиденцията. Вятърът бе поутихнал и небето се беше поразчистило.

Те не бяха единствените закъснели — все още продължаваха да пристигат върволици от министри, висши военни, графове и графини. Някои бяха придружавани от изтупани и излъскани гвардейци в пъстри униформи, други — от гвардейци, измъчени, раздърпани и полузамръзнали, след като бяха разчиствали преспите около колите, но всички се радваха, че не са последни. За щастие, повечето комарци, включително родителите на Лайза, бяха пристигнали по-рано през седмицата.

Ала нищо не можеше да смути лейди Алис, която, без да бърза, посрещаше и насочваше гостите. Лицето й грейна, когато няколко минути след графинята и Майлс се появи самият вицекрал граф Арал Воркосиган.

Графът прегърна съпругата си толкова силно, че едва не й развали прическата, сякаш от последната им среща не бяха минали само няколко седмици, а години.

— Надявам се — каза той на жена си, докато я поглъщаше с очи — че са пратили имперския метеоролог на остров Кирил, за да изучи занаята си както трябва.

— Той предупреди, че ще вали сняг — усмихна се Майлс. — Просто забрави да спомене за виелицата. Явно е смятал, че трябва да даде оптимистична прогноза за този ден.

— Здравей, момче! — Пред толкова много хора двамата само се ръкуваха. — Добре изглеждаш. Трябва да поговорим.

— Мисля, че лейди Алис има предимство…

Лейди Алис тъкмо се спускаше по стълбището.

— А, Арал, добре, най-после пристигна. Грегор чака в Стъклената зала. Хайде, хайде…

Поради огромния брой свидетели церемонията се проведе в най-голямата бална зала. Свитите на годениците стояха една срещу друга като две малки армии. Лайза носеше елегантно комарско сако и панталон, макар и в червения нюанс на бараярския зимен празник — компромис, фино предвиден от лейди Алис.

От двете страни на Лайза бяха родителите й и една нейна комарска приятелка за секундант. До Грегор бяха неговите приемни родители граф Арал и графиня Корделия. Секундант му бе Майлс. Лайза очевидно беше наследила фигурата си от баща си — дребен топчест мъж с предпазливо любезно изражение, а млечно бялата кожа — от майка си, жена с будни очи и нервна усмивка. Лейди Алис, разбира се, играеше ролята на посредничка. Отдавна бяха останали в миналото дните, когато секундантът трябваше да се ожени за годеницата, ако годеникът случайно умре преди сватбата. Днес задълженията му се ограничаваха в разнасяне на церемониални подаръци между двете групи.

Някои подаръци имаха очевидна символика: пари в красива опаковка от родителите на Лайза, сладкиши, завързани със сребърни панделки, кленова медовина и вино. Малко озадачаваща беше сребърната юзда, тъй като към нея нямаше кон. Напомнящият на скалпел нож с тъп връх от майката на годеницата, като гаранция за генетичната чистота на дъщеря й, бе отпаднал, с радост забеляза Майлс.

После идваше ред на традиционното четене на Съветите към годеницата — задача, която се падаше на секунданта. Нямаше съответни Съвети към годеника: пропуск, който Ели Куин веднага щеше да посочи. Майлс пристъпи напред, разви пергаментовия свитък и го прочете с ясен глас и безизразно лице, сякаш инструктираше „Дендарии“ преди операция.

И си помисли: „Ако си мислиш, че това е цирк, само почакай да видиш сватбата.“ Церемонията завърши и започна балът.

Грегор пръв имаше право да поговори с баща му, затова Майлс отиде при един от бюфетите. Там срещна Иван, висок и прекрасен в парадната си червено-синя униформа.

— Здравей, лорд ревизор братовчеде. Къде е златният ти нашийник?

— Ще си го получа обратно другата седмица. Ще положа клетва преди последната обща сесия на Съвета на графовете и министрите.

— Носят се слухове, нали разбираш. Хората ме питат за назначаването ти.

— Ако стане прекалено напечено, насочи ги към Ворховис или Воркалонер. Но не и към Ворпарадийс. Водиш ли си партньорка, която би могъл да ми заемеш за един-два танца?

Иван сбърчи лице, озърна се и сниши глас.

— Опитах нещо друго. Предложих на Делия Куделка да се омъжи за мен.

Майлс вече знаеше как стоят нещата, но пък в крайна сметка говореше с Иван.

— Моите поздравления! — престорено весело каза той. — Майка ти ще изпадне във възторг.

— Не.

— Не ли? Но тя харесва момичетата на Куделка.

— Делия ми отказа. За пръв път правя предложение на момиче!

— Каква изненада!

Братовчед му усети странния тон и го изгледа подозрително.

— А мама каза само: „Жалко, скъпи. Предупреждавах те да не се мотаеш.“ И отиде да потърси Илян. Видях ги преди две минути, криеха се в една ниша. Илян й разтриваше тила. Тази жена си е изгубила ума.

— Е, тя наистина те предупреждаваше. Стотици пъти. Наясно е с демографската ситуация.

— Мислех, че на върха винаги ще има място. Делия каза, че се омъжвала за Дъв Галени! За този проклет комарец… хм…

— Конкуренция, а?

— Ти си знаел?

— Досещах се. Сигурен съм, че ергенският живот ти харесва. Следващите десет години ще са същите като предишните, и по-следващите и още по-следващите… щастливи и безгрижни.

— И ти не си по-добре от мен — изсумтя Иван.

— Ами… не съм и очаквал друго — мрачно се усмихна Майлс. — Просто ще трябва пак да опиташ. Може би с Мартя?

Братовчед му само изръмжа.

— Какво, два отказа?… Да не си предложил и на двете сестри в един ден, а, Иване?

— Уплаших се.

— Така… за кого се омъжва Мартя?

— За всеки друг освен за мен, очевидно.

— Прав си. Хм… знаеш ли къде е семейство Куделка?

— Комодорът беше тук преди малко. Сигурно вече се е уединил с баща ти. Предполагам, че щом започне музиката, момичетата ще са в балната зала.

— Аха. — Майлс понечи да се запъти натам, после разсеяно попита: — Искаш ли котенце?