— Здравей, Майлс — започна императорът, а Лайза прибави:

— Здравейте, лорд Воркосиган.

Майлс се прокашля.

— Здрасти, приятели. Какво е станало?

— Исках да си сред първите, които ще научат — каза Грегор. — Помолих Лайза да се омъжи за мен. И тя прие. — Императорът изглеждаше малко смутен, сякаш съгласието й го бе изненадало. Усмивката на Лайза беше също толкова смутена.

— Честито — отвърна Майлс.

Иван се наведе над рамото му към обектива и се присъедини към поздравленията.

— О, добре, че си там — рече Грегор. — Ти беше следващият от списъка. — Да не би да се обаждаше на всички извънредно облекчени наследници според официалния им ранг? Е… точно в бараярски стил.

— Аз ли научавам пръв? — попита Майлс.

— Не съвсем призна императорът. — Първа беше лейди Алис, разбира се. Тя знаеше почти от самото начало.

— Вчера пратих съобщение на родителите си — рече Лайза. — И казах на капитан Галени. Дължах му го. И на двама ви.

— Хм, той какво каза?

— Съгласи се, че навярно ще е добре за междупланетното разбирателство — отвърна Грегор. — Като се има предвид миналото му, струва ми се, че това е обещаващо.

„С други думи, изстрелял си му го от упор и той ти е казал «Да, сир». Бедният Дъв. Нищо чудно, че ми се обади. Иначе е щял да експлодира.“

— Галени… е сложна личност.

— Да, известно ми е, че го познаваш… Пратих съобщение на родителите ти, което би трябвало да пристигне тази вечер. Очаквам утре да ми се обадят.

— О — спомни си Майлс, — Лайза ви е изпреварила, струва ми се. Баща ми ме помоли да ви уверя, че ви подкрепя. Майка ми ме помоли да ви предам същото, доктор Тоскана.

— Нямам търпение да се запозная с легендарната Корделия Воркосиган — с очевидна искреност отвърна Лайза. — Мисля, че бих могла да науча много от нея.

— И аз така смятам — призна Майлс. — Те ще се приберат за случая,нали?

— Не се сещам за друг, който да стои във венчалния ми кръг, освен вас тримата — каза Грегор. — Надявам се, че ще ми станеш секундант?

Точно като на дуел.

— Естествено. Хм… за кога планирате този цирк?

Лицето на императора малко помръкна.

— Лейди Алис, изглежда, има някои много определени идеи в това отношение. Исках незабавно да направим годежа, но тя настоява дори да не го обявяваме до завръщането й от Комар. Пращам я като свой Глас при родителите на Лайза, всички тия формалности, нали знаеш. Така че годежът трябвало да е след два месеца. А сватбата — почти след цяла година! Споразумяхме се на компромис и годежът ще е един месец след завръщането й и все още спорим за сватбата. Тя казва, че ако не им дадем време да приготвят тоалетите си, ворските дами никога нямало да ми простят. Не виждам защо са им цели два месеца, за да се облекат.

— Ммм. Ако бях на твое място, щях да й се доверя. Тя е в състояние да се справи с консервативната стара ворска фракция, без те дори да се усетят. Което решава половината от проблема ви. Боя се, че не мога да кажа нищо за радикалната комарска половина.

— Алис смята, че трябва да направим две сватби — едната тук, другата на Комар. Двойно изпитание. — Грегор се обърна към Лайза и стисна ръката й. — Но си струва.

— Ще издържите — увери ги Майлс. — Всички ще ви помагаме, нали, Иване?

— Майка ми вече ме вербува за помощник — мрачно призна братовчед му.

— Хм… казахте ли на Илян? — попита Майлс.

— Пратих лейди Алис да му съобщи — отвърна Грегор. — Той ми се обади, за да ме увери в личната си и професионална подкрепа — този израз за подкрепата го чувам отвсякъде. Чак толкова слаб ли изглеждам? Не знам дали се е зарадвал, или се е ужасил, но пък Илян винаги е непроницаем.

— Не винаги. Предполагам, че лично се е зарадвал и професионално се е ужасил.

— Той предложи да направя всичко възможно, за да ускоря завръщането на госпожа майка ти преди годежа. За да помогнела на Лайза. Чудех се дали ще се присъединиш към молбата ни, Майлс. Тя не обича да оставя баща ти сам.

— Ще опитам.

Грегор се усмихна.

— Поздравления и на теб, Майлс. Преди на баща ти му е трябвала цяла армия, за да го направи, а ти промени бараярската история само с една покана за вечеря.

Майлс безпомощно сви рамене. „Господи, всички мен ли ще обвиняват за това? И за всичко, което последва?“

— Хайде да се опитаме поне този път да избегнем правенето на история, а?

— С удоволствие — съгласи се Грегор, бодро отдаде чест и прекъсна връзката.

Майлс опря чело на масата и изпъшка:

— Вината не е моя!

— Разбира се, че е твоя — възрази Иван. — На кого му хрумна тази идея? При това в мое присъствие.

— Не, ти ме накара да присъствам на проклетата официална вечеря.

— Аз поканих само теб. Ти покани Галени. Пък и всичко започна от майка ми.

— А, значи тя е виновна. Чудесно. Сега вече съм спокоен.

Иван сви рамене.

— Е, не трябва ли да изпием по чаша за щастливата двойка? В избата ти има бутилки, покрити с повече прах от стар вор.

Майлс се замисли.

— Да, да слезем да потърсим нещо.

Долу, след като категорично отхвърли предложението на Майлс да се спрат на кленова медовина, Иван попита:

— Смяташ ли, че Галени ще се опита да направи нещо, за което после ще съжалява? Или за което ние ще съжаляваме?

Майлс дълго се колеба преди да отговори:

— Не.

Иван не изпълни заплахата си да се погрижи за лечението на Майлс, защото трябваше да помогне на Лайза да се приготви за заминаването си за Комар. Тя се отби в замъка Воркосиган, за да остави няколко килограма исторически справки за предишни императорски сватби, и нареди на Майлс да ги проучи. Когато се върнеше, леля му несъмнено щеше да има дълъг списък със задачи за всички. А след Иван в списъка се нареждаше Майлс.

Той стъписано прелисти старите книги. Колко от тези овехтели церемонии щяха да измъкнат от музея? От последната императорска сватба бяха минали четиридесет години — венчавката на принц Серж и злощастната принцеса Карийн. Това бе грандиозен цирк, а Серж беше бил само престолонаследник, не император. И все пак Майлс предполагаше, че спазването на ворските традиции поддържа класовата им идентичност. Навярно една грижливо подготвена и проведена церемония щеше да изиграе ролята на социален имуносупресант, който да не допусне отхвърлянето на трансплантираната комарска тъкан от ворското тяло. Алис, изглежда, определено смяташе така, а тя трябваше да разбира от тези неща — родът Ворпатрил бе един от най-старите.

Майлс мрачно се замисли за бъдещите си задължения. Функцията на императорски секундант имаше политическо и социално значение, но въпреки това той се чувстваше също толкова полезен, колкото гипсова градинска статуя, държаща лампа. Е… до този момент дългът го беше натоварвал и с много по-странни задачи. Може би предпочиташе да чисти замръзващите канали край лагер „Вечен лед“? Или да бяга на Джаксън Хол от главорезите на някой побъркан местен барон?

„Не отговаряй на този въпрос, момче.“

Лейди Алис беше оставила за своя временна заместничка като бавачка на императора Дру Куделка, съпругата на комодора и майка на Делия. Майлс го откри, когато мадам Куделка му се обади, за да го покани на поредния пикник на Грегор. Той пристигна малко по-рано през източната колонада и се натъкна на тълпа мъже в парадни червено-сини униформи, току-що излизащи от някаква свръхофициална сутрешна церемония. Майлс се отдръпна настрани и остави офицерите да минат, като се опитваше да скрие завистта си.

Един от мъжете бавно се спусна по стълбището, като се опираше на парапета. Майлс незабавно го позна и потисна желанието си да се скрие зад най-близкия подкастрен храст. Лейтенант Ворберг. Ворберг никога не бе виждал лицето на адмирал Нейсмит. Днес очевидно Грегор раздаваше различни имперски награди. Самият той имаше цял куп такива в чекмеджето си — по някое време Илян престана да му ги връчва, навярно от страх, че заплахата на Майлс някой път да си ги сложи наведнъж не е просто шега. Но това очевидно беше първата сериозна награда на Ворберг, защото я носеше с очевидно самодоволство.